Сборникът представлява мозайка от справки, допълнителни четива, преводи на неиздавани на български текстове, подборки от редки издания. Неговата цел е да осигури по-дълбоко разбиране на особените характеристики на концепцията за гражданско общество и нейните институционални проявления в исторически и съвременен план. Сборникът допълва едноименния учебник "Институции на гражданското общество", за да позволи самостоятелна подготовка на студентите в дистанционна форма на обучение, като събере в едно книжно тяло разпръснати в хартиен и електронен вид извори. Той е структуриран в три основни раздела. ... |
|
Книгата е 10 част от поредицата "Свитъци по конституционно право" на проф. Георги Близнашки. ... |
|
Изданието представлява антология от философски текстове, покриващи тематиката за гражданското общество - различните идеи и школи, както и тяхното развитие от Античността до наши дни. Пространната встъпителна студия подробно и изчерпателно описва контекста на темата, както и различните възможно подходи за нейното разглеждане. ... |
|
Битката се ожесточава. ... |
|
"В демократичната правова държава не съществува държавно управление без участието на гражданското общество. То се състои от процедури, в рамките на които неговите субекти оказват контрол и влияние върху решенията, които вземат оторизираните държавни структури. От друга страна, правното регулиране е особена правотворческа дейност, чиято същност е да се институционализира общообществената нормативна воля. И точно тук аз виждам пресечната точка между управление и регулиране: правото е средство за държавно управление. Управлението се свежда до ръководство на общодържавните дела в една правна рамка, очертана на първо ... |
|
9. актуализирано издание към 15 октомври 2024 година. ... Представена е уредбата на юридическите лица с нестопанска цел и техните отношения с държавата. Поместени са извлечение от Конституцията на Република България, Законът за юридическите лица с нестопанска цел и Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и Правилникът за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Текстовете са анотирани с предишни редакции на изменени и отменени разпоредби, с препращания между разпоредби, включени в сборника, към други нормативни актове, към решения на ... |
|
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече - логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от ... |
|
Хората на нашето време загърбиха идеите и избраха парите. Ако имаше правосъдие и гражданско общество, нямаше да ни управляват крадливи политици, които не могат да обяснят дори собствените си имоти. В "Спирт" героите са всемогъщи, докато са на власт. След нея и без пари, които да ги правят недосегаеми, те стават жертва на беззаконието, което са покровителствали. ... |
|
Книгата е опит за представяне на потребността от познаване и интегриране на класическото и съвременното познание за ценностите на гражданина и гражданското общество в процеса на обучението и възпитанието на младите хора. Предназначен е за студенти, учители, университетски преподаватели, младежки дейци в сферата на неформалното образование, за всички, които са съпричастни към теорията и практиката на израстването на съвременния гражданин. Лиляна Стракова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по дисциплините "Гражданско образование", " ... |
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
"Лобизмът е обективно явление на демократичната политическа система, на гражданското общество, което се отличава с икономически, политически плурализъм. В развитите пазарни икономики има наличие на добре организирани икономически, политически и социални групови интереси. Между тях се установяват сложни отношения на сътрудничество и съперничество, на продуктивно взаимодействие и на интензивна конкуренция. В основата на лобирането е удовлетворяване от страна на властта на определен обществен интерес или група интереси." Из книгата ... |
|
Политиката се преживява по най-различни начини от хората и отношението към нея варира от отвращение и пълна индиферентност до изпепеляваща страстна въвлеченост. Живеейки в политическия свят, хората си изработват всекидневни представи, според които политическото изглежда като самоочевидно и добре познато. Критическото рефлексивно мислене обаче е в състояние да схване политиката като фундаментално условие на обществото, а оттам се стига и до разбирането на същността и съществуването на човека като политически определени. Всички линии на анализа в настоящата книга се пресичат във вечния проблем за смисъла на политиката. Този ... |