"Какво става, когато се опитаме да отстраним демоничното от нашия живот? Възможно ли е силната воля да разруши любовта и да ни лиши от способността да обичаме? Дали пък любовта не е убиец на волята? Като се оттласква от викторианския морал, Роло Мей се впуска в психоаналитично изследване на любовта, секса, волята и неосъзнатите намерения, за да създаде една увлекателна и вълнуваща книга, в която с щедра ръка сее идеи, за да пожъне прозрения. Любов и воля е преходно стъпало, предизвикателна амалгама между строго научната Смисълът на тревожността и вдъхновената Смелостта да твориш. Роло Мей е от тежката артилерия ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Живот, размисли, диалози. Сократ не е написал нито ред през живота си. Ние научаваме за неговия живот и учение от съчиненията на неговите ученици и приятели (философа Платон, историка Ксенофонт), както и от тези на противниците му (комедиографа Аристофан). Сократ не е смятал себе си за "баща на мъдростта", а се е опитвал единствено да събуди стремеж към истината у човека. Прословути са думите му: "Аз знам, че нищо не знам, но мнозина не знаят и това." Той прекарва цялото си свободно време в разговори с хората. Използването на диалога за постигане на истината е най-голямата заслуга на Сократ в ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
Нашият основен източник, който посредством изумителната си способност на писател и мислител, търсел да обезсмърти творбите на Сократ, бил ученикът му Платон. Платон бил гениална личност, което от своя страна за нас представлява източник на безграничен късмет, но едновременно с това е и нашата беда. Да бъде последовател на Сократ била най-съществената част от живота му и след смъртта на учителя си, той прекарал по-голямата част от оставащото му време, записвайки словата му посредством серия от диалози и разговори. От тях, до нас са достигнали повече от двадесет документа и още два придружаващи писмени източника: ... |
|
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
