Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Планинарство и оцеляване  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Туризъм    Планинарство и оцеляване    Свирепа арена - Джо Таскър
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Свирепа арена


Джо Таскър

Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 19-11-2019 г., Сряда 20-11-2019 г. или
Четвъртък 21-11-2019 г.
Продукт#245957
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Размери14.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.436 kg
EAN9786197300710
ISBN9786197300710
  • Описание
  • Откъс от книгата
Спираща дъха, брутално откровена книга, вдъхновена от любовта към планината и силата на човешкия дух.
Трогателно, вълнуващо и вдъхновяващо четиво за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. "Свирепа арена" на Джо Таскър се е превърнала в настолна книга за поколения алпинисти, планинари, авантюристи и любители на природата. Тя е невероятен разказ, увличащ във вихъра си дори и тези, които не са изкушени от планината.

Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. "Свирепа арена" разказва за участието на автора в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за покоряването на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (считано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2 - втория по височина връх на планетата.

Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска, който трябва да поемеш и който много често изважда най-доброто у теб. Това е също разказ за напрежението и стреса от това да живееш в постоянно състояние на тревожност за дълги периоди от време, нерядко прекъсвани от кратки епизоди на ужас - всичко това често в компанията на един-единствен човек.

Джо Таскър е роден на 12 май 1948 г. в Кингстън ъпон Хъл, Великобритания. Израснал в семейството на ревностни католици, на тринадесет години е изпратен в духовна семинария. Седем години се обучава за свещеник, но напуска църквата и се посвещава на катеренето. Става активен член на университетския катерачен клуб, докато се изявява по скалните отвеси в Сноудония и Лейк Дистрикт. Постепенно вниманието му се насочва към по-трудни скално-ледени маршрути в Алпите.

Скоро след това е привлечен от магията на Хималаите, където развива изумителните си качества на алпинист. През пролетта на 1982 г. Джо Таскър и Питър Бордман участват в експедиция за изкачване на Еверест по непреминавания дотогава североизточен гребен. Следите им се губят на 17 май 1982 г., когато Джо Таскър остава завинаги в прегръдката на планината, докато тялото на Бордман е открито 10 години по-късно. Настоящата книга е завършена непосредствено преди заминаването на Таскър за последната му експедиция и е публикувана след смъртта му.

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
"Или ще тръгнат да ви спасяват

Алпите представляват сериозно училище, където алпинистът отива да се учи, но по някаква необяснима за мен причина се оказа трудно да не се връщам отново и отново в тези планини. И независимо че се стараех да намеря партньори със сходно отношение към катеренето, най-често се връзвах на въжето с човек, чиято праволинейност и аскетичност бяха в разрез с моята природа. Лесно е да проумееш обаянието на скалното катерене, което изисква физическа способност, гимнастически умения и изключителна концентрация при преодоляването на все по-гладки плочи, големи надвеси и главозамайващи цепки. Сами по себе си физическите и психическите усилия при тези упражнения носят удоволствие, но далеч по-голямо е удовлетворението, ако се опиташ да изкачиш някоя скална стена, чието преминаване изглежда почти невъзможно, и въпреки всичко успееш, поставяйки на крайно изпитание своите способности. В даден момент интересът към скалното катерене и съпровождащите го идилични слънчеви дни по топлите канари отстъпва на разрешаването на проблеми, които са свързани с това да изкачваш по-големи планини и да приемаш един по-суров начин на живот. Високата планина изисква повече физически усилия, по-пълно себеотдаване, а ако времето се развали, никак не е лесно да се измъкнеш от нея.

Алпите са изумително красиви, но това само по себе си не е достатъчно, за да накара човек да изстиска от себе си силите, необходими при катеренето там. Напълно е възможно да се качите донякъде със зъбчата железница или в кабинков лифт и срещу цената на един билет пред вас ще се открие прекрасна панорама, но ако само гледката беше от значение, никой не би тръгнал да катери. Има нещо друго, което привлича катерача, макар че то остава недоразбрано. Планините са изпитателна площадка, където той се сблъсква с предизвикателства, които не само изискват да прояви цялата си воля, за да ги преодолее, а го заставят да си даде сметка за своите подбуди, настойчивост и издръжливост, когато опасностите, трудностите и умората се съюзяват, за да го отклонят от избраната цел. Дори да имат възможност, малцина са в състояние да обяснят неудържимия подтик, който години наред ги връща в това сериозно училище и ги кара да търсят по-далечни и по-високи върхове, а също и да се подлагат на все по-тежки изпитания. Аз не съм изключение, а в лицето на един приятел от университетските дни на име Дик Реншоу намерих човек, който безропотно приемаше неизбежните мъки на алпинизма, движен от някакъв сляп стремеж да катери и пак да катери, без нито за миг да се замисли какъв е смисълът на всичко това.

За разлика от мен, той умееше да не обръща внимание на изтощителните усилия и напрежението, които ни съпътстваха в планините, и макар да бяхме противоположни характери, ние катерехме заедно и заедно се учехме как да преодоляваме ледникови цепнатини, дълбоки снегове, ронливи скали, как да се справяме с голямата надморска височина, с глада, със страха и изтощението. Отначало изкачвахме ниски върхове, при което носехме излишно много багаж и губехме прекалено дълго време; постепенно се усъвършенствахме дотолкова, че да покорим стените на Матерхорн и Айгер, да преминем класически маршрути от миналото и да прокараме дръзки нови турове. После започнахме да търсим скритите от слънцето северни стени на върховете, смятайки, че трябва да изкатерим тези бездни от обледенени скали, докато сме млади, а да оставим за старините си по-приятните стени от облян в слънчева светлина гранит и варовик. Двамата с Дик натрупахме поредица от еднакви преживявания: тръгвахме посред нощ от алпийските хижи, трескаво бързахме да преминем застрашени от каменопади участъци, докато скалите са стегнати от нощния студ, прекарвахме множество безсънни тревожни часове, в които чакахме и същевременно искахме да забавим мига на тръгването в тъмната нощ, и превъзмогвахме онези кошмарни и неизбежни моменти, когато напускахме уюта на хижата и навъсени от нервно напрежение, потегляхме нагоре, подбирайки пътя си под мъждивата светлина на челниците сред ледената, непригодна за човека среда.

За да поемем по избрания маршрут, често се налагаше да тръгнем в полунощ или в ранните часове на утрото, понеже нерядко пътят до началото на тура е застрашен от лавини, срутващи се камъни или лед. Щом температурата през нощта падне под нулата, свободните ледени блокове и скали замръзват на местата си, а снежните склонове се втвърдяват и тогава преминаването през тези рискови участъци е най-безопасно. Наистина има нещо сюрреалистично в това да станеш посред нощ и да се приготвиш за тръгване, когато повечето хора дълбоко спят. Неведнъж с Дик бяхме спътници в нощни прекосявания на ледници с опасни цепнатини или през лавиноопасни зони, устремени към подножието на желания връх. Един път уплашено се бяхме сгушили под някакви сераци, търсейки прикритие от неочакваната лавина, която чухме да се приближава с бучене към нас в мрака; друг път прекарахме цяла нощ, вкопчени тяло в тяло, за да се сгреем, докато висяхме на една ледена стена в очакване бурята да утихне и да се зазори. Заедно посрещнахме много изгреви и неведнъж наблюдавахме как върховете порозовяват при залез.

Споделяхме задоволството от преодолените трудности, от успешните изкачвания на маршрути, за които преди дори не смеехме да мечтаем, престанахме да се стремим към турове, които знаехме, че сме способни да преминем, и започнахме да търсим все по-мъчни върхове. Споровете и недоразуменията помежду ни намаляха, защото и двамата добре си давахме сметка за психическото напрежение, налагано от суровата дисциплина в планината; необходимостта да разговаряме ставаше все по-малка - намеренията и преценките ни бяха еднакви. В планините се чувствахме като у дома си, но имаше все още много да учим. Когато трима британски алпинисти изчезнаха в една виелица на Монблан, ние с Дик се намирахме в долината, но не знаехме как да постъпим, за да организираме спасителна акция, нито към кого да се обърнем за помощ. След като търсенето най-сетне започна и твърде скоро стана ясно, че е изключено алпинистите да са живи, ние попитахме планинския гид, който беше съдействал за организирането на акцията, какво трябва да направим при подобен инцидент в бъдеще, за да задвижим нещата по-бързо. Той се засмя, явно поласкан от въпроса на двама младоци, в чието лице беше видял чираци, търсещи съвет от майстора, но отговорът му не ни помогна. "Потърсете някой гърмян заек като мене - беше рекъл той. – Човек, който е бродил дълго по тези места, и го попитайте какво да сторите." Думите му ни наведоха на мисълта, че ако живееш достатъчно дълго в планините, имаш възможност да натрупаш необходимия опит, за да се справиш с повечето ситуации, но това не ни беше особено полезно за настоящето и ние разбрахме, че при злополука няма готови рецепти за действие.

Планините изпълваха сънищата и проникваха дълбоко в подсъзнанието ни. Рефлексите ни дотолкова бяха изострени за обичайните при катерене звуци, че щом самолет прелетеше над главите ни в града, инстинктивно се втурвахме да търсим подслон, мислейки, че към нас приближава лавина. По време на някакво изкачване спяхме на една площадка под голям скален издатък и насън ми се стори, че чувам свистенето на парафиновия примус, а като се събудих, установих, че звукът идва от падащи отгоре камъни. Случваха ни се и странни съвпадения, които не бяхме в състояние да обясним. Например през 1972 г. една нощ в някаква алпийска хижа Дик сънува, че пада по време на катерене, а аз не държа въжето, с което сме вързани. Събудих се от виковете му, с които ме призоваваше да го задържа. Два дни по-късно той наистина падна по северната стена на Дан д’Ерен в Швейцария, като прелетя 25 метра по един леден отвес и се заби с главата в навята с дълбок сняг площадка над 600-метровата пропаст, а в това време аз не го осигурявах, понеже не смятах, че е необходимо. Случваше се да се поддадем и на суеверия. Една зима попаднахме във Венген, планинско селце до Интерлакен. Венген се намира в близост до прочутия ски център Мюрен, разположен високо над скалите на долината на Лаутербрунен. Тази долина е обградена от стръмни върхове, а най-внушителните сред тях са Айгер, Мьонх и Юнгфрау, образуващи непревземаем вал заедно с гребените, които ги свързват помежду им и ги присъединяват към Лаутер-бруненската стена.

Възнамерявахме да опитаме северната стена на Гшпалтенхорн - една от най-дългите в Алпите, скрита в притулена странична долина. Старата управителка на странноприемницата, където бяхме отседнали, научи за нашите планове и ни предупреди: "През зимата трябва да идвате тук на ски, а не да катерите. Много е опасно. Ако идвате да катерите Гшпалтенхорн, няма да успеете и ще се върнете или ще тръгнат да ви спасяват, а вие вече ще сте мъртви". Отказахме се. Отвъд долината срещу Венген се издига навъсената северна стена на Айгер, от която лъха някаква притаена заплаха. Изкачихме я през лятото на 1973 г. за два дни и две нощи. Знаехме колко изморителен, объркан и дълъг е класическият маршрут и не можехме и да помислим за зимно изкачване. Беше ни известно, че само две-три свръзки са преминали стената през зимата и всяка от тях беше прекарала близо седмица по недружелюбната снага на Айгер, преди да стигне върха. Като наблюдавахме стената от Венген, дори голямото разстояние не ни пречеше да различим свличащите се по нея лавини и аз потръпвах при мисълта за дългите ледени нощи и яростните бури, които трябваше да преживеем при зимното й изкачване. Гледах почтително тази стена и благоговеех пред алпинистите, дръзнали да я изкатерят зимно време, но лично аз чувствах, че подобно изкачване е извън моите амбиции. Нямах желание да се сблъсквам с такива големи трудности и рискове в продължение на многобройните дни, необходими за това начинание. Познанията ни за стената изобщо не ни вдъхваха увереност, а точно обратното: караха ни да се страхуваме още повече, защото си давахме сметка колко по-тежко ще бъде в дълбокия сняг и твърдия лед на зимата.

След зимния сезон на 1974 г. двамата с Дик се разделихме и всеки се залови със своите занимания, които включваха търсене на временна работа, катерене и общуване с нови приятели. Ние обаче сякаш не можехме един без друг и на следващата зима пак се събрахме, като първата работа на всеки бе да провери какво мисли другият:
– Какво ще кажеш за някое зимно изкачване в Алпите?
– По-точно?
– Чудех се дали да не опитаме Айгер.
– Да, и аз взех да си мисля за това.
– Ще бъде трудно. Необходима е голяма подготовка. И така, за да изкараме нужните пари, се хванахме да работим като учители, при което трябваше да въвеждаме ред и дисциплина, каквито сам аз не откривах у себе си, сред непокорната младеж на манчестърския квартал "Мос Сайд". Събрахме необходимата екипировка и собственоръчно изработихме част от облеклото - като например катерачни панталони и разни други специални принадлежности, които липсваха в магазините. Направихме подробни изчисления колко дни ще ни трябват за изкачването, колко храна и гориво ще са потребни, както и какво да бъде максималното тегло на раниците ни. В плановете си посветихме единствено Елис Бригам, собственик на магазин за катерачен инвентар и екипировка, който се отнасяше бащински към двамата младежи, дошли при него за съвет. Той ни подари цели егерови комплекти, на които сложихме ципове чак до гърба, за да можем да облекчаваме естествените си нужди, без да се събличаме изцяло. В класната стая никой от нас не се чувстваше в свои води и ние си отдъхнахме, когато през февруари 1975 г. напуснахме училището, за да потеглим към Швейцария с моя стар форд "Аяшия".

До този момент заедно с Дик вече четири години бяхме катерили в Алпите, но на път към най-голямото ни съвместно изпитание аз си давах сметка, че не познавам партньора си по-добре, отколкото в началото. Той беше все така скромно и непоколебимо отдаден на алпинизма, както и когато се запознахме. Докато в ранните летни сутрини всички останали лежахме в спалните чували в "Лейк Дистрикт", Дик обикновено вече бе напуснал палатката и приготвяше закуска отвън, претопляше за пореден път чая и чакаше, обхванат от нетърпение да тръгне да катери, но от устата му никога не излезе и една дума на недоволство, с което да ни подтикне да се размърдаме. Изобщо не можех да проумея какво му дава стимул - несгодите сякаш не му влияеха, а безмислието на нашите авантюри ни най-малко не го смущаваше. Когато стояхме вкопчени един в друг на северната стена на Дан Бланш, брулени от снежната буря и засипвани от нескончаеми лавини, и се стараехме с "безгрижни" приказки да приближим края на дългата и мразовита нощ, единственото, което му дойде на ума, беше: "Какво смяташ да катерим след това?". Чувствах, че гледа неодобрително, когато се "отпуснех", като си купех халба бира (все едно че лекомислено прахосвах ценни средства), но винаги си държеше езика зад зъбите. Както във всичко останало, Дик проявяваше абсолютен самоконтрол и в пушенето. Винаги носеше по една цигара за всеки бивак, така че по броя на взетите от Дик цигари можехме да преценим колко ще продължи дадено изкачване. Три цигари означаваха сериозен маршрут.

Във физическо отношение Дик беше коренна противоположност на мен - викахме му "малкия Ричард" - но беше доста широкоплещест. Изглеждаше по-пригоден за вдигане на тежести или за културизъм, отколкото за алпинизъм. Винаги съм се питал дали наистина чувства студа и неудобствата в такава степен като мен, или просто ги приема по-стоически. Понеже бях висок и слаб, аз винаги усещах остро студа и не можех да заспя, ако не ми е удобно. Изкарвал съм много безсънни нощи, въртейки се от хълбок на хълбок върху неравни площадки в опит да намеря оптималното положение, докато Дик хъркаше блажено и заспиваше там, където е легнал. Подозирах, че както за всичко останало, той отдавна се бе дисциплинирал да не обръща внимание на физическите лишения и поради това считаше всяко отстъпление в тази насока за слабост, за недостатък в цялостния план за собственото си развитие. Сякаш подготвяше тялото си за нещо, настройваше го да бъде във форма, като в замисъла му нямаше място за изкушения от сорта на удобства и други глезотии. У него имаше някакъв религиозен аскетизъм. Бях в състояние да го оценя, но аз самият бях избрал друг път. Дик беше същинско дете на природата, досега не беше намерил за нужно да се научи да шофира и понякога ме караше да се срамувам, че притежавам кола.

Айгер и неговата северна стена заемаха важно място в първите ми години на катерач. В духовната семинария, където седем години учих за католически свещеник, за по-голяма тържественост по време на обеда и вечерята пред учениците се четеше някаква книга. Първоначално четените произведения навярно е трябвало да имат подчертан духовно извисяващ характер, но по време на моето пребиваване в семинарията изискванията бяха книгата просто да е добра. Разбира се, всички книги бяха грижливо оценявани, преди да се поднесат на учениците. През 1965 г. бях семинарист четвърта година, когато за вечерно четене беше определена книгата на Джак Олсън "Катерене към ада". Авторът описваше защо северната стена на Айгер, връх, за който изобщо не бях чувал, е най-трудна и опасна от всички алпийски стени. Върхът, който е разположен в Бернски Оберланд, Швейцария, е част от северния фланг на Алпите и поради това е изложен на резки климатични промени. Движението и налягането на въздуха чувствително се изменят, щом въздушният поток се натъкне на това първо препятствие от Алпийския масив. Разразяват се внезапни и продължителни виелици, а вдлъбнатата стена на Айгер като че ли е в състояние да задържа лошото време при себе си, докато в долините под нея е ясно и спокойно. Стената е много дълга, маршрутът е сложен, продължителен и труден и при опитите за нейното покоряване са станали няколко трагични злополуки, което принуждава швейцарското правителство за известно време да забрани достъпа до нея, но алпинистите не се отказват.

През 1938 г. две свръзки, съставени от четирима германци и австрийци, за пръв път успяват да стигнат върха през северната стена, но злополуките след това не намаляват. Айгер става прочут с драмите, които, стига облаците да позволяват, се разиграват пред погледа на зрителите - хора с бинокли и телескопи наблюдават от верандата на хотела в Клайне Шайдег седловина, отдалечена само на един час от подножието на стената и леснодостъпна със зъбчата железница от Гринделвалд и Лаутербрунен. "Катерене към ада" разказва за трудностите и трагедиите при опитите северната стена на Айгер да бъде покорена, като завършва с изчезването на двама немски алпинисти през 1957 г. и смъртта на един италианец, блокиран високо под върха. Той издъхнал, когато вече чувал гласовете на спасителите, които се мъчели да го достигнат по време на развихрилата се снежна буря. Книгата е пълна с драматични събития и докато я четяха, за първи път, откакто бях в семинарията, в цялата трапезария, изпълнена с триста ученици, настъпи абсолютна тишина. Тракането на прибори и посуда съвсем секна, когато авторът започна да описва поредната трагедия, сполетяла четирима алпинисти при един от първите опити през 1937 г. Тони Курц, който единствен от четиримата млади германци останал жив, се мъчел да достигне планинските водачи, дошли да го спасят.

Едната му ръка била измръзнала и силите му били изчерпани, но след двудневни усилия най-сетне се намерил само на едно въже разстояние от чакащите гидове. Тръгнал да се спуска, но някакъв възел на въжето се заклещил в карабинера, с който бил прикрепен към него, и алпинистът вече нямал сили да се освободи. Когато почти стигнал до протегнатите ръце на спасителите, Тони Курц политнал назад и издъхнал. Никой от учениците не разбираше катерачната терминология, никой от нас не знаеше какво е карабинер или рапел, но всички бяхме зашеметени от тази покъртителна трагедия. В периода, когато се четеше "Катерене към ада" - дни, в които ние като никога копнеехме да дойде време за вечеря и за следващата спираща дъха глава от книгата - най-неочаквано един от преподаващите в семинарията свещеници ме попита дали не искам да опитам малко истинско катерене. Независимо че дотогава дори през ум не ми беше минавала подобна мисъл, изведнъж идеята ми се стори страшно привлекателна. Вместо да ме възпрат описаните опасности, книгата стана моето основно вдъхновение при първите ми стъпки в алпинизма по късите пясъчни стени на каменоломната, откъдето беше черпан материал за строежа на училището. Макар да беше висока едва шест метра и широка само десет, каменоломната се превърна във фокус на моя живот. Всички мои мисли бяха в плен на новото занимание, независимо че понякога се случваше месеци наред да катеря единствено по мъничката каменоломна. Междувременно жадно поглъщах всички книги по въпроса, до които можех да се добера.

Намерих "Белият паяк" на Хайнрих Харер, където са документирани всички успешни и неуспешни опити по северната стена на Айгер до началото на 60-те години, и я четях нощем на светлината на джобно фенерче. Четях дълго след като загасяха осветлението в спалното помещение, до момента, в който очите ми не се изморяха и думите не започнеха да танцуват пред мен. В началото на 1966 г., малко след първото ми съприкосновение със скалата, беше организирана експедиция за прокарване на зимна диретисима по северната стена на Айгер. В стремежа си да катерят колкото е възможно по-направо към върха и да избягват зигзагите на класическия тур от 1938 г. алпинистите в много участъци щяха да бъдат изложени на каменопади. Две групи имаха едно и също намерение - да опитат маршрут през зимата, когато условията са по-сурови, но подвижните камъни са замръзнали и денем, и нощем. Обсадата на стената продължи цял месец. Алпинистите използваха тактиката на хималайските експедиции: преодоляваха дадено разстояние, обезопасяваха участъка с фиксирано въже и после слизаха обратно в добре оборудван лагер в подножието или се прибираха в снежни пещери, устроени по самата стена. След като по-голямата част от новия маршрут бе опасана с въжени парапети, те щяха да предприемат опит да достигнат върха.

Като млад катерач аз ненаситно попивах редовните съобщения по радиото и телевизията за хода на експедицията. Представата за мъчителния живот на алпинистите в снежните пещери и за борбата им с виелиците направо ме изпълваше с благоговение. Голям шок за мен беше злополучната смърт на Джон Харлин, водач на една от групите по стената. Той беше американец по произход, но живееше в Швейцария и въпреки че отначало неговият екип беше в съперничество с германците, които имаха същите планове, Джон Харлин загина при опит да помогне именно на тях. И двете групи известно време бяха спрени от снежните бури и той бе тръгнал да занесе на германците хранителни продукти, когато едно въже се скъса и американецът полетя в бездната. Макар вече да се наричах катерач, през 1966 г. не съм и помислял, че някой ден ще катеря Айгер, както и човек, който лети със самолет, не смята, че може да отиде на Луната. Просто считах алпинистите за друга порода хора и независимо че алпинизмът във всичките си разновидности ме привличаше, аз бях доволен да катеря обикновена скала и желанията ми се простираха само до придобиването на достатъчно умения, за да осъществя някои зимни изкачвания в Шотландия."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Свирепа арена", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България - Иван Михалев, Елина Цанкова - книга

101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България


Иван Михалев, Елина Цанкова

Сиела
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, вместо да караш по магистралата, то тази книга е за теб. В нея ще намериш информация за 101 от най-колоритните места в България. За някои си чувал от приятели, други си виждал на снимки в Интернет, а трети са ти напълно непознати. Местата в "101 отбивки" са от последния вид. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници - но трябва да бъдат включени в личния ти списък за бягство през уикенда. Планински върхове, пещери, водопади, плодове, вино, мястото с най-хубавата гледка - няма значение, отбивките от ...
52 екопътеки за всеки - Ели Иванова - книга

52 екопътеки за всеки


Ели Иванова

Сиела
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Искате ли да избягате за ден или два от сивото ежедневие? Обичате ли дивата природа и българската история? Търсите ли прохлада в летните жеги? Искате ли да преживеете приключение? В тази книга ще откриете не едно, а цели 52 приключения на малко познати, но изключителни места из България, където дивата природа и хилядолетната история на нашите земи са се слели, за да създадат невероятни гледки за жадното за автентична красота око. По описаните тук маршрути ще преминете през десет български планини и ще видите пещери, водопади, езера, останки от древни светилища, долмени, скални образувания, каньони, църкви, манастири и ...
Ожадняла река - Румен Стоичков - книга

Ожадняла река


Румен Стоичков

Изток - Запад
Цена:  23.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Румен Стоичков е завършил специалностите "Българска филология" и "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в "Хоризонт", е автор на над 2000 репортажа, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. Затова в тази, а и в предишните му четири книги, ще срещнете спомени за Левски, за Ботев, за герои от Априлското въстание, за ...
Изгубеното сърце на Азия - Колин Таброн - книга

Изгубеното сърце на Азия


Колин Таброн

Вакон
Цена:  22.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бестселър на Ню Йорк Таймс. Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон". ... Името Колин Таброн е добре известно на голяма част от читателите. В книгата, която държите, той описва пътуването си през Централна Азия след разпадането на Съветския съюз и документира масовите социални вълнения в разтърсения от политическите промени район. Таброн е вдъхновяващ автор, безстрашен пътешественик и прозорлив наблюдател, а "Изгубеното сърце на Азия" е изключителен пътеводител за историята, населението и културата на тази обширна територия с богато минало и смутна ...
Първите седем - Боян Петров - книга

Първите седем


Боян Петров

Вакон
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пътешествия и приключения. ... Когато приключението е закодирано в ДНК-то, а сечивото се е превърнало в естествено продължение на ръката, единственият възможен път е нагоре. С успешната атака на Нанга Парбат през 2016 г. жадният за нови хоризонти Боян Петров вече е стъпвал на осем от най-високите върхове на планетата. Постижение, което прави увенчаването на България с престижната "Хималайска корона" - изкачването на всички 14 осемхилядника - по-близо от всякога. Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как ...
Моите истанбулски фотографии - Марио Леви - книга

Моите истанбулски фотографии


Марио Леви

Летера
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Авторът на "Истанбул беше една приказка". ... Многоликата душа на Истанбул е изповядана чрез душата на един от най-сладкодумните и мъдри разказвачи в съвременната турска литература - Марио Леви. Не Истанбул от рекламните брошури и клипове, не Истанбул от картичките, а Истанбул, дълбоко изживяван от един наследник на преселници. Болката, тъгата, отчуждението на "различния" в многомилионния град, преживени в детството, младостта и зрелостта обаче водят до изстрадана, но категорична любов към кръстопътния мегаполис. Книгата на Марио Леви е за тези, които са привличани от поетиката на вътрешния монолог, ...
Дончо Папазов : Невъзможният път - книга

Дончо Папазов
Невъзможният път


Вакон
Цена:  18.00 лв.
164 дни, 19 000 морски мили, сам без спиране около света с яхтата "Тивия", на юг от "ревящите четиридесет" градуса. Начална и крайна точка: фарът Сан Антонио, Буенос Айрес. Невъзможният път - с това романтично име е кръстен маршрутът, преминаващ на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн през Атлантическия, Индийски и Тихия океан. Малцина са моряците, които са се осмелили да мечтаят за него, а още по-малко са тези, дръзвали да поемат по него. През 1988 г. обаче Дончо Папазов тръгва с дървената яхта "Тивия" по Невъзможния път, за да го измине по български - на юг от "ревящите ...
Дамите от Ориента - Кристина Морато - книга

Дамите от Ориента


Кристина Морато

Ентусиаст
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Седем смели жени изоставят лукса и удобствата на западния свят, за да предприемат едно опасно пътуване до непознатия Изток. Седем авантюристки откриват страстта си към Ориента и номадския живот на бедуините. Седем британски дами и аристократки се впускат в опасното приключение да пътуват отвъд Кайро и Истанбул във времена, в които грабежите, деспотичните турски паши, епидемиите и тежките преходи в пустините разколебават и най-калените пътешественици. "Дамите от Ориента" разказва вълнуващите истории на няколко запленени от арабския свят жени, които оставили своята незаличима диря в Близкия изток: Лейди Мери ...
Над 8000 метра - книга 4: Лхотце и Еверест на един дъх - Атанас Скатов - книга

Над 8000 метра - книга 4: Лхотце и Еверест на един дъх


Атанас Скатов

Кибеа
Цена:  28.00 лв.
Дневникът на един веган. ... Атанас Скатов е роден на 11 март 1978 година в град Сливен. Средно образование завършва в родния си град, висше - в Аграрен университет, Пловдив, магистър по Растителна защита и докторат в Хумболт университет, Берлин, Германия. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия. До 2012 година Атанас Скатов не се е занимавал с физическа активност повече от 15 години. От началото на 2012 преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува. От ...
Експедиция до крайната точка - Райнхолд Меснер - книга

Експедиция до крайната точка


Райнхолд Меснер

Вакон
Цена:  22.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон". ... "Привлечен съм от крайната точка. Като метал от магнит." Легендарният катерач Райнхолд Меснер винаги се е стремял да предизвика собствените си способности и да подложи под съмнение "невъзможното". През 1978 г. той за пореден път променя облика на алпинизма: заедно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без допълнителен кислород. Този успех, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разбива представите за възможно на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, ...
101 отбивки за напреднали - Иван Михалев, Елина Цанкова - книга

101 отбивки за напреднали


Иван Михалев, Елина Цанкова

Сиела
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Идеи за пътешествия до малко познати места в България. ... След безпрецедентния успех на бестселъра "101 отбивки" и продължението му "Нови 101 отбивки" пътешествениците Иван Михалев и Елина Цанкова се завръщат с нова ударна доза адреналин. Третата книга от поредицата пътеводители до малко познати места в България е истинско предизвикателство за всички, които носят в себе си духа на пътешественика. В нея ще откриете много маршрути до пещери, водопади, природни феномени и скални манастири, до които няма нито табели, нито маркировка. До много от местата няма даже и пътеки. Ще ви се наложи да вървите по ...
От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България - Весела Николаева, Гавраил Гавраилов, Михаил Михов - книга

От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България


Весела Николаева, Гавраил Гавраилов, Михаил Михов

Сиела
Цена:  17.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
За българите Дунав винаги е била повече емоция, отколкото разум. По водите ѝ са плавали завоеватели, революционери, търговци и емигранти. Край бреговете ѝ са построени градове, донесли европейската ни култура. Дунавска България днес има много за преоткриване - тракийско и римско наследство, защитени територии и биоразнообразие, оперни фестивали, театри, манастири и храмове, вино и храна, вело- и екстремен туризъм... Тръгнахме от Видин през Оряхово, Свищов и Русе, чак до Тутракан и Силистра. Отбихме се през местата, свързани от векове с голямата река - Белоградчик, Чипровци, Враца, Ловеч, Павликени, ...

Свирепа арена


Джо Таскър

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 19-11-2019 г., Сряда 20-11-2019 г. или
Четвъртък 21-11-2019 г.
Продукт#245957
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Размери14.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.436 kg
EAN9786197300710
ISBN9786197300710
Описание
Спираща дъха, брутално откровена книга, вдъхновена от любовта към планината и силата на човешкия дух.
Трогателно, вълнуващо и вдъхновяващо четиво за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. "Свирепа арена" на Джо Таскър се е превърнала в настолна книга за поколения алпинисти, планинари, авантюристи и любители на природата. Тя е невероятен разказ, увличащ във вихъра си дори и тези, които не са изкушени от планината.

Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. "Свирепа арена" разказва за участието на автора в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за покоряването на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (считано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2 - втория по височина връх на планетата.

Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска, който трябва да поемеш и който много често изважда най-доброто у теб. Това е също разказ за напрежението и стреса от това да живееш в постоянно състояние на тревожност за дълги периоди от време, нерядко прекъсвани от кратки епизоди на ужас - всичко това често в компанията на един-единствен човек.

Джо Таскър е роден на 12 май 1948 г. в Кингстън ъпон Хъл, Великобритания. Израснал в семейството на ревностни католици, на тринадесет години е изпратен в духовна семинария. Седем години се обучава за свещеник, но напуска църквата и се посвещава на катеренето. Става активен член на университетския катерачен клуб, докато се изявява по скалните отвеси в Сноудония и Лейк Дистрикт. Постепенно вниманието му се насочва към по-трудни скално-ледени маршрути в Алпите.

Скоро след това е привлечен от магията на Хималаите, където развива изумителните си качества на алпинист. През пролетта на 1982 г. Джо Таскър и Питър Бордман участват в експедиция за изкачване на Еверест по непреминавания дотогава североизточен гребен. Следите им се губят на 17 май 1982 г., когато Джо Таскър остава завинаги в прегръдката на планината, докато тялото на Бордман е открито 10 години по-късно. Настоящата книга е завършена непосредствено преди заминаването на Таскър за последната му експедиция и е публикувана след смъртта му.

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Откъс от книгата
"Или ще тръгнат да ви спасяват

Алпите представляват сериозно училище, където алпинистът отива да се учи, но по някаква необяснима за мен причина се оказа трудно да не се връщам отново и отново в тези планини. И независимо че се стараех да намеря партньори със сходно отношение към катеренето, най-често се връзвах на въжето с човек, чиято праволинейност и аскетичност бяха в разрез с моята природа. Лесно е да проумееш обаянието на скалното катерене, което изисква физическа способност, гимнастически умения и изключителна концентрация при преодоляването на все по-гладки плочи, големи надвеси и главозамайващи цепки. Сами по себе си физическите и психическите усилия при тези упражнения носят удоволствие, но далеч по-голямо е удовлетворението, ако се опиташ да изкачиш някоя скална стена, чието преминаване изглежда почти невъзможно, и въпреки всичко успееш, поставяйки на крайно изпитание своите способности. В даден момент интересът към скалното катерене и съпровождащите го идилични слънчеви дни по топлите канари отстъпва на разрешаването на проблеми, които са свързани с това да изкачваш по-големи планини и да приемаш един по-суров начин на живот. Високата планина изисква повече физически усилия, по-пълно себеотдаване, а ако времето се развали, никак не е лесно да се измъкнеш от нея.

Алпите са изумително красиви, но това само по себе си не е достатъчно, за да накара човек да изстиска от себе си силите, необходими при катеренето там. Напълно е възможно да се качите донякъде със зъбчата железница или в кабинков лифт и срещу цената на един билет пред вас ще се открие прекрасна панорама, но ако само гледката беше от значение, никой не би тръгнал да катери. Има нещо друго, което привлича катерача, макар че то остава недоразбрано. Планините са изпитателна площадка, където той се сблъсква с предизвикателства, които не само изискват да прояви цялата си воля, за да ги преодолее, а го заставят да си даде сметка за своите подбуди, настойчивост и издръжливост, когато опасностите, трудностите и умората се съюзяват, за да го отклонят от избраната цел. Дори да имат възможност, малцина са в състояние да обяснят неудържимия подтик, който години наред ги връща в това сериозно училище и ги кара да търсят по-далечни и по-високи върхове, а също и да се подлагат на все по-тежки изпитания. Аз не съм изключение, а в лицето на един приятел от университетските дни на име Дик Реншоу намерих човек, който безропотно приемаше неизбежните мъки на алпинизма, движен от някакъв сляп стремеж да катери и пак да катери, без нито за миг да се замисли какъв е смисълът на всичко това.

За разлика от мен, той умееше да не обръща внимание на изтощителните усилия и напрежението, които ни съпътстваха в планините, и макар да бяхме противоположни характери, ние катерехме заедно и заедно се учехме как да преодоляваме ледникови цепнатини, дълбоки снегове, ронливи скали, как да се справяме с голямата надморска височина, с глада, със страха и изтощението. Отначало изкачвахме ниски върхове, при което носехме излишно много багаж и губехме прекалено дълго време; постепенно се усъвършенствахме дотолкова, че да покорим стените на Матерхорн и Айгер, да преминем класически маршрути от миналото и да прокараме дръзки нови турове. После започнахме да търсим скритите от слънцето северни стени на върховете, смятайки, че трябва да изкатерим тези бездни от обледенени скали, докато сме млади, а да оставим за старините си по-приятните стени от облян в слънчева светлина гранит и варовик. Двамата с Дик натрупахме поредица от еднакви преживявания: тръгвахме посред нощ от алпийските хижи, трескаво бързахме да преминем застрашени от каменопади участъци, докато скалите са стегнати от нощния студ, прекарвахме множество безсънни тревожни часове, в които чакахме и същевременно искахме да забавим мига на тръгването в тъмната нощ, и превъзмогвахме онези кошмарни и неизбежни моменти, когато напускахме уюта на хижата и навъсени от нервно напрежение, потегляхме нагоре, подбирайки пътя си под мъждивата светлина на челниците сред ледената, непригодна за човека среда.

За да поемем по избрания маршрут, често се налагаше да тръгнем в полунощ или в ранните часове на утрото, понеже нерядко пътят до началото на тура е застрашен от лавини, срутващи се камъни или лед. Щом температурата през нощта падне под нулата, свободните ледени блокове и скали замръзват на местата си, а снежните склонове се втвърдяват и тогава преминаването през тези рискови участъци е най-безопасно. Наистина има нещо сюрреалистично в това да станеш посред нощ и да се приготвиш за тръгване, когато повечето хора дълбоко спят. Неведнъж с Дик бяхме спътници в нощни прекосявания на ледници с опасни цепнатини или през лавиноопасни зони, устремени към подножието на желания връх. Един път уплашено се бяхме сгушили под някакви сераци, търсейки прикритие от неочакваната лавина, която чухме да се приближава с бучене към нас в мрака; друг път прекарахме цяла нощ, вкопчени тяло в тяло, за да се сгреем, докато висяхме на една ледена стена в очакване бурята да утихне и да се зазори. Заедно посрещнахме много изгреви и неведнъж наблюдавахме как върховете порозовяват при залез.

Споделяхме задоволството от преодолените трудности, от успешните изкачвания на маршрути, за които преди дори не смеехме да мечтаем, престанахме да се стремим към турове, които знаехме, че сме способни да преминем, и започнахме да търсим все по-мъчни върхове. Споровете и недоразуменията помежду ни намаляха, защото и двамата добре си давахме сметка за психическото напрежение, налагано от суровата дисциплина в планината; необходимостта да разговаряме ставаше все по-малка - намеренията и преценките ни бяха еднакви. В планините се чувствахме като у дома си, но имаше все още много да учим. Когато трима британски алпинисти изчезнаха в една виелица на Монблан, ние с Дик се намирахме в долината, но не знаехме как да постъпим, за да организираме спасителна акция, нито към кого да се обърнем за помощ. След като търсенето най-сетне започна и твърде скоро стана ясно, че е изключено алпинистите да са живи, ние попитахме планинския гид, който беше съдействал за организирането на акцията, какво трябва да направим при подобен инцидент в бъдеще, за да задвижим нещата по-бързо. Той се засмя, явно поласкан от въпроса на двама младоци, в чието лице беше видял чираци, търсещи съвет от майстора, но отговорът му не ни помогна. "Потърсете някой гърмян заек като мене - беше рекъл той. – Човек, който е бродил дълго по тези места, и го попитайте какво да сторите." Думите му ни наведоха на мисълта, че ако живееш достатъчно дълго в планините, имаш възможност да натрупаш необходимия опит, за да се справиш с повечето ситуации, но това не ни беше особено полезно за настоящето и ние разбрахме, че при злополука няма готови рецепти за действие.

Планините изпълваха сънищата и проникваха дълбоко в подсъзнанието ни. Рефлексите ни дотолкова бяха изострени за обичайните при катерене звуци, че щом самолет прелетеше над главите ни в града, инстинктивно се втурвахме да търсим подслон, мислейки, че към нас приближава лавина. По време на някакво изкачване спяхме на една площадка под голям скален издатък и насън ми се стори, че чувам свистенето на парафиновия примус, а като се събудих, установих, че звукът идва от падащи отгоре камъни. Случваха ни се и странни съвпадения, които не бяхме в състояние да обясним. Например през 1972 г. една нощ в някаква алпийска хижа Дик сънува, че пада по време на катерене, а аз не държа въжето, с което сме вързани. Събудих се от виковете му, с които ме призоваваше да го задържа. Два дни по-късно той наистина падна по северната стена на Дан д’Ерен в Швейцария, като прелетя 25 метра по един леден отвес и се заби с главата в навята с дълбок сняг площадка над 600-метровата пропаст, а в това време аз не го осигурявах, понеже не смятах, че е необходимо. Случваше се да се поддадем и на суеверия. Една зима попаднахме във Венген, планинско селце до Интерлакен. Венген се намира в близост до прочутия ски център Мюрен, разположен високо над скалите на долината на Лаутербрунен. Тази долина е обградена от стръмни върхове, а най-внушителните сред тях са Айгер, Мьонх и Юнгфрау, образуващи непревземаем вал заедно с гребените, които ги свързват помежду им и ги присъединяват към Лаутер-бруненската стена.

Възнамерявахме да опитаме северната стена на Гшпалтенхорн - една от най-дългите в Алпите, скрита в притулена странична долина. Старата управителка на странноприемницата, където бяхме отседнали, научи за нашите планове и ни предупреди: "През зимата трябва да идвате тук на ски, а не да катерите. Много е опасно. Ако идвате да катерите Гшпалтенхорн, няма да успеете и ще се върнете или ще тръгнат да ви спасяват, а вие вече ще сте мъртви". Отказахме се. Отвъд долината срещу Венген се издига навъсената северна стена на Айгер, от която лъха някаква притаена заплаха. Изкачихме я през лятото на 1973 г. за два дни и две нощи. Знаехме колко изморителен, объркан и дълъг е класическият маршрут и не можехме и да помислим за зимно изкачване. Беше ни известно, че само две-три свръзки са преминали стената през зимата и всяка от тях беше прекарала близо седмица по недружелюбната снага на Айгер, преди да стигне върха. Като наблюдавахме стената от Венген, дори голямото разстояние не ни пречеше да различим свличащите се по нея лавини и аз потръпвах при мисълта за дългите ледени нощи и яростните бури, които трябваше да преживеем при зимното й изкачване. Гледах почтително тази стена и благоговеех пред алпинистите, дръзнали да я изкатерят зимно време, но лично аз чувствах, че подобно изкачване е извън моите амбиции. Нямах желание да се сблъсквам с такива големи трудности и рискове в продължение на многобройните дни, необходими за това начинание. Познанията ни за стената изобщо не ни вдъхваха увереност, а точно обратното: караха ни да се страхуваме още повече, защото си давахме сметка колко по-тежко ще бъде в дълбокия сняг и твърдия лед на зимата.

След зимния сезон на 1974 г. двамата с Дик се разделихме и всеки се залови със своите занимания, които включваха търсене на временна работа, катерене и общуване с нови приятели. Ние обаче сякаш не можехме един без друг и на следващата зима пак се събрахме, като първата работа на всеки бе да провери какво мисли другият:
– Какво ще кажеш за някое зимно изкачване в Алпите?
– По-точно?
– Чудех се дали да не опитаме Айгер.
– Да, и аз взех да си мисля за това.
– Ще бъде трудно. Необходима е голяма подготовка. И така, за да изкараме нужните пари, се хванахме да работим като учители, при което трябваше да въвеждаме ред и дисциплина, каквито сам аз не откривах у себе си, сред непокорната младеж на манчестърския квартал "Мос Сайд". Събрахме необходимата екипировка и собственоръчно изработихме част от облеклото - като например катерачни панталони и разни други специални принадлежности, които липсваха в магазините. Направихме подробни изчисления колко дни ще ни трябват за изкачването, колко храна и гориво ще са потребни, както и какво да бъде максималното тегло на раниците ни. В плановете си посветихме единствено Елис Бригам, собственик на магазин за катерачен инвентар и екипировка, който се отнасяше бащински към двамата младежи, дошли при него за съвет. Той ни подари цели егерови комплекти, на които сложихме ципове чак до гърба, за да можем да облекчаваме естествените си нужди, без да се събличаме изцяло. В класната стая никой от нас не се чувстваше в свои води и ние си отдъхнахме, когато през февруари 1975 г. напуснахме училището, за да потеглим към Швейцария с моя стар форд "Аяшия".

До този момент заедно с Дик вече четири години бяхме катерили в Алпите, но на път към най-голямото ни съвместно изпитание аз си давах сметка, че не познавам партньора си по-добре, отколкото в началото. Той беше все така скромно и непоколебимо отдаден на алпинизма, както и когато се запознахме. Докато в ранните летни сутрини всички останали лежахме в спалните чували в "Лейк Дистрикт", Дик обикновено вече бе напуснал палатката и приготвяше закуска отвън, претопляше за пореден път чая и чакаше, обхванат от нетърпение да тръгне да катери, но от устата му никога не излезе и една дума на недоволство, с което да ни подтикне да се размърдаме. Изобщо не можех да проумея какво му дава стимул - несгодите сякаш не му влияеха, а безмислието на нашите авантюри ни най-малко не го смущаваше. Когато стояхме вкопчени един в друг на северната стена на Дан Бланш, брулени от снежната буря и засипвани от нескончаеми лавини, и се стараехме с "безгрижни" приказки да приближим края на дългата и мразовита нощ, единственото, което му дойде на ума, беше: "Какво смяташ да катерим след това?". Чувствах, че гледа неодобрително, когато се "отпуснех", като си купех халба бира (все едно че лекомислено прахосвах ценни средства), но винаги си държеше езика зад зъбите. Както във всичко останало, Дик проявяваше абсолютен самоконтрол и в пушенето. Винаги носеше по една цигара за всеки бивак, така че по броя на взетите от Дик цигари можехме да преценим колко ще продължи дадено изкачване. Три цигари означаваха сериозен маршрут.

Във физическо отношение Дик беше коренна противоположност на мен - викахме му "малкия Ричард" - но беше доста широкоплещест. Изглеждаше по-пригоден за вдигане на тежести или за културизъм, отколкото за алпинизъм. Винаги съм се питал дали наистина чувства студа и неудобствата в такава степен като мен, или просто ги приема по-стоически. Понеже бях висок и слаб, аз винаги усещах остро студа и не можех да заспя, ако не ми е удобно. Изкарвал съм много безсънни нощи, въртейки се от хълбок на хълбок върху неравни площадки в опит да намеря оптималното положение, докато Дик хъркаше блажено и заспиваше там, където е легнал. Подозирах, че както за всичко останало, той отдавна се бе дисциплинирал да не обръща внимание на физическите лишения и поради това считаше всяко отстъпление в тази насока за слабост, за недостатък в цялостния план за собственото си развитие. Сякаш подготвяше тялото си за нещо, настройваше го да бъде във форма, като в замисъла му нямаше място за изкушения от сорта на удобства и други глезотии. У него имаше някакъв религиозен аскетизъм. Бях в състояние да го оценя, но аз самият бях избрал друг път. Дик беше същинско дете на природата, досега не беше намерил за нужно да се научи да шофира и понякога ме караше да се срамувам, че притежавам кола.

Айгер и неговата северна стена заемаха важно място в първите ми години на катерач. В духовната семинария, където седем години учих за католически свещеник, за по-голяма тържественост по време на обеда и вечерята пред учениците се четеше някаква книга. Първоначално четените произведения навярно е трябвало да имат подчертан духовно извисяващ характер, но по време на моето пребиваване в семинарията изискванията бяха книгата просто да е добра. Разбира се, всички книги бяха грижливо оценявани, преди да се поднесат на учениците. През 1965 г. бях семинарист четвърта година, когато за вечерно четене беше определена книгата на Джак Олсън "Катерене към ада". Авторът описваше защо северната стена на Айгер, връх, за който изобщо не бях чувал, е най-трудна и опасна от всички алпийски стени. Върхът, който е разположен в Бернски Оберланд, Швейцария, е част от северния фланг на Алпите и поради това е изложен на резки климатични промени. Движението и налягането на въздуха чувствително се изменят, щом въздушният поток се натъкне на това първо препятствие от Алпийския масив. Разразяват се внезапни и продължителни виелици, а вдлъбнатата стена на Айгер като че ли е в състояние да задържа лошото време при себе си, докато в долините под нея е ясно и спокойно. Стената е много дълга, маршрутът е сложен, продължителен и труден и при опитите за нейното покоряване са станали няколко трагични злополуки, което принуждава швейцарското правителство за известно време да забрани достъпа до нея, но алпинистите не се отказват.

През 1938 г. две свръзки, съставени от четирима германци и австрийци, за пръв път успяват да стигнат върха през северната стена, но злополуките след това не намаляват. Айгер става прочут с драмите, които, стига облаците да позволяват, се разиграват пред погледа на зрителите - хора с бинокли и телескопи наблюдават от верандата на хотела в Клайне Шайдег седловина, отдалечена само на един час от подножието на стената и леснодостъпна със зъбчата железница от Гринделвалд и Лаутербрунен. "Катерене към ада" разказва за трудностите и трагедиите при опитите северната стена на Айгер да бъде покорена, като завършва с изчезването на двама немски алпинисти през 1957 г. и смъртта на един италианец, блокиран високо под върха. Той издъхнал, когато вече чувал гласовете на спасителите, които се мъчели да го достигнат по време на развихрилата се снежна буря. Книгата е пълна с драматични събития и докато я четяха, за първи път, откакто бях в семинарията, в цялата трапезария, изпълнена с триста ученици, настъпи абсолютна тишина. Тракането на прибори и посуда съвсем секна, когато авторът започна да описва поредната трагедия, сполетяла четирима алпинисти при един от първите опити през 1937 г. Тони Курц, който единствен от четиримата млади германци останал жив, се мъчел да достигне планинските водачи, дошли да го спасят.

Едната му ръка била измръзнала и силите му били изчерпани, но след двудневни усилия най-сетне се намерил само на едно въже разстояние от чакащите гидове. Тръгнал да се спуска, но някакъв възел на въжето се заклещил в карабинера, с който бил прикрепен към него, и алпинистът вече нямал сили да се освободи. Когато почти стигнал до протегнатите ръце на спасителите, Тони Курц политнал назад и издъхнал. Никой от учениците не разбираше катерачната терминология, никой от нас не знаеше какво е карабинер или рапел, но всички бяхме зашеметени от тази покъртителна трагедия. В периода, когато се четеше "Катерене към ада" - дни, в които ние като никога копнеехме да дойде време за вечеря и за следващата спираща дъха глава от книгата - най-неочаквано един от преподаващите в семинарията свещеници ме попита дали не искам да опитам малко истинско катерене. Независимо че дотогава дори през ум не ми беше минавала подобна мисъл, изведнъж идеята ми се стори страшно привлекателна. Вместо да ме възпрат описаните опасности, книгата стана моето основно вдъхновение при първите ми стъпки в алпинизма по късите пясъчни стени на каменоломната, откъдето беше черпан материал за строежа на училището. Макар да беше висока едва шест метра и широка само десет, каменоломната се превърна във фокус на моя живот. Всички мои мисли бяха в плен на новото занимание, независимо че понякога се случваше месеци наред да катеря единствено по мъничката каменоломна. Междувременно жадно поглъщах всички книги по въпроса, до които можех да се добера.

Намерих "Белият паяк" на Хайнрих Харер, където са документирани всички успешни и неуспешни опити по северната стена на Айгер до началото на 60-те години, и я четях нощем на светлината на джобно фенерче. Четях дълго след като загасяха осветлението в спалното помещение, до момента, в който очите ми не се изморяха и думите не започнеха да танцуват пред мен. В началото на 1966 г., малко след първото ми съприкосновение със скалата, беше организирана експедиция за прокарване на зимна диретисима по северната стена на Айгер. В стремежа си да катерят колкото е възможно по-направо към върха и да избягват зигзагите на класическия тур от 1938 г. алпинистите в много участъци щяха да бъдат изложени на каменопади. Две групи имаха едно и също намерение - да опитат маршрут през зимата, когато условията са по-сурови, но подвижните камъни са замръзнали и денем, и нощем. Обсадата на стената продължи цял месец. Алпинистите използваха тактиката на хималайските експедиции: преодоляваха дадено разстояние, обезопасяваха участъка с фиксирано въже и после слизаха обратно в добре оборудван лагер в подножието или се прибираха в снежни пещери, устроени по самата стена. След като по-голямата част от новия маршрут бе опасана с въжени парапети, те щяха да предприемат опит да достигнат върха.

Като млад катерач аз ненаситно попивах редовните съобщения по радиото и телевизията за хода на експедицията. Представата за мъчителния живот на алпинистите в снежните пещери и за борбата им с виелиците направо ме изпълваше с благоговение. Голям шок за мен беше злополучната смърт на Джон Харлин, водач на една от групите по стената. Той беше американец по произход, но живееше в Швейцария и въпреки че отначало неговият екип беше в съперничество с германците, които имаха същите планове, Джон Харлин загина при опит да помогне именно на тях. И двете групи известно време бяха спрени от снежните бури и той бе тръгнал да занесе на германците хранителни продукти, когато едно въже се скъса и американецът полетя в бездната. Макар вече да се наричах катерач, през 1966 г. не съм и помислял, че някой ден ще катеря Айгер, както и човек, който лети със самолет, не смята, че може да отиде на Луната. Просто считах алпинистите за друга порода хора и независимо че алпинизмът във всичките си разновидности ме привличаше, аз бях доволен да катеря обикновена скала и желанията ми се простираха само до придобиването на достатъчно умения, за да осъществя някои зимни изкачвания в Шотландия."
Из книгата
Книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Дончо Папазов
Невъзможният път
Цена:  18.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Тенсинг Норгей
Човекът от Еверест

Джеймс Улман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Север. Как открих себе си по пътеката на Апалачите
Скот Юрек, Джени Юрек
Цена:  21.00 лв.
Още книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Други интересни предложения
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Първите седем
Боян Петров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Дончо Папазов
Невъзможният път
Цена:  18.00 лв.
Експедиция до крайната точка
Райнхолд Меснер
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Север. Как открих себе си по пътеката на Апалачите
Скот Юрек, Джени Юрек
Цена:  21.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Тенсинг Норгей
Човекът от Еверест

Джеймс Улман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Звезди и бури
Гастон Ребюфа
Цена:  16.00 лв.
Сам на скалата
Алекс Хонълд, Дейвид Робъртс
Цена:  18.00 лв.
Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ден от изкачването на К2
Питър Зукерман, Аманда Падоан
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Назад към "Книги за планинарство и оцеляване"
Мистерията Лагерфелд
Лоран Ален-Карон
Аз съм българка
Излезе колекция с 40 невероятни истории на смели, умни и достойни българки.
Сам вкъщи - книга
Излиза илюстровано издание "Сам вкъщи", базирано на едноименния филм.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво