"Казах ти, че не виждам причина да не се позабавлявам с това разследване? Истинско убийство в къщата ми! Такова нещо не се случва всеки ден." Седем сутринта е. Семейство Бантри се събуждат и намират тялото на млада жена в библиотеката си. Облечена е с вечерна рокля и носи тежък грим, който сега е размазан по лицето ѝ. Но коя е тя? Как е попаднала там? А дали има връзка с другото момиче, чието тяло по-късно откриват? Истината трябва да излезе наяве преди да плъзнат грозни слухове. Много детективи биха искали да разкрият мистерията, но госпожица Марпъл е крачка пред тях! ... |
|
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова, редактор ... |
|
|
Всеки декември Ейдриън Грей кани семейството си да му гостува в неговото усамотено имение. Нито едно от шестте му деца не го обича. Самият Грей също не изпитва топли чувства към тях и към техните половинки. Той цял живот ги е унижавал и пренебрегвал, и е време да плати цената за това. А и всяко от децата му има своите проблеми. Напрежението се покачва на традиционната семейна сбирка на Бъдни вечер. На другата сутрин недолюбваният от никого старец е открит мъртъв в библиотеката. Престъплението не е планирано, а е резултат на импулсивна реакция. Просто едно от децата на Грей губи самообладание, след като за пореден път ... |
|
|
Истории, които увличат от първия ред. Случки, които са нереално истински. Книга, която се чете от кора до кора наведнъж."Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече - пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от ... |
|
|
Животът на шестнайсетгодишната Надежда се преобръща, когато тя откъсва на пръв поглед обикновена бяла роза от забранената градина на косача на ледовете - Господарят на Ледника. Наказанието за подобно деяние е смърт, но Надежда избира да служи доживот като слугиня. Мрачното имение се намира в най-отдалечената и студена точка на света, където приказките и легендите се сливат с тъмните фантазии на реалността. Разкъсвана от копнеж за свобода и бушуващи в сърцето чувства, Надежда трябва да разкрие тайните на имението, за да намери ключа към собственото си спасение."Там, сред необятни заснежени полета и скалисти мъгливи ... |
|
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
|
"Да се пише поезия е лесно - "искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант", твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов. Животът е безкраен и изгубен като любовта ("нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена"), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор - този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света - поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни." Васил Прасков "Издигане" е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
|
"Barista е джобчето, в което Герасим Симеонов е сложил света, целия, с всичкия му необят и неизброимите му миниатюрни сюжети. И с шантавото си чувство за хумор, непрекъснато наднича в джобчето си, за да се надсмее над онова, което му се падне да види. Толкова примамливо, че и ти надничаш след него, за да извадиш своето парче от пъзела. Няма ред, времето тече както си поиска, животът също, а светът непрекъснато сменя лицата си. И в целия този хаос понякога смехът е през сълзи, друг път е горчив, но винаги го има. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Стихосбирката Изживей ме е дебютна за автора Александър Иванов."Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, използвайки само и единствено черния цвят от мастилницата си, чрез който успява не само да изгради свят, а и да му даде мисли, чувства, да го съживи, да го научи да диша. Може би това е имал предвид, когато ни е поканил в Изживей ме - заедно да се придвижим от сътворението си до върха на най-чистата ни мисъл. Черното е от него, а всичко ... |
