– Миличка, хубава рокля - изрече одобрително майка ми, след като се целунахме, без да се докосваме, и се престорихме, че не забелязваме интереса към нас от съседните маси. Палм“ беше любимото място на майка ми, в което да бъде видяна да обядва. А под обяд следва да се разбира подбутване на салатата от кейл в чинията, докато се наслаждава на водка с тоник и принуждава дъщеря си да стане част от поредната схема за възможно най-ефективно издигане на положението на семейство Стантън.
– Изглеждаш чудесно - казах и хвърлих поглед върху блестящите ѝ страни и току-що фризираната коса.
И двете бяхме руси. И високи. Само че за майка ми се беше превърнало в мисия на живота ѝ да се вкопчва във всяка частица младост или, както тя я възприемаше - стойност. В известен смисъл подозирах, че именно майка ми подсъзнателно ми бе внушила идеята за Флолес още от ранна детска възраст. Със сигурност детската ми мечта не е била да създам крем против бръчки – когато бях на пет години, обичах да прекарвам почивните дни в опити да майсторя роботизирани пластири за рани. И ето ме тук сега – кралицата на първокласната грижа за кожата. Кремовете против бръчки бяха последвани от създаване на продукти за предотвратяването им, коректори на тена на лицето и овлажняващи кремове.
Сега жените разполагаха с цяла серия от оръжия за борба с остаряването, най-вероятно благодарение на ранното влияние на майка ми. Полагах значително по-малко усилия за външния си вид, отколкото би се понравило на майка ми, а тя, от своя страна, влагаше много по-малко старание да се преструва, че се интересува от работата ми, отколкото на мен би ми се искало. Между нас съществуваше идеално съотношение на смътни разочарования. Майка ми докосна доволно косата си.
– О, косата ми е в обичайния си безпорядък. Тази сутрин определено затрудних стилистите в салона - каза тя весело.
Венис Маркъм-Стантън, чието второ име беше Носим-отговорност-пред-обществото, никога не беше допускала безпорядък в живота си.
– Напоследък си мисля дали да не променя нещо в косата си - изрекох замислено и хвърлих поглед върху менюто, моментално съжалила за думите си.
– Емили! Само да си посмяла да направиш нещо вулгарно, като например да я отрежеш! Или, да не дава господ, да си сложиш от онези долнопробни екстеншъни като онази твоя приятелка Дейзи. Прилича на еротична танцьорка.
Дейзи, тази компулсивна бунтарка, щеше да оцени ужаса на майка ми. Поръчахме си обичайното. Салати от кейл с печени пилешки гърди. Ако бях дошла тук с приятелки, щях да избера риба или може би дори малко филе. Но изборът ми сега ме предпазваше от понасяне на острите коментари на майка ми за хранителни режими и обиколка на талията. От нас - жените Стантън - се очакваше да поддържаме външния си вид. Тези принципи не се отнасяха за мъжката част от семейството. Талията на баща ми през последните години беше нараснала стабилно до удобен заоблен корем. А плейбойският тен на брат ми скоро щеше да се конкурира с бронзовата кожа на Джордж Хамилтън. Само че стойността на мъжете Стантън зависеше от салдото в банковите им сметки, а не от обиколката на талията или тена на кожата.
Човек лесно можеше да забрави, че майка ми бе израснала в семейство без възможности. Просто богатството ѝ отиваше твърде много. Баща ѝ - моят дядо - зарязал съпругата си и двете си деца, за да се ожени за наследница на търговец на автомобилни гуми. Когато починали при автомобилна катастрофа, моята двайсет и няколко годишна майка наследила доволно състояние и го инвестирала в пълната си промяна. На двайсет и четири години вече била изправила зъбите си, забравила монотонния си акцент от средните западни щати и привлякла погледа на богат предприемач от Чикаго. Останала с него до упоменатия срок в предбрачния договор, за да гушне близо два милиона долара след цивилизован развод пет години по-късно. Омъжила се за баща ми шест дни след излизането на решението за развода.
– Разкажи ми какво се случва в живота ти - настоя тя, а красивите ѝ сини очи проблеснаха, сякаш си бяхме най-добри приятелки.
Знаех много добре, че има предвид дали се виждам с някого и кога ще се омъжа за него срещу десеткаратов диамантен пръстен, но въпреки това ѝ отговорих с пасивна агресия.
– Затрупана съм с работа. През третото тримесечие ще пускаме нова продуктова линия и прогнозите за първичното публично предлагане са много добри. Оформя се забележителна година.
– Пфу - изсумтя тя и елегантно извъртя очи. – Имах предвид дали се виждаш с някого. От седмици не съм чела нищо за теб в клюкарските колонки.
За майка ми нямаше никакво значение, че имах повече пари от всички останали в семейството, взети заедно. В нейните очи жената трябваше непременно да положи подписа си върху изгоден предбрачен договор, за да си осигури бъдещето.
Огледах се в ресторанта, който беше доста спокоен за стандартите на Маями. Бели покривки и палми в саксии. Хамбургери по четиресет долара. Всяко друго надценено бистро в Ню Йорк или Чикаго изглеждаше по същия начин и може би именно затова го харесваше майка ми. Няколко чифта очи се бяха обърнали дискретно към нас. Не можеше да се каже, че съм известна по холивудските стандарти, и слава богу, но бях една от милиардерките в града. Това положение предизвикваше повишен интерес към личността ми.
– Можеше да ми пратиш съобщение, вместо да ме следиш из вестниците - напомних ѝ.
– Трябва да съм в крак с имиджа на семейството.
– Като стана дума за репутация, как е Трей? - попитах я, настъпвайки още едно от слабите ѝ места.
– О! Брат ти няма да се спре, преди да съсипе семейството ни - изсмя се драматично майка ми. Сякаш за да подчертае казаното, тя махна на сервитьора и си поръча втора водка с тоник. Винаги пиеше по две, не повече. Достатъчно, за да се отпусне, без да загуби благоприличие. Стантънови не толерираха липсата на възпитание. Освен ако не идваше от брат ми.
– Видя ли последния му пост в Инстаграм? – попита ме и сниши глас като човек, който се кани да ми разкрие държавна тайна.
– Не – отвърнах и забодох с вилицата едно парче от безвкусното пилешко месо. Още двайсет минути и мога да се върна в офиса. Може дори да ми остане време да се видя с Естер в лабораторията.
– Шест жени с голи гърди - прошепна тя.
Байрън Стантън Трети, или Трей, както беше известен сред своите петнайсет милиона последователи в Инстаграм, беше очарователен, безотговорен плод на тлъста спестовна сметка на негово име, който не правеше нищо друго, освен да събира тен по яхтите и да купонясва денонощно. Вече два пъти беше изхарчил до дупка разпределените средства от спестовната си сметка и преживяваше от щедростта на родителите ми... и понякога от моята."
Из книгата
Книги 
