Богдан Богданов е роден в София през 1940 г. Завършва класическа филология (1963 г.) в Софийския университет. Преподава във Великотърновския университет от 1963 до 1969 г. От 1969 г. е асистент, от 1983 г. доцент, а от 1989 г. професор в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. От 1989 до 1991 г. е ръководител на тази катедра. Доктор е на филологическите науки от 1986 г. От 1991 до 1993 г. е посланик в Гърция. Отличен е с Големия кръст на ордена на Феникса през 1993 г. (Гърция). От 1990 до 1997 г. е председател на УС на фондация "Отворено общество". Богдан Богданов е основател на Нов ... |
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
Продължение на "Семинари - том 1: Литература, текст и разбиране (2009 - 2010 г.)". ... Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между които личат имената на автори като Платон, Плутарх, Марк Аврелий, Епиктет, Теофраст и др. Автор е на над 300 публикации в областта на класическата гръцка ... |
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
Учебната система по български език и литература за 8. клас на издателство "Скорпио" се състои от: учебник по български език учебник по литература Изброените компоненти от учебната система се продават поотделно. За да закупите някой от тях, последвайте съответния линк. Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2024/2025 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
Митове (Fabulae) на Хигин е най-ранното запазено митографско съчинение на латински език. Приписваното на Гай Юлий Хигин съчинение с неизвестно заглавие, но предполагаемо именувано в Античността Генеалогии, съдържа в достигналия му до нас вид 187 митологически разказа и 57 безсюжетни каталога и е написано със сигурност преди 207 г. сл. Хр. Видът, в който той е достъпен днес, несъмнено е резултат от множество редакторски, преводачески или дори механично-преписвачески намеси. Затова и някои изследователи предполагат, че сборникът е създаден най-късно през II в., но в следващите векове е допълван и преработван многократно чак ... |
|
Текстове по културна антропология на античността. Съставител: Орлин Тодоров. ... В тази книга са подбрани задълбочени и проникновени текстове, които отразяват дългогодишната изследователска дейност на Богдан Богданов, един от най-значимите и влиятелни автори в полето на историята на културата и антропологията на античността. Този изключителен том представя света на античния човек, неговите вярвания, практики и институции, литературните форми и значимите културни модели, които го формират и осмислят. Тук читателят ще открие както изпълнени с конкретика текстове, разказващи за специфичните начини и стилове на общуване, ... |
|
"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |