Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
"Какво може да събере в един художествен свят филма Коса, романа По пътя, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа Жив. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта." Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
|
"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
|
Поезия в проза. Редактор: Петя Хайнрих. ... "Но Поезия" е книжно списание за нова българска поезия. Списанието се издава с подкрепата на фондация "Лексема" и издателска къща "Пергамент". ... |
|
|
Съставители: Александра Трайкова, Огнян Касабов. ... Структурното насилие, дефинирано за пръв път от норвежкия социолог Йохан Галтунг, е сред основните фактори, които поддържат и задълбочават вече съществуващите неравенства между всички нас, допринасяйки за по-нататъшното развитие на редица социални проблеми: бедност, неадекватни образователни, здравни и социални услуги, бум на домашното насилие. Пример за структурно насилие са както добре познатото ни бездушие на институциите, така и всички политики, процедури или механизми, изработени недалновидно или дори с преднамерено нехайно отношение към интересите, които би ... |
|
|
Един мъничък, малко странен и много сърцат герой ще се сприятели с двама пухчовци и заедно ще открият колко прекрасен е светът. Големите приятелства и идеи идват с най-малките крачета! Заповядайте на пътешествие, изпълнено с весели случки, дъх на ягоди и истински горски истории! ... |
|
|
Преди три години документалистът и писател Михаил "NO-MAD" Кунчев открива изоставения гроб на генерал Стефан Тошев. Тогава дори не подозира, че решението му да се погрижи за него ще доведе до това днес заедно с неговите съмишленици да намират, почистват и възстановяват занемарените гробове на над сто български военни дейци. Това, което разбира, е, че освен костите на юнаците ни в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори и никога неразказани истории за доблест, чест и достойнство. Тази книга е своеобразен учебник по мъжество. Авторът не се задоволява просто да преразказва ... |
|
|
Трилогията на Анжел Вагенщайн "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" е посветена на съдбата европейските евреи през Втората световна война. Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, подготвят се издания на английски и други езици. През 2002 г. "Далеч от Толедо" получи годишната награда на Съюза на българските писатели за роман, както и Международната литературна награда на Сорбоната "Алберто Бенвенист". Този първи роман на известен български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между ... |
|
|
Кратки разкази. ... Може ли с 5 изречения да разкажеш живота? Може ли с 5 изречения да изразиш любовта? Можеш ли с 5 изречения да нарисуваш облаците и да опишеш усмивката на дете? Колко е хубаво с малко думи да кажеш много! "5 изречения" е дебютната книга на Димитър Стефанов и Иван Тотев. Те пишат кратко, защото умеят да кажат най-важното. В "5 изречения" разказват истории - истински, живи, понякога тъжни, понякога весели, все истории за живота и любовта. Под името "5 изречения", публикуват разказите си в социалните мрежи. Всичко започва като хоби. Сега ги следват хиляди. "Допада ни ... |
|
|
Това издание, обединяващо в един том Петокнижие Исааково и Сбогом, Шанхай, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество... Заедно с романа Далеч от Толедо посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
