Душата на образа

Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят или пресътворят чрез словесни или пластически метафори, символи, алегории, алюзии, зад които често надничат архетипни послания.

Образите, които сътворяват художниците, имат не само пластическо изражение. Те пресъздават човешките чувства, страсти, съзерцания и динамика. Улавят и най-фините трептения на живата природа - в пейзажите и натюрмортите търсят нейните невероятни и чудодейни превъплъщения, искат да почувстват диханието ѝ. Следователно ги привличат главно измеренията на очовечената природа и оприроденият човек, огнената жива сила, която одухотворява материята. При цялата си индивидуална специфика, художниците имат съпоставими подходи към художествената и нравствената енергия на образа, затова в пластическите си конструкции винаги търсят душата на образа и мечтаят да осмислят способността му да приема най-различни форми.