Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Планинарство и оцеляване  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Туризъм    Планинарство и оцеляване    Свирепа арена - Джо Таскър
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Препоръчителна
учебна литература
Книги
Списания

Свирепа арена


Джо Таскър

Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 26-06-2019 г. или
Четвъртък 27-06-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#245957
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Размери14.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.436 kg
EAN9786197300710
ISBN9786197300710
  • Описание
  • Откъс от книгата
Спираща дъха, брутално откровена книга, вдъхновена от любовта към планината и силата на човешкия дух.
Трогателно, вълнуващо и вдъхновяващо четиво за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. "Свирепа арена" на Джо Таскър се е превърнала в настолна книга за поколения алпинисти, планинари, авантюристи и любители на природата. Тя е невероятен разказ, увличащ във вихъра си дори и тези, които не са изкушени от планината.

Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. "Свирепа арена" разказва за участието на автора в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за покоряването на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (считано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2 - втория по височина връх на планетата.

Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска, който трябва да поемеш и който много често изважда най-доброто у теб. Това е също разказ за напрежението и стреса от това да живееш в постоянно състояние на тревожност за дълги периоди от време, нерядко прекъсвани от кратки епизоди на ужас - всичко това често в компанията на един-единствен човек.

Джо Таскър е роден на 12 май 1948 г. в Кингстън ъпон Хъл, Великобритания. Израснал в семейството на ревностни католици, на тринадесет години е изпратен в духовна семинария. Седем години се обучава за свещеник, но напуска църквата и се посвещава на катеренето. Става активен член на университетския катерачен клуб, докато се изявява по скалните отвеси в Сноудония и Лейк Дистрикт. Постепенно вниманието му се насочва към по-трудни скално-ледени маршрути в Алпите.

Скоро след това е привлечен от магията на Хималаите, където развива изумителните си качества на алпинист. През пролетта на 1982 г. Джо Таскър и Питър Бордман участват в експедиция за изкачване на Еверест по непреминавания дотогава североизточен гребен. Следите им се губят на 17 май 1982 г., когато Джо Таскър остава завинаги в прегръдката на планината, докато тялото на Бордман е открито 10 години по-късно. Настоящата книга е завършена непосредствено преди заминаването на Таскър за последната му експедиция и е публикувана след смъртта му.

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
"Или ще тръгнат да ви спасяват

Алпите представляват сериозно училище, където алпинистът отива да се учи, но по някаква необяснима за мен причина се оказа трудно да не се връщам отново и отново в тези планини. И независимо че се стараех да намеря партньори със сходно отношение към катеренето, най-често се връзвах на въжето с човек, чиято праволинейност и аскетичност бяха в разрез с моята природа. Лесно е да проумееш обаянието на скалното катерене, което изисква физическа способност, гимнастически умения и изключителна концентрация при преодоляването на все по-гладки плочи, големи надвеси и главозамайващи цепки. Сами по себе си физическите и психическите усилия при тези упражнения носят удоволствие, но далеч по-голямо е удовлетворението, ако се опиташ да изкачиш някоя скална стена, чието преминаване изглежда почти невъзможно, и въпреки всичко успееш, поставяйки на крайно изпитание своите способности. В даден момент интересът към скалното катерене и съпровождащите го идилични слънчеви дни по топлите канари отстъпва на разрешаването на проблеми, които са свързани с това да изкачваш по-големи планини и да приемаш един по-суров начин на живот. Високата планина изисква повече физически усилия, по-пълно себеотдаване, а ако времето се развали, никак не е лесно да се измъкнеш от нея.

Алпите са изумително красиви, но това само по себе си не е достатъчно, за да накара човек да изстиска от себе си силите, необходими при катеренето там. Напълно е възможно да се качите донякъде със зъбчата железница или в кабинков лифт и срещу цената на един билет пред вас ще се открие прекрасна панорама, но ако само гледката беше от значение, никой не би тръгнал да катери. Има нещо друго, което привлича катерача, макар че то остава недоразбрано. Планините са изпитателна площадка, където той се сблъсква с предизвикателства, които не само изискват да прояви цялата си воля, за да ги преодолее, а го заставят да си даде сметка за своите подбуди, настойчивост и издръжливост, когато опасностите, трудностите и умората се съюзяват, за да го отклонят от избраната цел. Дори да имат възможност, малцина са в състояние да обяснят неудържимия подтик, който години наред ги връща в това сериозно училище и ги кара да търсят по-далечни и по-високи върхове, а също и да се подлагат на все по-тежки изпитания. Аз не съм изключение, а в лицето на един приятел от университетските дни на име Дик Реншоу намерих човек, който безропотно приемаше неизбежните мъки на алпинизма, движен от някакъв сляп стремеж да катери и пак да катери, без нито за миг да се замисли какъв е смисълът на всичко това.

За разлика от мен, той умееше да не обръща внимание на изтощителните усилия и напрежението, които ни съпътстваха в планините, и макар да бяхме противоположни характери, ние катерехме заедно и заедно се учехме как да преодоляваме ледникови цепнатини, дълбоки снегове, ронливи скали, как да се справяме с голямата надморска височина, с глада, със страха и изтощението. Отначало изкачвахме ниски върхове, при което носехме излишно много багаж и губехме прекалено дълго време; постепенно се усъвършенствахме дотолкова, че да покорим стените на Матерхорн и Айгер, да преминем класически маршрути от миналото и да прокараме дръзки нови турове. После започнахме да търсим скритите от слънцето северни стени на върховете, смятайки, че трябва да изкатерим тези бездни от обледенени скали, докато сме млади, а да оставим за старините си по-приятните стени от облян в слънчева светлина гранит и варовик. Двамата с Дик натрупахме поредица от еднакви преживявания: тръгвахме посред нощ от алпийските хижи, трескаво бързахме да преминем застрашени от каменопади участъци, докато скалите са стегнати от нощния студ, прекарвахме множество безсънни тревожни часове, в които чакахме и същевременно искахме да забавим мига на тръгването в тъмната нощ, и превъзмогвахме онези кошмарни и неизбежни моменти, когато напускахме уюта на хижата и навъсени от нервно напрежение, потегляхме нагоре, подбирайки пътя си под мъждивата светлина на челниците сред ледената, непригодна за човека среда.

За да поемем по избрания маршрут, често се налагаше да тръгнем в полунощ или в ранните часове на утрото, понеже нерядко пътят до началото на тура е застрашен от лавини, срутващи се камъни или лед. Щом температурата през нощта падне под нулата, свободните ледени блокове и скали замръзват на местата си, а снежните склонове се втвърдяват и тогава преминаването през тези рискови участъци е най-безопасно. Наистина има нещо сюрреалистично в това да станеш посред нощ и да се приготвиш за тръгване, когато повечето хора дълбоко спят. Неведнъж с Дик бяхме спътници в нощни прекосявания на ледници с опасни цепнатини или през лавиноопасни зони, устремени към подножието на желания връх. Един път уплашено се бяхме сгушили под някакви сераци, търсейки прикритие от неочакваната лавина, която чухме да се приближава с бучене към нас в мрака; друг път прекарахме цяла нощ, вкопчени тяло в тяло, за да се сгреем, докато висяхме на една ледена стена в очакване бурята да утихне и да се зазори. Заедно посрещнахме много изгреви и неведнъж наблюдавахме как върховете порозовяват при залез.

Споделяхме задоволството от преодолените трудности, от успешните изкачвания на маршрути, за които преди дори не смеехме да мечтаем, престанахме да се стремим към турове, които знаехме, че сме способни да преминем, и започнахме да търсим все по-мъчни върхове. Споровете и недоразуменията помежду ни намаляха, защото и двамата добре си давахме сметка за психическото напрежение, налагано от суровата дисциплина в планината; необходимостта да разговаряме ставаше все по-малка - намеренията и преценките ни бяха еднакви. В планините се чувствахме като у дома си, но имаше все още много да учим. Когато трима британски алпинисти изчезнаха в една виелица на Монблан, ние с Дик се намирахме в долината, но не знаехме как да постъпим, за да организираме спасителна акция, нито към кого да се обърнем за помощ. След като търсенето най-сетне започна и твърде скоро стана ясно, че е изключено алпинистите да са живи, ние попитахме планинския гид, който беше съдействал за организирането на акцията, какво трябва да направим при подобен инцидент в бъдеще, за да задвижим нещата по-бързо. Той се засмя, явно поласкан от въпроса на двама младоци, в чието лице беше видял чираци, търсещи съвет от майстора, но отговорът му не ни помогна. "Потърсете някой гърмян заек като мене - беше рекъл той. – Човек, който е бродил дълго по тези места, и го попитайте какво да сторите." Думите му ни наведоха на мисълта, че ако живееш достатъчно дълго в планините, имаш възможност да натрупаш необходимия опит, за да се справиш с повечето ситуации, но това не ни беше особено полезно за настоящето и ние разбрахме, че при злополука няма готови рецепти за действие.

Планините изпълваха сънищата и проникваха дълбоко в подсъзнанието ни. Рефлексите ни дотолкова бяха изострени за обичайните при катерене звуци, че щом самолет прелетеше над главите ни в града, инстинктивно се втурвахме да търсим подслон, мислейки, че към нас приближава лавина. По време на някакво изкачване спяхме на една площадка под голям скален издатък и насън ми се стори, че чувам свистенето на парафиновия примус, а като се събудих, установих, че звукът идва от падащи отгоре камъни. Случваха ни се и странни съвпадения, които не бяхме в състояние да обясним. Например през 1972 г. една нощ в някаква алпийска хижа Дик сънува, че пада по време на катерене, а аз не държа въжето, с което сме вързани. Събудих се от виковете му, с които ме призоваваше да го задържа. Два дни по-късно той наистина падна по северната стена на Дан д’Ерен в Швейцария, като прелетя 25 метра по един леден отвес и се заби с главата в навята с дълбок сняг площадка над 600-метровата пропаст, а в това време аз не го осигурявах, понеже не смятах, че е необходимо. Случваше се да се поддадем и на суеверия. Една зима попаднахме във Венген, планинско селце до Интерлакен. Венген се намира в близост до прочутия ски център Мюрен, разположен високо над скалите на долината на Лаутербрунен. Тази долина е обградена от стръмни върхове, а най-внушителните сред тях са Айгер, Мьонх и Юнгфрау, образуващи непревземаем вал заедно с гребените, които ги свързват помежду им и ги присъединяват към Лаутер-бруненската стена.

Възнамерявахме да опитаме северната стена на Гшпалтенхорн - една от най-дългите в Алпите, скрита в притулена странична долина. Старата управителка на странноприемницата, където бяхме отседнали, научи за нашите планове и ни предупреди: "През зимата трябва да идвате тук на ски, а не да катерите. Много е опасно. Ако идвате да катерите Гшпалтенхорн, няма да успеете и ще се върнете или ще тръгнат да ви спасяват, а вие вече ще сте мъртви". Отказахме се. Отвъд долината срещу Венген се издига навъсената северна стена на Айгер, от която лъха някаква притаена заплаха. Изкачихме я през лятото на 1973 г. за два дни и две нощи. Знаехме колко изморителен, объркан и дълъг е класическият маршрут и не можехме и да помислим за зимно изкачване. Беше ни известно, че само две-три свръзки са преминали стената през зимата и всяка от тях беше прекарала близо седмица по недружелюбната снага на Айгер, преди да стигне върха. Като наблюдавахме стената от Венген, дори голямото разстояние не ни пречеше да различим свличащите се по нея лавини и аз потръпвах при мисълта за дългите ледени нощи и яростните бури, които трябваше да преживеем при зимното й изкачване. Гледах почтително тази стена и благоговеех пред алпинистите, дръзнали да я изкатерят зимно време, но лично аз чувствах, че подобно изкачване е извън моите амбиции. Нямах желание да се сблъсквам с такива големи трудности и рискове в продължение на многобройните дни, необходими за това начинание. Познанията ни за стената изобщо не ни вдъхваха увереност, а точно обратното: караха ни да се страхуваме още повече, защото си давахме сметка колко по-тежко ще бъде в дълбокия сняг и твърдия лед на зимата.

След зимния сезон на 1974 г. двамата с Дик се разделихме и всеки се залови със своите занимания, които включваха търсене на временна работа, катерене и общуване с нови приятели. Ние обаче сякаш не можехме един без друг и на следващата зима пак се събрахме, като първата работа на всеки бе да провери какво мисли другият:
– Какво ще кажеш за някое зимно изкачване в Алпите?
– По-точно?
– Чудех се дали да не опитаме Айгер.
– Да, и аз взех да си мисля за това.
– Ще бъде трудно. Необходима е голяма подготовка. И така, за да изкараме нужните пари, се хванахме да работим като учители, при което трябваше да въвеждаме ред и дисциплина, каквито сам аз не откривах у себе си, сред непокорната младеж на манчестърския квартал "Мос Сайд". Събрахме необходимата екипировка и собственоръчно изработихме част от облеклото - като например катерачни панталони и разни други специални принадлежности, които липсваха в магазините. Направихме подробни изчисления колко дни ще ни трябват за изкачването, колко храна и гориво ще са потребни, както и какво да бъде максималното тегло на раниците ни. В плановете си посветихме единствено Елис Бригам, собственик на магазин за катерачен инвентар и екипировка, който се отнасяше бащински към двамата младежи, дошли при него за съвет. Той ни подари цели егерови комплекти, на които сложихме ципове чак до гърба, за да можем да облекчаваме естествените си нужди, без да се събличаме изцяло. В класната стая никой от нас не се чувстваше в свои води и ние си отдъхнахме, когато през февруари 1975 г. напуснахме училището, за да потеглим към Швейцария с моя стар форд "Аяшия".

До този момент заедно с Дик вече четири години бяхме катерили в Алпите, но на път към най-голямото ни съвместно изпитание аз си давах сметка, че не познавам партньора си по-добре, отколкото в началото. Той беше все така скромно и непоколебимо отдаден на алпинизма, както и когато се запознахме. Докато в ранните летни сутрини всички останали лежахме в спалните чували в "Лейк Дистрикт", Дик обикновено вече бе напуснал палатката и приготвяше закуска отвън, претопляше за пореден път чая и чакаше, обхванат от нетърпение да тръгне да катери, но от устата му никога не излезе и една дума на недоволство, с което да ни подтикне да се размърдаме. Изобщо не можех да проумея какво му дава стимул - несгодите сякаш не му влияеха, а безмислието на нашите авантюри ни най-малко не го смущаваше. Когато стояхме вкопчени един в друг на северната стена на Дан Бланш, брулени от снежната буря и засипвани от нескончаеми лавини, и се стараехме с "безгрижни" приказки да приближим края на дългата и мразовита нощ, единственото, което му дойде на ума, беше: "Какво смяташ да катерим след това?". Чувствах, че гледа неодобрително, когато се "отпуснех", като си купех халба бира (все едно че лекомислено прахосвах ценни средства), но винаги си държеше езика зад зъбите. Както във всичко останало, Дик проявяваше абсолютен самоконтрол и в пушенето. Винаги носеше по една цигара за всеки бивак, така че по броя на взетите от Дик цигари можехме да преценим колко ще продължи дадено изкачване. Три цигари означаваха сериозен маршрут.

Във физическо отношение Дик беше коренна противоположност на мен - викахме му "малкия Ричард" - но беше доста широкоплещест. Изглеждаше по-пригоден за вдигане на тежести или за културизъм, отколкото за алпинизъм. Винаги съм се питал дали наистина чувства студа и неудобствата в такава степен като мен, или просто ги приема по-стоически. Понеже бях висок и слаб, аз винаги усещах остро студа и не можех да заспя, ако не ми е удобно. Изкарвал съм много безсънни нощи, въртейки се от хълбок на хълбок върху неравни площадки в опит да намеря оптималното положение, докато Дик хъркаше блажено и заспиваше там, където е легнал. Подозирах, че както за всичко останало, той отдавна се бе дисциплинирал да не обръща внимание на физическите лишения и поради това считаше всяко отстъпление в тази насока за слабост, за недостатък в цялостния план за собственото си развитие. Сякаш подготвяше тялото си за нещо, настройваше го да бъде във форма, като в замисъла му нямаше място за изкушения от сорта на удобства и други глезотии. У него имаше някакъв религиозен аскетизъм. Бях в състояние да го оценя, но аз самият бях избрал друг път. Дик беше същинско дете на природата, досега не беше намерил за нужно да се научи да шофира и понякога ме караше да се срамувам, че притежавам кола.

Айгер и неговата северна стена заемаха важно място в първите ми години на катерач. В духовната семинария, където седем години учих за католически свещеник, за по-голяма тържественост по време на обеда и вечерята пред учениците се четеше някаква книга. Първоначално четените произведения навярно е трябвало да имат подчертан духовно извисяващ характер, но по време на моето пребиваване в семинарията изискванията бяха книгата просто да е добра. Разбира се, всички книги бяха грижливо оценявани, преди да се поднесат на учениците. През 1965 г. бях семинарист четвърта година, когато за вечерно четене беше определена книгата на Джак Олсън "Катерене към ада". Авторът описваше защо северната стена на Айгер, връх, за който изобщо не бях чувал, е най-трудна и опасна от всички алпийски стени. Върхът, който е разположен в Бернски Оберланд, Швейцария, е част от северния фланг на Алпите и поради това е изложен на резки климатични промени. Движението и налягането на въздуха чувствително се изменят, щом въздушният поток се натъкне на това първо препятствие от Алпийския масив. Разразяват се внезапни и продължителни виелици, а вдлъбнатата стена на Айгер като че ли е в състояние да задържа лошото време при себе си, докато в долините под нея е ясно и спокойно. Стената е много дълга, маршрутът е сложен, продължителен и труден и при опитите за нейното покоряване са станали няколко трагични злополуки, което принуждава швейцарското правителство за известно време да забрани достъпа до нея, но алпинистите не се отказват.

През 1938 г. две свръзки, съставени от четирима германци и австрийци, за пръв път успяват да стигнат върха през северната стена, но злополуките след това не намаляват. Айгер става прочут с драмите, които, стига облаците да позволяват, се разиграват пред погледа на зрителите - хора с бинокли и телескопи наблюдават от верандата на хотела в Клайне Шайдег седловина, отдалечена само на един час от подножието на стената и леснодостъпна със зъбчата железница от Гринделвалд и Лаутербрунен. "Катерене към ада" разказва за трудностите и трагедиите при опитите северната стена на Айгер да бъде покорена, като завършва с изчезването на двама немски алпинисти през 1957 г. и смъртта на един италианец, блокиран високо под върха. Той издъхнал, когато вече чувал гласовете на спасителите, които се мъчели да го достигнат по време на развихрилата се снежна буря. Книгата е пълна с драматични събития и докато я четяха, за първи път, откакто бях в семинарията, в цялата трапезария, изпълнена с триста ученици, настъпи абсолютна тишина. Тракането на прибори и посуда съвсем секна, когато авторът започна да описва поредната трагедия, сполетяла четирима алпинисти при един от първите опити през 1937 г. Тони Курц, който единствен от четиримата млади германци останал жив, се мъчел да достигне планинските водачи, дошли да го спасят.

Едната му ръка била измръзнала и силите му били изчерпани, но след двудневни усилия най-сетне се намерил само на едно въже разстояние от чакащите гидове. Тръгнал да се спуска, но някакъв възел на въжето се заклещил в карабинера, с който бил прикрепен към него, и алпинистът вече нямал сили да се освободи. Когато почти стигнал до протегнатите ръце на спасителите, Тони Курц политнал назад и издъхнал. Никой от учениците не разбираше катерачната терминология, никой от нас не знаеше какво е карабинер или рапел, но всички бяхме зашеметени от тази покъртителна трагедия. В периода, когато се четеше "Катерене към ада" - дни, в които ние като никога копнеехме да дойде време за вечеря и за следващата спираща дъха глава от книгата - най-неочаквано един от преподаващите в семинарията свещеници ме попита дали не искам да опитам малко истинско катерене. Независимо че дотогава дори през ум не ми беше минавала подобна мисъл, изведнъж идеята ми се стори страшно привлекателна. Вместо да ме възпрат описаните опасности, книгата стана моето основно вдъхновение при първите ми стъпки в алпинизма по късите пясъчни стени на каменоломната, откъдето беше черпан материал за строежа на училището. Макар да беше висока едва шест метра и широка само десет, каменоломната се превърна във фокус на моя живот. Всички мои мисли бяха в плен на новото занимание, независимо че понякога се случваше месеци наред да катеря единствено по мъничката каменоломна. Междувременно жадно поглъщах всички книги по въпроса, до които можех да се добера.

Намерих "Белият паяк" на Хайнрих Харер, където са документирани всички успешни и неуспешни опити по северната стена на Айгер до началото на 60-те години, и я четях нощем на светлината на джобно фенерче. Четях дълго след като загасяха осветлението в спалното помещение, до момента, в който очите ми не се изморяха и думите не започнеха да танцуват пред мен. В началото на 1966 г., малко след първото ми съприкосновение със скалата, беше организирана експедиция за прокарване на зимна диретисима по северната стена на Айгер. В стремежа си да катерят колкото е възможно по-направо към върха и да избягват зигзагите на класическия тур от 1938 г. алпинистите в много участъци щяха да бъдат изложени на каменопади. Две групи имаха едно и също намерение - да опитат маршрут през зимата, когато условията са по-сурови, но подвижните камъни са замръзнали и денем, и нощем. Обсадата на стената продължи цял месец. Алпинистите използваха тактиката на хималайските експедиции: преодоляваха дадено разстояние, обезопасяваха участъка с фиксирано въже и после слизаха обратно в добре оборудван лагер в подножието или се прибираха в снежни пещери, устроени по самата стена. След като по-голямата част от новия маршрут бе опасана с въжени парапети, те щяха да предприемат опит да достигнат върха.

Като млад катерач аз ненаситно попивах редовните съобщения по радиото и телевизията за хода на експедицията. Представата за мъчителния живот на алпинистите в снежните пещери и за борбата им с виелиците направо ме изпълваше с благоговение. Голям шок за мен беше злополучната смърт на Джон Харлин, водач на една от групите по стената. Той беше американец по произход, но живееше в Швейцария и въпреки че отначало неговият екип беше в съперничество с германците, които имаха същите планове, Джон Харлин загина при опит да помогне именно на тях. И двете групи известно време бяха спрени от снежните бури и той бе тръгнал да занесе на германците хранителни продукти, когато едно въже се скъса и американецът полетя в бездната. Макар вече да се наричах катерач, през 1966 г. не съм и помислял, че някой ден ще катеря Айгер, както и човек, който лети със самолет, не смята, че може да отиде на Луната. Просто считах алпинистите за друга порода хора и независимо че алпинизмът във всичките си разновидности ме привличаше, аз бях доволен да катеря обикновена скала и желанията ми се простираха само до придобиването на достатъчно умения, за да осъществя някои зимни изкачвания в Шотландия."
Из книгата
Рейтинг
За да оцените книгата "Свирепа арена", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България - Иван Михалев, Елина Цанкова - книга

101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България


Иван Михалев, Елина Цанкова

Сиела
Цена:  16.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, вместо да караш по магистралата, то тази книга е за теб. В нея ще намериш информация за 101 от най-колоритните места в България. За някои си чувал от приятели, други си виждал на снимки в Интернет, а трети са ти напълно непознати. Местата в "101 отбивки" са от последния вид. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници - но трябва да бъдат включени в личния ти списък за бягство през уикенда. Планински върхове, пещери, водопади, плодове, вино, мястото с най-хубавата гледка - няма значение, отбивките от ...
Експедиция до крайната точка - Райнхолд Меснер - книга

Експедиция до крайната точка


Райнхолд Меснер

Вакон
Цена:  17.60 лв.
Стандартна цена 22.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон". ... "Привлечен съм от крайната точка. Като метал от магнит." Легендарният катерач Райнхолд Меснер винаги се е стремял да предизвика собствените си способности и да подложи под съмнение "невъзможното". През 1978 г. той за пореден път променя облика на алпинизма: заедно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без допълнителен кислород. Този успех, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разбива представите за възможно на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, ...
Убийството на невъзможното - Райнхолд Меснер - книга

Убийството на невъзможното


Райнхолд Меснер

Книгомания
Цена:  24.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Известни катерачи от целия свят дискутират за предела в алпинизма. По редакцията на Лука Калви и Сандро Филипини. ... Книгата е посветена на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание. В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров, и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер. През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на ...
Валтер Бонати. Братът, когото не познавах - Райнхолд Меснер, Сандро Филипини - книга

Валтер Бонати. Братът, когото не познавах


Райнхолд Меснер, Сандро Филипини

Вакон
Цена:  25.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава на Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си "Великите дни", в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали. "Валтер Бонати - братът, когото не познавах" разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. ...
Алпийски дневник - Сергей Герджиков - книга

Алпийски дневник


Сергей Герджиков

Хермес
Цена:  14.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Алпийски дневник" е серия разкази за алпинизъм. За върха мечта, чието сияние изтръгва от рутината, за вечери край лагерни огньове, за тръпки на страх и радост. За еуфория и изнемога, за това да си пришълец в чужди земи. Авторът води читателя от обичайната градска среда към света на планината, приключението, пътешествията и риска. Целта тук е не да се отчетат спортни постижения, а да се предаде тръпката над бездната на онези, които не са я изпитвали. Какво е да катериш по отвеси на стотици и хиляди метри над равнините? Какво е да пътешестваш в далечни страни, за да се изкачваш по върхове над облаците? Това са ...
Планините отблизо: Наръчник на планинския водач и добрия планинар - Любомир Попйорданов, Момчил Дамянов, Д-р Красен Демирев, Кирил Георгиев, Стоимен Билярски, Я. Стоянов, Л. Димитрова, В. Ковачева, В. Тодоров, Л. Господинова, М. Панайотов - книга

Планините отблизо: Наръчник на планинския водач и добрия планинар


Любомир Попйорданов, Момчил Дамянов, Д-р Красен Демирев, Кирил Георгиев, Стоимен Билярски, Я. Стоянов, Л. Димитрова, В. Ковачева, В. Тодоров, Л. Господинова, М. Панайотов

Одисея-ин
Цена:  28.80 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Четвърто издание. ... "Планините отблизо" продължава линията на своите предшественици, с нови теми и основно преработени статии, отразяващи динамичната среда, в която планинският водач е призван да работи. Изданието изследва елементи от екзистенциалното взаимоотношение Човек-Природа и защитава мястото на професията на планинския водач в България и представите за нея. Наръчникът увлекателно ни запознава с: историята на професията "планински водач" и състоянието ѝ днес; геология, планинска метеорология и биоразнообразие; съвременна екипировка за планински туризъм; опасностите в планините и ...
Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ден от изкачването на К2 - Питър Зукерман, Аманда Падоан - книга

Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ден от изкачването на К2


Питър Зукерман, Аманда Падоан

Вакон
Цена:  12.80 лв.
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Истинска история и вълнуващ разказ за мъжете, които буквално пренасят на плещите си алпинистите на света до К2. ... 1 август 2008 г. е може би най-трагичната дата в историята на алпинизма. Четиридесет тренирани катерачи се отправят към К2 с намерението да покорят върха, след като седмици наред са очаквали подходящия момент и благоприятни метеорологични условия. Единадесет от тях никога няма да се завърнат у дома и остават погребани сред небесата на осем хиляди метра. Дали богинята Такар Долсангма, пазителка на К2, се е разгневила в онзи ден и търсейки жертви, е напуснала върха, яхнала своя зелен дракон? Само ...
Свободата да бъда там, където искам - Райнхолд Меснер - книга

Свободата да бъда там, където искам


Райнхолд Меснер

Вакон
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Второ издание. Животът ми като катерач. ... Райнхолд Меснер, един от най-великите планинари в човешката история, е едва петгодишен, когато покорява първия си връх - трихилядника Зас Ригаис в Доломитите. Пионер в изкачването и екстремното солово катерене, Меснер многократно доказва, че невъзможното не е нищо повече от оправдание. През 1978 г. той разбива представите за човешката издръжливост, след като двамата с Петер Хабелер осъществяват първото изкачване на връх Еверест без кислородна маска. Вълнуващата автобиография на Меснер ще ви пренесе на хиляди метри надморска височина, където ще прекосите смъртоносни ...
Сам на скалата - Алекс Хонълд, Дейвид Робъртс - книга

Сам на скалата


Алекс Хонълд, Дейвид Робъртс

Вакон
Цена:  18.00 лв.
Седем екстремни изкачвания, един катерач без право на грешка. ... За последните четири десетилетия само шепа катерачи са докарвали свободното соло катерене до бръснещия ръб на риска. Половината от тях са мъртви. Днес Алекс Хонълд пренаписва историята на катеренето с изумителните си изкачвания по най-високите и непристъпни скални стени в САЩ и целия свят. Сам срещу скалата, без въже и осигуровка, без право на грешка. Фрий солото, което Алекс практикува, е най-чистата форма на катерене, но и залогът е убийствено висок: ако паднеш, умираш. В "Сам на скалата" Хонълд описва седем от най-впечатляващите си ...
Българските върхове по картата на света - Сандю Бешев, Дойчин Боянов - книга

Българските върхове по картата на света


Сандю Бешев, Дойчин Боянов

Вакон
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пътешествия и приключения. ... Далеч, сред безбрежните висини на Памир в Централна Азия гордо се издигат върховете България и Шипка. През 1968 г. за първи път в историята на българския алпинизъм два безименни върха отвъд пределите на родината ни са назовани с български имена. Така стъпка по стъпка, по тесни и назъбени снежни ръбове алпинистите ни си проправят път към все по-неопитомени хоризонти и започват неуморно да пренаписват световната карта. Докосвалите се до върхове на няколко континента доц. Сандю Бешев и Дойчин Боянов създават първата хроника на българските премиерни изкачвания в планините по света. Авторите ...
Ти не си втори, ти си велик: Биография на Йежи Кукучка - Петър Атанасов - книга

Ти не си втори, ти си велик: Биография на Йежи Кукучка


Петър Атанасов

Международен фестивал на планинарския филм
Цена:  8.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Тази книга, посветена на един от най-големите алпинисти в историята - поляка Йежи Кукучка, бе написана преди повече от 20 години. Някогашното държавно издателство "Медицина и физкултура" ни поръча със Светослав Колев да направим книга "Битката за осемхилядниците". Светослав - един от най-големите български полиглоти и преводачи, владеещ 40 езика, трябваше да представи жизнения път и алпийската кариера на Райнход Меснер, аз - на Йежи Кукучка. После настъпиха промените след 10 ноември 1989 г. В хаоса им споменатото издателство престана да съществува. Забравена бе и идеята за книгата. Моята част остана ...

Свирепа арена


Джо Таскър

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 26-06-2019 г. или
Четвъртък 27-06-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#245957
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоВакон
Категории
КорицаМека
Размери14.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.436 kg
EAN9786197300710
ISBN9786197300710
Описание
Спираща дъха, брутално откровена книга, вдъхновена от любовта към планината и силата на човешкия дух.
Трогателно, вълнуващо и вдъхновяващо четиво за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. "Свирепа арена" на Джо Таскър се е превърнала в настолна книга за поколения алпинисти, планинари, авантюристи и любители на природата. Тя е невероятен разказ, увличащ във вихъра си дори и тези, които не са изкушени от планината.

Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. "Свирепа арена" разказва за участието на автора в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за покоряването на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (считано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2 - втория по височина връх на планетата.

Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска, който трябва да поемеш и който много често изважда най-доброто у теб. Това е също разказ за напрежението и стреса от това да живееш в постоянно състояние на тревожност за дълги периоди от време, нерядко прекъсвани от кратки епизоди на ужас - всичко това често в компанията на един-единствен човек.

Джо Таскър е роден на 12 май 1948 г. в Кингстън ъпон Хъл, Великобритания. Израснал в семейството на ревностни католици, на тринадесет години е изпратен в духовна семинария. Седем години се обучава за свещеник, но напуска църквата и се посвещава на катеренето. Става активен член на университетския катерачен клуб, докато се изявява по скалните отвеси в Сноудония и Лейк Дистрикт. Постепенно вниманието му се насочва към по-трудни скално-ледени маршрути в Алпите.

Скоро след това е привлечен от магията на Хималаите, където развива изумителните си качества на алпинист. През пролетта на 1982 г. Джо Таскър и Питър Бордман участват в експедиция за изкачване на Еверест по непреминавания дотогава североизточен гребен. Следите им се губят на 17 май 1982 г., когато Джо Таскър остава завинаги в прегръдката на планината, докато тялото на Бордман е открито 10 години по-късно. Настоящата книга е завършена непосредствено преди заминаването на Таскър за последната му експедиция и е публикувана след смъртта му.

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".
Откъс от книгата
"Или ще тръгнат да ви спасяват

Алпите представляват сериозно училище, където алпинистът отива да се учи, но по някаква необяснима за мен причина се оказа трудно да не се връщам отново и отново в тези планини. И независимо че се стараех да намеря партньори със сходно отношение към катеренето, най-често се връзвах на въжето с човек, чиято праволинейност и аскетичност бяха в разрез с моята природа. Лесно е да проумееш обаянието на скалното катерене, което изисква физическа способност, гимнастически умения и изключителна концентрация при преодоляването на все по-гладки плочи, големи надвеси и главозамайващи цепки. Сами по себе си физическите и психическите усилия при тези упражнения носят удоволствие, но далеч по-голямо е удовлетворението, ако се опиташ да изкачиш някоя скална стена, чието преминаване изглежда почти невъзможно, и въпреки всичко успееш, поставяйки на крайно изпитание своите способности. В даден момент интересът към скалното катерене и съпровождащите го идилични слънчеви дни по топлите канари отстъпва на разрешаването на проблеми, които са свързани с това да изкачваш по-големи планини и да приемаш един по-суров начин на живот. Високата планина изисква повече физически усилия, по-пълно себеотдаване, а ако времето се развали, никак не е лесно да се измъкнеш от нея.

Алпите са изумително красиви, но това само по себе си не е достатъчно, за да накара човек да изстиска от себе си силите, необходими при катеренето там. Напълно е възможно да се качите донякъде със зъбчата железница или в кабинков лифт и срещу цената на един билет пред вас ще се открие прекрасна панорама, но ако само гледката беше от значение, никой не би тръгнал да катери. Има нещо друго, което привлича катерача, макар че то остава недоразбрано. Планините са изпитателна площадка, където той се сблъсква с предизвикателства, които не само изискват да прояви цялата си воля, за да ги преодолее, а го заставят да си даде сметка за своите подбуди, настойчивост и издръжливост, когато опасностите, трудностите и умората се съюзяват, за да го отклонят от избраната цел. Дори да имат възможност, малцина са в състояние да обяснят неудържимия подтик, който години наред ги връща в това сериозно училище и ги кара да търсят по-далечни и по-високи върхове, а също и да се подлагат на все по-тежки изпитания. Аз не съм изключение, а в лицето на един приятел от университетските дни на име Дик Реншоу намерих човек, който безропотно приемаше неизбежните мъки на алпинизма, движен от някакъв сляп стремеж да катери и пак да катери, без нито за миг да се замисли какъв е смисълът на всичко това.

За разлика от мен, той умееше да не обръща внимание на изтощителните усилия и напрежението, които ни съпътстваха в планините, и макар да бяхме противоположни характери, ние катерехме заедно и заедно се учехме как да преодоляваме ледникови цепнатини, дълбоки снегове, ронливи скали, как да се справяме с голямата надморска височина, с глада, със страха и изтощението. Отначало изкачвахме ниски върхове, при което носехме излишно много багаж и губехме прекалено дълго време; постепенно се усъвършенствахме дотолкова, че да покорим стените на Матерхорн и Айгер, да преминем класически маршрути от миналото и да прокараме дръзки нови турове. После започнахме да търсим скритите от слънцето северни стени на върховете, смятайки, че трябва да изкатерим тези бездни от обледенени скали, докато сме млади, а да оставим за старините си по-приятните стени от облян в слънчева светлина гранит и варовик. Двамата с Дик натрупахме поредица от еднакви преживявания: тръгвахме посред нощ от алпийските хижи, трескаво бързахме да преминем застрашени от каменопади участъци, докато скалите са стегнати от нощния студ, прекарвахме множество безсънни тревожни часове, в които чакахме и същевременно искахме да забавим мига на тръгването в тъмната нощ, и превъзмогвахме онези кошмарни и неизбежни моменти, когато напускахме уюта на хижата и навъсени от нервно напрежение, потегляхме нагоре, подбирайки пътя си под мъждивата светлина на челниците сред ледената, непригодна за човека среда.

За да поемем по избрания маршрут, често се налагаше да тръгнем в полунощ или в ранните часове на утрото, понеже нерядко пътят до началото на тура е застрашен от лавини, срутващи се камъни или лед. Щом температурата през нощта падне под нулата, свободните ледени блокове и скали замръзват на местата си, а снежните склонове се втвърдяват и тогава преминаването през тези рискови участъци е най-безопасно. Наистина има нещо сюрреалистично в това да станеш посред нощ и да се приготвиш за тръгване, когато повечето хора дълбоко спят. Неведнъж с Дик бяхме спътници в нощни прекосявания на ледници с опасни цепнатини или през лавиноопасни зони, устремени към подножието на желания връх. Един път уплашено се бяхме сгушили под някакви сераци, търсейки прикритие от неочакваната лавина, която чухме да се приближава с бучене към нас в мрака; друг път прекарахме цяла нощ, вкопчени тяло в тяло, за да се сгреем, докато висяхме на една ледена стена в очакване бурята да утихне и да се зазори. Заедно посрещнахме много изгреви и неведнъж наблюдавахме как върховете порозовяват при залез.

Споделяхме задоволството от преодолените трудности, от успешните изкачвания на маршрути, за които преди дори не смеехме да мечтаем, престанахме да се стремим към турове, които знаехме, че сме способни да преминем, и започнахме да търсим все по-мъчни върхове. Споровете и недоразуменията помежду ни намаляха, защото и двамата добре си давахме сметка за психическото напрежение, налагано от суровата дисциплина в планината; необходимостта да разговаряме ставаше все по-малка - намеренията и преценките ни бяха еднакви. В планините се чувствахме като у дома си, но имаше все още много да учим. Когато трима британски алпинисти изчезнаха в една виелица на Монблан, ние с Дик се намирахме в долината, но не знаехме как да постъпим, за да организираме спасителна акция, нито към кого да се обърнем за помощ. След като търсенето най-сетне започна и твърде скоро стана ясно, че е изключено алпинистите да са живи, ние попитахме планинския гид, който беше съдействал за организирането на акцията, какво трябва да направим при подобен инцидент в бъдеще, за да задвижим нещата по-бързо. Той се засмя, явно поласкан от въпроса на двама младоци, в чието лице беше видял чираци, търсещи съвет от майстора, но отговорът му не ни помогна. "Потърсете някой гърмян заек като мене - беше рекъл той. – Човек, който е бродил дълго по тези места, и го попитайте какво да сторите." Думите му ни наведоха на мисълта, че ако живееш достатъчно дълго в планините, имаш възможност да натрупаш необходимия опит, за да се справиш с повечето ситуации, но това не ни беше особено полезно за настоящето и ние разбрахме, че при злополука няма готови рецепти за действие.

Планините изпълваха сънищата и проникваха дълбоко в подсъзнанието ни. Рефлексите ни дотолкова бяха изострени за обичайните при катерене звуци, че щом самолет прелетеше над главите ни в града, инстинктивно се втурвахме да търсим подслон, мислейки, че към нас приближава лавина. По време на някакво изкачване спяхме на една площадка под голям скален издатък и насън ми се стори, че чувам свистенето на парафиновия примус, а като се събудих, установих, че звукът идва от падащи отгоре камъни. Случваха ни се и странни съвпадения, които не бяхме в състояние да обясним. Например през 1972 г. една нощ в някаква алпийска хижа Дик сънува, че пада по време на катерене, а аз не държа въжето, с което сме вързани. Събудих се от виковете му, с които ме призоваваше да го задържа. Два дни по-късно той наистина падна по северната стена на Дан д’Ерен в Швейцария, като прелетя 25 метра по един леден отвес и се заби с главата в навята с дълбок сняг площадка над 600-метровата пропаст, а в това време аз не го осигурявах, понеже не смятах, че е необходимо. Случваше се да се поддадем и на суеверия. Една зима попаднахме във Венген, планинско селце до Интерлакен. Венген се намира в близост до прочутия ски център Мюрен, разположен високо над скалите на долината на Лаутербрунен. Тази долина е обградена от стръмни върхове, а най-внушителните сред тях са Айгер, Мьонх и Юнгфрау, образуващи непревземаем вал заедно с гребените, които ги свързват помежду им и ги присъединяват към Лаутер-бруненската стена.

Възнамерявахме да опитаме северната стена на Гшпалтенхорн - една от най-дългите в Алпите, скрита в притулена странична долина. Старата управителка на странноприемницата, където бяхме отседнали, научи за нашите планове и ни предупреди: "През зимата трябва да идвате тук на ски, а не да катерите. Много е опасно. Ако идвате да катерите Гшпалтенхорн, няма да успеете и ще се върнете или ще тръгнат да ви спасяват, а вие вече ще сте мъртви". Отказахме се. Отвъд долината срещу Венген се издига навъсената северна стена на Айгер, от която лъха някаква притаена заплаха. Изкачихме я през лятото на 1973 г. за два дни и две нощи. Знаехме колко изморителен, объркан и дълъг е класическият маршрут и не можехме и да помислим за зимно изкачване. Беше ни известно, че само две-три свръзки са преминали стената през зимата и всяка от тях беше прекарала близо седмица по недружелюбната снага на Айгер, преди да стигне върха. Като наблюдавахме стената от Венген, дори голямото разстояние не ни пречеше да различим свличащите се по нея лавини и аз потръпвах при мисълта за дългите ледени нощи и яростните бури, които трябваше да преживеем при зимното й изкачване. Гледах почтително тази стена и благоговеех пред алпинистите, дръзнали да я изкатерят зимно време, но лично аз чувствах, че подобно изкачване е извън моите амбиции. Нямах желание да се сблъсквам с такива големи трудности и рискове в продължение на многобройните дни, необходими за това начинание. Познанията ни за стената изобщо не ни вдъхваха увереност, а точно обратното: караха ни да се страхуваме още повече, защото си давахме сметка колко по-тежко ще бъде в дълбокия сняг и твърдия лед на зимата.

След зимния сезон на 1974 г. двамата с Дик се разделихме и всеки се залови със своите занимания, които включваха търсене на временна работа, катерене и общуване с нови приятели. Ние обаче сякаш не можехме един без друг и на следващата зима пак се събрахме, като първата работа на всеки бе да провери какво мисли другият:
– Какво ще кажеш за някое зимно изкачване в Алпите?
– По-точно?
– Чудех се дали да не опитаме Айгер.
– Да, и аз взех да си мисля за това.
– Ще бъде трудно. Необходима е голяма подготовка. И така, за да изкараме нужните пари, се хванахме да работим като учители, при което трябваше да въвеждаме ред и дисциплина, каквито сам аз не откривах у себе си, сред непокорната младеж на манчестърския квартал "Мос Сайд". Събрахме необходимата екипировка и собственоръчно изработихме част от облеклото - като например катерачни панталони и разни други специални принадлежности, които липсваха в магазините. Направихме подробни изчисления колко дни ще ни трябват за изкачването, колко храна и гориво ще са потребни, както и какво да бъде максималното тегло на раниците ни. В плановете си посветихме единствено Елис Бригам, собственик на магазин за катерачен инвентар и екипировка, който се отнасяше бащински към двамата младежи, дошли при него за съвет. Той ни подари цели егерови комплекти, на които сложихме ципове чак до гърба, за да можем да облекчаваме естествените си нужди, без да се събличаме изцяло. В класната стая никой от нас не се чувстваше в свои води и ние си отдъхнахме, когато през февруари 1975 г. напуснахме училището, за да потеглим към Швейцария с моя стар форд "Аяшия".

До този момент заедно с Дик вече четири години бяхме катерили в Алпите, но на път към най-голямото ни съвместно изпитание аз си давах сметка, че не познавам партньора си по-добре, отколкото в началото. Той беше все така скромно и непоколебимо отдаден на алпинизма, както и когато се запознахме. Докато в ранните летни сутрини всички останали лежахме в спалните чували в "Лейк Дистрикт", Дик обикновено вече бе напуснал палатката и приготвяше закуска отвън, претопляше за пореден път чая и чакаше, обхванат от нетърпение да тръгне да катери, но от устата му никога не излезе и една дума на недоволство, с което да ни подтикне да се размърдаме. Изобщо не можех да проумея какво му дава стимул - несгодите сякаш не му влияеха, а безмислието на нашите авантюри ни най-малко не го смущаваше. Когато стояхме вкопчени един в друг на северната стена на Дан Бланш, брулени от снежната буря и засипвани от нескончаеми лавини, и се стараехме с "безгрижни" приказки да приближим края на дългата и мразовита нощ, единственото, което му дойде на ума, беше: "Какво смяташ да катерим след това?". Чувствах, че гледа неодобрително, когато се "отпуснех", като си купех халба бира (все едно че лекомислено прахосвах ценни средства), но винаги си държеше езика зад зъбите. Както във всичко останало, Дик проявяваше абсолютен самоконтрол и в пушенето. Винаги носеше по една цигара за всеки бивак, така че по броя на взетите от Дик цигари можехме да преценим колко ще продължи дадено изкачване. Три цигари означаваха сериозен маршрут.

Във физическо отношение Дик беше коренна противоположност на мен - викахме му "малкия Ричард" - но беше доста широкоплещест. Изглеждаше по-пригоден за вдигане на тежести или за културизъм, отколкото за алпинизъм. Винаги съм се питал дали наистина чувства студа и неудобствата в такава степен като мен, или просто ги приема по-стоически. Понеже бях висок и слаб, аз винаги усещах остро студа и не можех да заспя, ако не ми е удобно. Изкарвал съм много безсънни нощи, въртейки се от хълбок на хълбок върху неравни площадки в опит да намеря оптималното положение, докато Дик хъркаше блажено и заспиваше там, където е легнал. Подозирах, че както за всичко останало, той отдавна се бе дисциплинирал да не обръща внимание на физическите лишения и поради това считаше всяко отстъпление в тази насока за слабост, за недостатък в цялостния план за собственото си развитие. Сякаш подготвяше тялото си за нещо, настройваше го да бъде във форма, като в замисъла му нямаше място за изкушения от сорта на удобства и други глезотии. У него имаше някакъв религиозен аскетизъм. Бях в състояние да го оценя, но аз самият бях избрал друг път. Дик беше същинско дете на природата, досега не беше намерил за нужно да се научи да шофира и понякога ме караше да се срамувам, че притежавам кола.

Айгер и неговата северна стена заемаха важно място в първите ми години на катерач. В духовната семинария, където седем години учих за католически свещеник, за по-голяма тържественост по време на обеда и вечерята пред учениците се четеше някаква книга. Първоначално четените произведения навярно е трябвало да имат подчертан духовно извисяващ характер, но по време на моето пребиваване в семинарията изискванията бяха книгата просто да е добра. Разбира се, всички книги бяха грижливо оценявани, преди да се поднесат на учениците. През 1965 г. бях семинарист четвърта година, когато за вечерно четене беше определена книгата на Джак Олсън "Катерене към ада". Авторът описваше защо северната стена на Айгер, връх, за който изобщо не бях чувал, е най-трудна и опасна от всички алпийски стени. Върхът, който е разположен в Бернски Оберланд, Швейцария, е част от северния фланг на Алпите и поради това е изложен на резки климатични промени. Движението и налягането на въздуха чувствително се изменят, щом въздушният поток се натъкне на това първо препятствие от Алпийския масив. Разразяват се внезапни и продължителни виелици, а вдлъбнатата стена на Айгер като че ли е в състояние да задържа лошото време при себе си, докато в долините под нея е ясно и спокойно. Стената е много дълга, маршрутът е сложен, продължителен и труден и при опитите за нейното покоряване са станали няколко трагични злополуки, което принуждава швейцарското правителство за известно време да забрани достъпа до нея, но алпинистите не се отказват.

През 1938 г. две свръзки, съставени от четирима германци и австрийци, за пръв път успяват да стигнат върха през северната стена, но злополуките след това не намаляват. Айгер става прочут с драмите, които, стига облаците да позволяват, се разиграват пред погледа на зрителите - хора с бинокли и телескопи наблюдават от верандата на хотела в Клайне Шайдег седловина, отдалечена само на един час от подножието на стената и леснодостъпна със зъбчата железница от Гринделвалд и Лаутербрунен. "Катерене към ада" разказва за трудностите и трагедиите при опитите северната стена на Айгер да бъде покорена, като завършва с изчезването на двама немски алпинисти през 1957 г. и смъртта на един италианец, блокиран високо под върха. Той издъхнал, когато вече чувал гласовете на спасителите, които се мъчели да го достигнат по време на развихрилата се снежна буря. Книгата е пълна с драматични събития и докато я четяха, за първи път, откакто бях в семинарията, в цялата трапезария, изпълнена с триста ученици, настъпи абсолютна тишина. Тракането на прибори и посуда съвсем секна, когато авторът започна да описва поредната трагедия, сполетяла четирима алпинисти при един от първите опити през 1937 г. Тони Курц, който единствен от четиримата млади германци останал жив, се мъчел да достигне планинските водачи, дошли да го спасят.

Едната му ръка била измръзнала и силите му били изчерпани, но след двудневни усилия най-сетне се намерил само на едно въже разстояние от чакащите гидове. Тръгнал да се спуска, но някакъв възел на въжето се заклещил в карабинера, с който бил прикрепен към него, и алпинистът вече нямал сили да се освободи. Когато почти стигнал до протегнатите ръце на спасителите, Тони Курц политнал назад и издъхнал. Никой от учениците не разбираше катерачната терминология, никой от нас не знаеше какво е карабинер или рапел, но всички бяхме зашеметени от тази покъртителна трагедия. В периода, когато се четеше "Катерене към ада" - дни, в които ние като никога копнеехме да дойде време за вечеря и за следващата спираща дъха глава от книгата - най-неочаквано един от преподаващите в семинарията свещеници ме попита дали не искам да опитам малко истинско катерене. Независимо че дотогава дори през ум не ми беше минавала подобна мисъл, изведнъж идеята ми се стори страшно привлекателна. Вместо да ме възпрат описаните опасности, книгата стана моето основно вдъхновение при първите ми стъпки в алпинизма по късите пясъчни стени на каменоломната, откъдето беше черпан материал за строежа на училището. Макар да беше висока едва шест метра и широка само десет, каменоломната се превърна във фокус на моя живот. Всички мои мисли бяха в плен на новото занимание, независимо че понякога се случваше месеци наред да катеря единствено по мъничката каменоломна. Междувременно жадно поглъщах всички книги по въпроса, до които можех да се добера.

Намерих "Белият паяк" на Хайнрих Харер, където са документирани всички успешни и неуспешни опити по северната стена на Айгер до началото на 60-те години, и я четях нощем на светлината на джобно фенерче. Четях дълго след като загасяха осветлението в спалното помещение, до момента, в който очите ми не се изморяха и думите не започнеха да танцуват пред мен. В началото на 1966 г., малко след първото ми съприкосновение със скалата, беше организирана експедиция за прокарване на зимна диретисима по северната стена на Айгер. В стремежа си да катерят колкото е възможно по-направо към върха и да избягват зигзагите на класическия тур от 1938 г. алпинистите в много участъци щяха да бъдат изложени на каменопади. Две групи имаха едно и също намерение - да опитат маршрут през зимата, когато условията са по-сурови, но подвижните камъни са замръзнали и денем, и нощем. Обсадата на стената продължи цял месец. Алпинистите използваха тактиката на хималайските експедиции: преодоляваха дадено разстояние, обезопасяваха участъка с фиксирано въже и после слизаха обратно в добре оборудван лагер в подножието или се прибираха в снежни пещери, устроени по самата стена. След като по-голямата част от новия маршрут бе опасана с въжени парапети, те щяха да предприемат опит да достигнат върха.

Като млад катерач аз ненаситно попивах редовните съобщения по радиото и телевизията за хода на експедицията. Представата за мъчителния живот на алпинистите в снежните пещери и за борбата им с виелиците направо ме изпълваше с благоговение. Голям шок за мен беше злополучната смърт на Джон Харлин, водач на една от групите по стената. Той беше американец по произход, но живееше в Швейцария и въпреки че отначало неговият екип беше в съперничество с германците, които имаха същите планове, Джон Харлин загина при опит да помогне именно на тях. И двете групи известно време бяха спрени от снежните бури и той бе тръгнал да занесе на германците хранителни продукти, когато едно въже се скъса и американецът полетя в бездната. Макар вече да се наричах катерач, през 1966 г. не съм и помислял, че някой ден ще катеря Айгер, както и човек, който лети със самолет, не смята, че може да отиде на Луната. Просто считах алпинистите за друга порода хора и независимо че алпинизмът във всичките си разновидности ме привличаше, аз бях доволен да катеря обикновена скала и желанията ми се простираха само до придобиването на достатъчно умения, за да осъществя някои зимни изкачвания в Шотландия."
Из книгата
Книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Дончо Папазов
Невъзможният път
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Тенсинг Норгей
Човекът от Еверест

Джеймс Улман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Север. Как открих себе си по пътеката на Апалачите
Скот Юрек, Джени Юрек
Цена:  21.00 лв.
Още книги от поредицата "Пътешествия и приключения"
Други интересни предложения
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Търсене из тайнствена Индия
Пол Брънтън
Цена:  20.00 лв.
Дончо Папазов
Невъзможният път
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Тенсинг Норгей
Човекът от Еверест

Джеймс Улман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Експедиция до крайната точка
Райнхолд Меснер
Стандартна цена 22.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  17.60 лв.
Север. Как открих себе си по пътеката на Апалачите
Скот Юрек, Джени Юрек
Цена:  21.00 лв.
Валтер Бонати. Братът, когото не познавах
Райнхолд Меснер, Сандро Филипини
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Сам на скалата
Алекс Хонълд, Дейвид Робъртс
Цена:  18.00 лв.
Свободата да бъда там, където искам
Райнхолд Меснер
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ден от изкачването на К2
Питър Зукерман, Аманда Падоан
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.80 лв.
Назад към "Книги за планинарство и оцеляване"
Грехът на Лилит
Радко Пенев
Моята България. Кратка история за млади читатели
Лизбет Любенова, Веселина Вачкова, Пламен Митев, Пламен ...
Необичайните заподозрени
Доминик Карильо
Изход от Лабиринта
Излезе дългоочакваното продължение на бестселъра "Кой ми взе сиренцето?!".
Sunny Beach
Какъв е законът в "българския Лас Вегас"? Отговорът в новият роман от Веселин Стаменов.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво