Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
"– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи. – Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва. Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда "Колело". Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед!". Из книгата ... |
|
|
"– Може би планират някаква голяма изненада? – предположи тя, отказвайки да се тревожи. – Не мисля така – прошепна Бийзъс, – но не успявам да разбера какво си говорят. – Опитай да чуеш нещо по тръбите – прошепна Рамона. – Няма да стане. Дневната е твърде далеч – Бийзъс се мъчеше да долови думите на родителите им. – Мисля, че нещо не е наред. Рамона раздели мечетата си – едната купчина за ядене у дома, а другата за училище, където щеше да даде и на приятелите си, ако се държаха мило с нея. – Нещо не е както трябва. Нещо ужасно се е объркало – прошепна Бийзъс. – Мога да позная по начина, по който говорят."Из ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
Хенри излезе навън през задната врата в търсене на нещо, с което да се занимава. Обмисляше. Можеше да отиде до къщата на семейство Куимби и да поиграе на дама с Бийзъс, момиче, чието истинско име бе Беатрис, но тази напаст, по-малката й сестра Рамона, вероятно щеше да им развали играта. Можеше също да отиде да види дали приятелят му Мърф, най-умното момче в цялото училище, строи нещо интересно в гаража си. Или пък да се опита да продава абонаменти за вестник "Джърнъл"... Тъкмо с последното трябваше да се захване, но Хенри изобщо не преливаше от желание да звъни по вратите на непознати. Не, това, което наистина ... |
