Ян Геел е едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на многобройни проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Мускат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк. Той е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и ... |
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
В отдалечен и изолиран от света град, хората са приели съдбата си на самотници. Но привидно спокойният им живот е разтърсен от убийството на един от тримата най-стари членове на общността - писателя Монай. Изведнъж всички са обхванати от страх, а по-късно и от вина. Постепенно се разкриват тайни, които променят изцяло светогледа на героите и всеки се опитва да оцелее в новосъздадената ситуация. И колкото повече искат да знаят, толкова повече затъват в собствените си страхове. А дали си задават точните въпроси? ... |
|
В тази трета и завършваща част от нашумялата поредица Разследванията на Филипова и Бързаков, гениалната д-р Филипова и Бързаков най-сетне са решили да бъдат заедно, каквото и да им струва това. Както обикновено, разследващите детективи са любители, но пък заедно разкриват повече случаи от професионалистите. Полицията в Пловдив има все по-голямо доверие на двама им, Бързаков си намира ново призвание, а животът като че ли прави завой в щастлива посока към безоблачно бъдеще... Един ден Агнес Филипова изчезва. Като че ли без следа. След първоначалния шок, отчаянието си и безсилието на полицията Бързаков решава да действа ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
"Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци. – Как ти се струва, Конде? Вярно, мъж, но облечен и гримиран като жена. Вече имаме и убити ... |
|
Бивши хора - така като с нажежено желязо комунистическата власт дамгосва близо половин милион българи, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария монархофашистки режим. Преминали през кошмара на чистките, експроприациите, изселванията и пулсиращите една след друга вълни на репресии и дискриминация, остатъците на недоубитата буржоазия са заключени зад телените ограждения на една нова, концлагерна България. С течение на времето бившите вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят. Именно тази адаптация на бившите хора и трудното им битие в новата ... |
|
"Винаги съм твърдял, че наука може да се "прави" само от интелигентни личности и именно техните имена остават, независимо от изминаващите години. Потвърждение за тази констатация са и записките, които води Димитър Ангелов при неговите пътувания извън страната, представени в тази книга. Многообразието на теми в "Извън България", които обхващат страни на науката и развитието ѝ, описанието и оценяването на държави, градове, хора, на човешки взаимоотношения, е постигнато с интелигентното око на наблюдател и подготвен историк. Пестеливият, но точен изказ на автора представя не само картини, а ... |
|
Книгата "Бохемските места на соца. Бургас" е продължение на "Бохемските кафената на соца", посветена на София. Настоящото издание прави преглед на артистичните средища в Бургас през 50 те - 80 те години на XX век. Журналистката Мариана Първанова съставя своеобразен "пътеводител" на любимите места за събиране на интелектуалците и разказва кои са били те - онези личности, които раждат "бургаското чудо", откроило града като една от културните столици в страната. Авторката търси отговор на въпроса - на какво се дължи онзи творчески подем, заради който започват да наричат Бургас & ... |
|
Биография на дунавския град. Трето допълнено издание. ... "Името Русе е най-скъпото за мен название сред хилядите географски имена, които изпълват моето ежедневие. Вероятно съм под властта на онова чувство, характерно за мнозина русенци. Чувство на преклонение пред своя забележителен дунавски град, притежаващ летоброене, което е започнало преди повече от 19 века. Такова отношение има и най-известният на света русенец - нобеловият лауреат Елиас Канети. В биографичните бележки към книгите му, издадени на много езици, фигурира името на родния му град Русчук. Елиас Канети е забележителен космополит и същевременно велик ... |
|
Учебникът е одобрен от МОН със заповед № РД 09 - 1153 / 21.05.2020 г. ... "Скъпи ученици, Историята на света, на българските земи и на българите, на която сме посветили нашите уроци, е преди всичко история на хората и на обществата, които те създават, след като осъзнават предимството да живеят заедно и заедно да се справят с предизвикателствата, идващи от природата и от сблъсъка с други хора. Известна е максимата, че човекът съществува и се развива само в обществото, докато вън от него той е прашинка, подвластна изцяло на съдбата. А дори и примерите за самостоятелна борба с природата, като този на Робинзон Крузо, ... |
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |