"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |
|
|
"Чрез изследване на митохондриалния участък на човешката рибонуклеинова киселина Брайън Сайкс ни показва шрез 2001 г. в книгата си Седемте дъщери на Ева, че разнообразието на земните жители сочи за еволюция на днешните хора от около 45 хиляди години, макар че науката ни показва наличието на хомо сапиенс на земята от преди 3 милиона години. Това говори, че една от поредните природни катастрофи унищожава огромната част от живите същества, включително и хората по това време. Има ли обяснение за това? Геофизиците намират, че преди 45 хиляди години избухва вулкан в Малайзия и изхвърля слой прах около Земята, който ... |
|
|
Всеки дъх може да бъде нейният последен. Кейтлин Озбърн е само на десет години, когато за първи път идва за нея... Сега, 16 години по-късно, офицер от полицията в Лос Анджелис, тя все още страда от неизбежните си страхове от детството - станали още по-реални от неотдавнашна вълна от странни убийства. Но най-голямата опасност се крие в собствения ѝ дом. Тя вижда как сянката му се движи край прозореца ѝ. Тя усеща стъпките му и разпознава злобния му шепот... Непознат, който планира да завърши започнатото преди шестнайсет години... Тази книга започва с гръм и трясък и продължава с напрежение и мистерия. ... |
|
|
Роман за смелостта на следваш мечтите си. ... Джон Уилямс е постигнал всичките си цели: милиони в банката, успешен бизнес, красива къща с изглед към океана, уважението и възхищението на хората. Но малко преди да навърши четирийсет той осъзнава, че нищо от това, за което е работил, не запълва живота му. Джон Уилямс е загубил усмивката си, загубил е своето щастие. Така е до деня, когато попада на плажа на мечтите си - мястото, където открива, че щастието живее в сърцето му и никъде другаде. "Плажът на мечтите" ни провокира да се замислим за истинските неща в живота и сякаш отваря тайнствена врата, алтернативен път ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Амос Оз" на издателство "Милениум". ... "История за любов и мрак" се разказва от дете. От малко момче, изведнъж попаднало в света на възрастните с голямата им култура, с голямата им политика, с необятните им любов и мрак. И най-вече с безкрайните им разговори за голямата култура и политика. Романът представлява трагичната история на едно семейство, наглед нормално и щастливо, което обаче не устоява пред ужаса на съществуването през XX век. Това е историята на едно момче, което мечтае да стане не космонавт и не дори пианист, а книга, защото човекът - колкото и да ... |
|
|
"История за любов и мрак" се разказва от дете. От малко момче, изведнъж попаднало в света на възрастните с голямата им култура, с голямата им политика, с необятните им любов и мрак. И най-вече с безкрайните им разговори за голямата култура и политика. Романът представлява трагичната история на едно семейство, наглед нормално и щастливо, което обаче не устоява пред ужаса на съществуването през XX век. Това е историята на едно момче, което мечтае да стане не космонавт и не дори пианист, а книга, защото човекът - колкото и да е силен и талантлив - може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде - било сред ... |
|
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
|
Вълнуваща история за алчност, страст, изгубена любов и жажда за богатство, разгърната на два континента. Във втората част на нейната нова семейна сага кралицата на историческия роман Филипа Грегъри ни представя една драматична и интригуваща история, която ни отвежда от бедността и блясъка на Лондон от бурните времена на Реставрацията до колоритните улици на Венеция и ни запознава с живота на първите заселници в североамериканските колонии. В Тъмни приливи отново се срещаме със знахарката Алинор и беглеца-благородник Джеймс, чийто съдби се преплетоха сред кървавия хаос на Гражданската война в Англия в Мочурища. ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
Светът стремително се променя. Еднополюсният модел неумолимо се разпада и на хоризонта се задава многополюсният свят. Либералната когнитивна матрица продължава да губи своята позиция на хегемон: в света се зараждат бъдещите панрегиони на цивилизационна основа. Организации като БРИКС и ШОС придобиват все по-голямо трансконтинентално влияние. Войната в Украйна стана мощен катализатор на болезнените за всички народи глобални промени от началото на XXI век. Независимите политически анализи и коментари са най-добрата ваксина срещу манипулативната масова пропаганда и откровената дезинформация. Книгата Матрицата 2: ... |
