Книга - мюзикъл. ... Дами и господа, предстои ви да чуете разказа за един благороден неблагодарник и възпитан калпазанин; един невероятен котарак,който беше ненадминат в хитрините, а си служеше достойно и с шпагата. Позволете да ви представя шампиона на карти, пропилял графската си титла заради една обещаваща ръка на бридж... златния медалист по танцова фехтовка... разточителния кавалер и ненадминат мечтател: Котаракът Франт! "Прочетох книгата с интерес и на един дъх (вероятно защото бях под вода и бях поел дълбоко дъх). Въпреки че не бих я категоризирал като научна литература, каквато предпочитам, книжката представя ... |
|
|
"Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето."Книга на гениите" е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков."Книга на гениите" е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
Наказателното правосъдие у нас непосредствено след Освобождението. ... Книгата описва интересния период от живота на писателя Иван Вазов, когато работи като съдия в гр. Берковица през 1879 - 1880 г. Представени са съдебните казуси, решени от съдията Вазов, както и хората и събитията, които ще намерят място по-късно в неговата литература. Автор на книгата, писана през 1943 г., е проф. Никола Саранов - титуляр на дисциплината Наказателен процес в Софийския университет до 1944 г. Встъпителният очерк за проф. Саранов, както и за книгата, е на проф. д-р Веселин Вучков. ... |
|
|
Съставител: Морис Фадел. ... Книгата представя произведения на 14 автори, които трайно са свързали професионалния си живот с Нов български университет. Някои от тях са утвърдени поети и белетристи, превеждани в чужбина, носители на престижни награди. Други сега започват да изграждат своето присъствие в литературната публичност. Част от авторите работят като преподаватели, а други са служители в администрацията на НБУ. Сборникът индиректно демонстрира как университетът започва да участва във формирането на литературата. Към изграждането и оценката за текстовете на писателя се присъединява университетското знание. ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
