Мисловното дело на един патриарх от IX век.
Предметът на тази книга е строго философски: изследването е фокусирано върху концептуалната програма на св. патриарх Фотий Константинополски, обгледана посредством оптиката на философията. Философичността на живота - това е пътят на осъзнаване границите на личната свобода и личната отговорност. Бидейки картографска скица на смисловите законоположения в личностното битие, системният философски проект е и културна форма, която проявява духа на времето. Философският размисъл на константинополския патриарх Фотий съвсем не е самотно постигане на ориентирите за ума, стремящ се към умъдряване; той е системно построен диалог с мисловния дневен ред на ромейската християнска общност от втората половина на IX в. Диалогичността е живецът на Фотиевото мисловно дело - особено с оглед на това, че Фотий схваща себе си преди всичко като учител по философия.
Поискаме ли да вникнем във философската система на св. патриарх Фотий, ще се наложи поне за момент да отместим поглед от предметното многообразие на неговите научни занимания - ерудитското начинание на патриарха, което многократно е обект на изследване, и да го насочим към самите стратегии за картографиране на човешкия опит в постигането на смисъл. През 60-те години на XIX в. кардинал Йозеф Хергеньотер за първи път подлага на анализ някои аспекти от философското и спекулативно богословското творчество на св. патриарх Фотий. Изследователската традиция, чието начало е поставено от Хергеньотер, е положена в началото на XXI в. в решаващо нов ракурс от Георги Каприев, който реконструира философския синтез на Фотий с оглед на изведените в рамките на историко-философската спекулация методологични и концептуални специфики на философията във Византия. Настоящият труд е опит за проследяване на системно организиращите философски теми и решения на Фотий, като се взема под внимание както общовалидната за Византия теоретико-методологична и понятийна база, така и контекстът, реконструиран синхронно и диахронно.
Нужна е не каталогизация на учеността на св. патриарх Фотий, а взиране в мисловната лаборатория на спекулативния философ. Фотиевата аргументация относно принципите на знанието и съществуването следва да определи метода и мащаба на историко-философското изследване. При прилагане на такъв тип методология структурата и параметрите на нормален дискурс (
Мишел Фуко) се извеждат чрез установяване на сходни структури в свързани мисловни контексти. Този начин на работа предпазва от анахронични прочити и позволява философските аргументи да се осмислят в адекватното им значение.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
