Интриги в Прованс

Интриги в Прованс Софи Боне Времетраене: 1:10 мин. Тайни в Прованс Софи Боне Времетраене: 1:24 мин. Афера в Прованс Софи Боне Времетраене: 1:16 мин. След пет години Ребека Сърл Времетраене: 1:06 мин. Страхотен брак Франсис Мейс Времетраене: 1:12 мин. С обич от Лондон Сара Джио Времетраене: 0:52 мин. Безупречна репутация Александра Маринина Времетраене: 1:13 мин. Семейни жени Кристина Кампос Времетраене: 1:08 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин. Клеопатра и Франкенщайн Коко Мелърс Времетраене: 1:05 мин. Това е за всички Тим Бърнърс-Лий Времетраене: 1:13 мин. Ангелските числа и общуване с архангелите Лиза Робъртсън Времетраене: 1:10 мин. Храбър. Три пъти синьо Невена Делчева Времетраене: 1:00 мин. Да научим лесно: 5 първи умения Времетраене: 0:54 мин. Николай Райнов Автор Времетраене: 2:06 мин. Черната луна Уинстън Греъм Времетраене: 1:11 мин. Как мисли бебето от раждането до 2 години? Танит Кери, д-р Ангард Ръдкин Времетраене: 1:16 мин.

Пролет в Прованс. Слънце и разцъфнали поля. Но едно жестоко убийство нарушава идилията...

Долината Люберон е обгърната от облаци от бели и розови цветчета, а в дестилериите за етерични масла около живописното селце Сент Валери цари оживление. Насред тази идилия Полет Симоне, собственичка на козметичната линия Море от цветя, е намерена мъртва в казана за варене на сапун във фабриката си. Злощастен инцидент или убийство? В борбата си за устойчивост в производството на козметика и защита на провансалските земеделци Полет си е създала немалко врагове. Но дали това е достатъчна причина да бъде убита?

В случая е въвлечен Пиер Дюран, който току-що е кандидатствал за позицията на комисар в Кавайон, макар да харесва работата си в спокойното селце. След закупуването и реновирането на къщата мечта обаче Пиер е принуден да търси подобрение на финансовото си положение. А когато разследването довежда до задънена улица, Пиер за пореден път трябва да пренебрегне протокола и да последва интуицията си, защото на карта е заложена не само кариерата му, но и човешки живот.

Книга трета от поредицата Криминалните случаи на Пиер Дюран на Софи Боне.

"В мига, в който погледна в казана, си припомни детството. Току-що бе навършила осем години, носеше косата си на плитки и стоеше боса пред кухненската врата, надничайки през процепа към маман, която приготвяше калисони. Овалните сладки бяха любимото коледно лакомство на Полет. И сега, докато все повече се приближаваше към златистата клокочеща маса и вдишваше аромата на смлени бадеми, имаше чувството, че усеща вкуса на марципан, захаросани пъпеши, портокали и лимони. Заля я вълна на блаженство, което ѝ се видя парадоксално, едва ли не диаболично, предвид затрудненото положение, в което се намираше. „Всичко е наред, нищо няма да ти се случи – помисли и си наложи да се съсредоточи върху аромата на надигащата се пара. – Не показвай, че се страхуваш!“ Откакто се помнеше, миризмите провокираха в нея бурни емоции и образи и я караха да забрави за всичко наоколо. Ето че и сега бяха спасителните ѝ котви; помагаха ѝ да надвие внезапно завладялата я тревога. Да, важно бе да долавя есенцията на нещата, това важеше не само за сладките, а най-вече за сапуните на „Море от цветя“. А твърдоглавците от Марсилия можеха да си гледат работата. Фактът си беше факт: оригиналният марсилски сапун вонеше на мърша! На лекарство! Имаше остра, дразнеща миризма. Докато кашата, която бълбукаше под нея в огромния фабричен казан, ухаеше сладко и интимно, ароматът я обгръщаше и тушираше безпокойството ѝ.

– По дяволите, съгласи се де, не искам да ти причинявам болка! – чу притеснен глас до ухото си.
Само че за Полет беше важно да не отстъпва и да отстои позицията си веднъж завинаги.
– Не позволявам да ме изнудват – изрече задъхано. – На никого.
Боже, защо не идва никой? В офиса, на броени метри от цеха, служителите ѝ подготвяха празненство, с което щяха да отбележат петнайсет години от създаването на „Море от цветя“. Кметът, представители на пресата, доставчици, всички приеха поканата да присъстват на събитието, на което стотици тюркоазени балони с фирмения знак щяха да полетят във въздуха, съпътствани от приветствени слова, музика и сандвичи. В момента, в който хълбоците ѝ неочаквано бяха приклещени до казана, нищо неподозиращите ѝ сътрудници пълнеха красивите торбички с мостри. Емил тъкмо пресмяташе разходите и може би в същия миг се питаше дали все пак да не спестят от напитките, за да ангажират музикантите от Салон дьо Прованс. Както винаги, щеше да блокира, да се чуди и мае, неспособен да вземе решение без нея. Всяка секунда някой от тях можеше да провери защо тя се бави толкова. Да изтича нагоре по стълбите за цеха и да я избави от критичната ситуация.
– Е, добре, щом предпочиташ така!

Притеснението очевидно бе прераснало в гняв. Гняв, който съдържаше заплаха. Полет се заизвива в здравата хватка, отстъпи назад. Ръка обхвана тила ѝ, натисна главата ѝ надолу с неподозирана сила, докато мускулите не издържаха и тялото ѝ се отпусна. Гореща пара я блъсна в лицето, Полет се закашля, когато я вдиша. В гърдите ѝ се надигна неимоверен страх.
– Да не искаш да ме убиеш? – извика тя.
Сърцето ѝ биеше лудо. Ако досега вярваше, че донякъде владее положението, в този момент осъзна, че контролът ѝ се изплъзва. Горещите изпарения обгърнаха лицето ѝ, изгаряха кожата. Изпаднала в отчаяние, Полет се бореше за въздух. Остра болка прониза гърлото ѝ. Тя преглътна с усилие, усети как ларинксът ѝ се стеснява с всяко вдишване. Паникьосана, притисна хълбоци към стената на казана и се помъчи да повдигне глава.
– Моля те, престани – промълви сподавено. – Ще намерим някакво решение. – Гръдният ѝ кош се стесняваше все повече. – Престани веднага – добави дрезгаво. – Не мога да дишам.

Отговорът потъна в шума от кипящата сапунена маса като далечен шепот. Горещината вече беше нетърпима, изгаряше очите и носа ѝ, навлизаше все по-дълбоко в гърдите ѝ. Полет вдиша припряно, но така пое и зноен въздух, който проникна и в най-малките разклонения на белите ѝ дробове и я остави нацяло без дъх. Внезапно май ѝ се счуха два гласа, които като че ли спореха зад гърба ѝ. Стори ѝ се, че позна втория, люшна се между безпокойство и надежда, усещайки как полека-лека губи съзнание.
– Помогни ми! – примоли се едва доловимо.
Твърде късно. Това ли беше? Мигът, в който щеше да се сбогува с живота? Тази безвъзвратност я изплаши. Нещо тежко блъсна гърба ѝ, прозвуча вик. Последва нов удар. Полет клюмна напред, загуби опора, падна. Последната ѝ мисъл бе за сина ѝ Матео. Маман щеше да го глези с обич и грижовност. И със сладки, лепкави калисони."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com