Енигми. Свръхреалистично календарче. Поезия

"Илюстрациите на Елена Йонева влизат в диалог със стиховете от "Свръх-реалистично календарче" - сякаш образи и думи си говорят вътре в страниците - и брутално, като разпад на парчета на снимка - свиден спомен, но и като загадка без отговор, която сладостно напомня за топло чувство от отвъд възможното."
П. Канев

"Поезията на Петър Канев се стреми да бъде „свръх-реалистична“, т.е. да напусне конвенциите на онова, което сме приели, че е реалността, да ни сблъска с реалното отвъд нормата за реално. Постигнатата със средствата на материалността поетичност прави книгата „Енигми“ музикална и дори песенна. Ала това не е музикалността на традиционната римувана поезия, а на осъзналия своята изначална немузикалност език – една музикалност, която се опира не на търсените съзвучия, а на насищането на изказа с неочаквани фрази, с интонационни и смислови обрати."
Морис Фадел

"Героите на Петър Канев са водовъртеж, вихрушка, ураган. Творчеството на Петър Канев не се обяснява, а се изживява. В последната си книга той е по-мъдър, но в основата си е онова малко дете от „Детето". Метафорите му се разпростират от първото му балканче до философията му за Живота, Вселената и всичко останало - дълбоки като Марианската падина... Той е дете, но заедно с това е мъдрец, задаващ реторични въпроси като откоси на картечница, а в същото време ни замеря с цветя."
Димитър Петров - Регин

"Изповедите на Петър Канев ни превеждат през познатите гънки на преживяното, за да ни отворят очите за свръхреалните измерения на въображението. Поезия, която не оставя читателя безразличен, а го хвърля право в окото на бурята. Драматичният обрат на събитията в края е гарантиран."
Денис Олегов

Изложение

Не искам да умра,
защото искам да умра.
Ако не исках да умра,
щеше да ми е все едно дали
ще умра.

Ако можех да простя на себе си,
щях да простя и на всички.

В детството ми стаята ми беше със северозападно
изложение.
Всеки ден гледах Запада
в залеза.
На северната стена до мухъла
имах пластмасова фигурка
на Хан Соло.
Пандо, Ландо, приятелю,
какво направи сред града
в облаците?

Бен гън

Приключих любовта с крушение.
Сега най-после Тя отново ще е вечна
на необитаем остров
само аз знам къде е съкровището.
Ела и ще те заведа там
Плавай към мен
В златен залез
Жулиета, ех, Жулиета,
а имаш ли малко сиренце?

Сто години любов

Само с теб никога не позирам,
никога не играя роли само с теб.
Прозрачен съм само с теб само за теб.
Мисля си, че ти казвам всичко.
Затова и не ти казвам нищо.
Мислим, че знаем всичко, че се познаваме.
Затова и не знаем нищо и не се познаваме.
Обичаме се,
защото не се познаваме,
защото в прозрачността си сме непроницаеми.
В откритостта скрити.
В предвидимостта фалшиви.
Истински само когато забравим.
Петър Канев

Отвъд кориците ООД
София 1510
жк Хаджи Димитър, бул. Владимир Вазов бл. 34
otvadkoritsite@gmail.com