Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове. И това е неминуемо. Що се отнася до самите преводи, ще цитирам един фрагмент от Атанас Далчев: "За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата ... |
|
|
Историите са провокирани от български фолклорни легенди и митове и от световни комикси и фентъзи романи. Разказите засягат темите за трансформиращата сила на любовта; намирането на себе си, битката със злото, което винаги има своето слабо място и жизнената необходимост да можем да продължаваме напред, когато оставането в миналото е невъзможно."Сборникът Пазители и други демони е събрал десет великолепни разказа, в които авторката умело и с лекота въвежда читателя в единния свят на реално и имагинерно, без да му предоставя възможност за нито миг съмнение в достоверността на разказваното. За сметка на това сюжетната ... |
|
|
"В своята дебютна стихосбирка Ванина Димова ни кани да погледнем света "през бинокъла на младостта". Чрез него можем да забележим как пролетта подменя облаците, да провидим в стълбата на дядо ѝ един забравен дървен олтар или да усетим тежестта на оловото, "от което правим децата си". С присъща за младостта дързост тя приветства всяка метафора, но предпочита да остане с реалността. Затова не се страхува да назовава множеството пукнатини в собствения си свят и тези отвън, а после да помоли шипката да погали всички "болни човеци" и да изцери света." Аксиния Михайлова ... |
|
|
Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
|
Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
|
"Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, какви билки или отровни треви са добавяли епохите и времената, за да се оформи тестото на нашата народопсихология. Стефан Минчев се опитва да даде отговор на тези въпроси в сборника с разкази Българска работа. Съгласуване на времената, отдавайки почит на някои от традиционните добродетели на нашия народ, без обаче да ни спестява недостатъците. Заглавието е провокативно, защото едновременно затвърждава и опровергава негативните конотации, с които битува този израз в съзнанието на съвременния човек. В тези разкази, по-голямата част от които се вписват в традицията на ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Трилистна детелина на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като нава, видения и безпокойства - вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева."Вместо Хайку, избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90 -те години термин - нава. Нава е мигновението на поетичното е по-скоро лирично прозрение, отколкото дефиниция, което напълно възприемам и споделям. Затова и първият цикъл в книгата е назован по този начин. Във втората част водеща е опозицията видимо - ... |
|
|
"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
