От авторката на "Игри на ума" - Лиона Дийкин. Как се разкрива престъпление без улики? По време на бал на Кралските военноморски сили е извършен бомбен атентат, при който има загинали, ранени и... един изчезнал. Няколко дни по-късно капитан Хари Питърсън е намерен в кома в провинциална болница, без никой да е наясно как е попаднал там. А когато идва в съзнание, се оказва, че не си спомня последните четири години от живота си. Приятелката на капитан Питърсън, Карийн Харпър, е убедена, че в цялата работа има нещо гнило. Тя се обръща за помощ към детективите Огъста Блум и Маркъс Джеймисън. Тримата трябва да ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
|
В сътрудничество с Валери Пероне. Паметта на тялото е съхранила спомена за триумфите и травмите, всичко, предадено ни чрез семейната и родовата памет. Безгрижното детство отлита, когато двегодишното момиченце загубва майка си. Въдворена от роднините на баща си като послушница в манастир, Мириам не се задържа там и поема по житейския си път. В зряла възраст я диагностицират с напреднала форма на рак, същото, което е отнесло майка ѝ навремето. И когато медицината вдига ръце, един мъдър глас ѝ нашепва, че тя ще живее... Гласът на тибетски лечител, когото Провидението ѝ изпраща. Мириам оздравява и прегръща ... |
|
|
Нов поглед към библейските извори. Целта на настоящата книга не е да доказва библейската правда, а най-вече да вникне в онова, което книгата Битие всъщност казва в най-противоречивите и трудни за разбиране пасажи - тези за Адам и неговите поколения. Защото Библията не е сборник от митове и легенди, а напълно автентично антропологическо откровение. Неговото главно смислово ядро е организирано около паметта на самия Адам, прераснала в едно изключително по същността си колективно предание. В по-късния му писмен вид го наричаме Свещено писание. Именно по тези въпроси през вековете са се натрупали неволни предразсъдъци и ... |
|
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
Научете как: да култивирате паметта си да разпознавате митовете за паметта работи мозъкът да се храните правилно, за най-добре работа на мозъка да отстранявате "повредите" в паметта ... Тренирайте паметта си с упражнения, които да са ви от полза у дома, на работа, навсякъде! Независимо дали учите за изпит, имате проблеми да запомняте имена или пък искате да дадете тласък на паметта си, това ръководство на прост език ви предлага умни трикове, които да ви помогнат да запомняте това, което искате. Ще откриете как работи паметта и как да я подобрявате във всякакви ситуации. Отворете книгата и открийте: ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
Саид ал-Уахид носи паспорта си навсякъде - дори когато, живеейки в Нойкьолн, отива до супермакета. Вестта, че майка му е тежко болна, го връща за пръв път от години в Багдад. Колкото повече се приближава към семейството си, толкова по-дълбоко се завръщат и неговите спомени: към дългото бягство, към първите години на пристигането си в Германия, към детството в Ирак. Кои спомени са изчезнали, кои са измислени, кои - фалшифицирани? Саид не знае и като че ли именно там се крие неговото спасение. Фалшификаторът но спомени е кратък поетичен роман за крехката природа на паметта, за изгнанието и достойнството, за ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
