"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на Петър Слабаков. Вечните времена е книга за огромния талант и отдаденост на изкуството, природата и хората Петър Слабаков. Точно такъв, какъвто повече няма как да се повтори, защото той се беше сраснал с времето, когато живя. Кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото издание Петър Слабаков, който знае 3 и 300 през 2004 - 2005 г.), различното е, че го няма Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. ... |
|
|
В представителния том известният поет и преводач е поместил най-доброто от поезията си, създавана през годините. Лиричен и мисловно устроен, този поет винаги е имал своите почитатели. Подобно издание ще бъде истинска радост за тях. "На попрището жизнено в средата, на половината от вчера и отвъд... Това е цяла вечност! А следата от всичко друго е сега на съд. Но трябва ли да се упрекна в нещо, когато просто исках - да съм жив! А всичко друго е - сърце горещо, нагоре към венеца мой... трънлив." ... |
|
|
"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе... И наистина, всеки е изживял своята премиера, идвайки на този свят, а целият ни живот неотменно следва сценария. Не ни е дадено обаче да се появяваме в нечии чужди сценарии. И не можем да знаем те тъжни ли са, или смешни, или и тъжни, и смешни едновременно. Дали са вълнуващи? Дали можем да участваме, или да се отпуснем, като зрители в ложата?... Е, тази книга ще ви даде всичките тези възможности. Ще открехне леко завесата и ще ви пусне зад кулисите. За кратко...." Роза Николова Роза Николова е изявена ... |
|
|
Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека. В книгата са поместени и красиви черно-бели ... |
|
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
|
Приказки за малки и големи! Обичта е рядко цвете, трябва с много нежност да се отглежда. Научиш ли се да обичаш веднъж, сдобиваш се с дар за вечни времена, с несметно богатство, което искри с най-чистия блясък. И не е слънце обичта, че да залязва. И денем, и нощем огрява, а когато заспим, прегръща ни с най-топлата прегръдка. Обичайте се! ... |
|
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
|
|
Лица, събития и факти от българската история 1941 - 1989. Любителите на историческото четиво познават Веселин Ангелов най-вече от научното му творчество - статии, студии, няколко монографии и документални сборници. Безспорно негово постижение са Хроника на едно национално предателство, Македонската кървава Коледа, Вик в съня, Третата национална катастрофа, Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944 - 1952), Отличен българин с името Герасим, Да се запази за вечни времена и др. Това, което малко се знае за него, е, че е автор и на десетки статии с научнопопулярно съдържание, оповестени в ежедневния печат ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
