Луксозен научен каталог, в който са показани и описани уникални ценности от хранилищата на Националния археологически музей. Повечето от произведенията, които са били създадени както за нуждите на църквата, така и за светски сгради и домове на знатни граждани, се показват за първи път. Включени са и стенописите, свалени от стените на две гробници от Софийския некропол. Каталожният материал е организиран хронологично в раздели според спецификата му. ... |
|
Двуезично издание - на български и френски език. Съставител: Добрина Маринова. ... Антология "Поетични перли" е билингва със стихове на съвременни бургаски поети от края на XX и началото на XXI век, представени на български и френски език. Съставителят и преводач Добрина Маринова превежда свои любими поети, за да ги представи на читателите във Франция. Художникът на картината от корицата на книгата - Йордан Петров, участва в изданието и с поетични творби. С антологията се разширяват границите на бургаската и българската литература и се отварят възможности за творческо споделяне със света. ... |
|
Книгата "Бохемските места на соца. Бургас" е продължение на "Бохемските кафената на соца", посветена на София. Настоящото издание прави преглед на артистичните средища в Бургас през 50 те - 80 те години на XX век. Журналистката Мариана Първанова съставя своеобразен "пътеводител" на любимите места за събиране на интелектуалците и разказва кои са били те - онези личности, които раждат "бургаското чудо", откроило града като една от културните столици в страната. Авторката търси отговор на въпроса - на какво се дължи онзи творчески подем, заради който започват да наричат Бургас & ... |
|
Спомени за писатели и отзиви за книги. В Литературни легенди и съвременни прочити са споделени спомени за ярки представители на българската литература от близкото минало, превърнали се в легенди - Елисавета Багряна, Дора Габе, Иван Пейчев, Христо Фотев и други, както и отзиви за книги, представяни в Бургас през последното десетилетие. Книгата включва още: културоложкото изследване Реториката на барока от проф. Росица Йорданова и статията Творецът и неговото творене през погледа на децата, анализираща изключителните интерпретации на най-малките по темата. ... |
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |