Пипа скоро започва университет и в живота ѝ се отгръща нова страница, но въпреки това тя не може да се отърси от последствията на последния си случай. Покрай подкаста и разследванията неведнъж е получавала заплахи онлайн, само че този път един анонимен профил се откроява зловещо, питайки отново и отново: Кой ще те потърси, когато ти изчезнеш? Не след дълго става ясно, че заплахата не се ограничава до интернет и някой съвсем наистина дебне Пипа. Изплуват взаимовръзки между преследвача и местен сериен убиец, заловен шест години по-рано, и с тях идва и съмнението, ами ако зад решетките лежи грешният човек? Полицията ... |
|
|
Сатирична новела. Съпругът ми е мъртъв. Бях на погребението му. Видях как спуснаха ковчега му на два метра под земята. (Добре де, може да е било на метър и половина, но пак ми се струва предостатъчно.) После имаше гощавка с миниатюрни сандвичи, пълнени яйца и малки рулца с крехко телешко, която струваше повече от първата ми кола. Искам да кажа, че Грант вече не е между живите. Вече го няма, няма ги и многото му тъмни тайни, за които аз така и не го попитах. Той вече никога няма да се върне. Тогава защо виждам лицето му навсякъде? Тайната лъжа на съпруга на вдовицата е тотално пристрастяваща новела в най-добрите ... |
|
|
Второ издание. ... Някога се твърдеше, че град Троя е плод на фантазията на Омир. Но археолозите доказаха, че такъв град е съществувал. Сега стои открит въпросът дали подводното царство, в което се е подвизавал Одисей, е било действително. Несъмнено морето крие много тайни, привлекли вниманието на древния поет. В Съкровището на Лизимах Цончо Родев се е опитал да надникне в един от кътовете на това подводно царство - нашето Черноморско крайбрежие. Като използва оскъдните данни за далечното минало на черноморския бряг, а така също и последните открития на археолозите-леководолази, той е успял със силата на своето ... |
|
|
"Дяволът никога не се опитва да накара хората да правят грешни неща, като ги плаши. Той го прави, като ги изкушава."Лейди Мерит Стърлинг, млада жена със силна воля, която управлява корабната компания на покойния си съпруг, знае, че лондонското общество си умира да я хване в скандал. Досега тя е била твърде умна, за да им осигури такъв шанс. Но тогава среща Киър Макрей, груб и непреклонен шотландски дестилатор на уиски, и всички нейни разумни планове отлитат като дим. Те не биха могли да бъдат по-различни, но привличането им е мощно, сурово и неустоимо. От момента, в който Киър Макрей пристига в Лондон, той има ... |
|
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов, който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на Наградата ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време чудо. Историята ѝ е минималистична, първична и започва от края - от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който добре да нашамароса целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." Corriere della Sera "Земя на синовете" е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в "С." или "Зле ... |
|
|
Познава я по-добре от всеки друг. Те са сестри. Външно може и да си приличат, но живеят в различни светове. Таша е омъжена за автомонтьор, има две деца и води скромен живот в малко градче близо до Бристол. Алис е брилянтен учен, живее в огромна къща в Лондон и обикаля света с успешния си и красив съпруг. Въпреки различията двете вярват, че могат да си имат пълно доверие. Затова, когато Таша и съпругът ѝ заминават на дългоочаквана почивка, тя спокойно поверява къщата и децата си на Алис. Но едно телефонното обаждане променя всичко. При зловещо нападение в къщата Алис е тежко ранена и настанена в болница. А ... |
