Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
|
Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век. В тази книга е направен опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през XX век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. ... |
|
|
Съставители: Владимир Игнатов, Надежда Стоянова. ... Автор на жалони като Българската народна песен, Анализ на лирическата творба и Цитиращият човек в художествената литература, проф. Никола Георгиев (1937 - 2019) ни завещава и един незавършен ръкопис върху произхода и семантиката на ключови литературоведски термини. В настоящото издание са включени и други кратки текстове, свързани с последния му невидим кръжок, наречен от него Насмешливо литературознание (наред с Тревожно литературознание от 2006 г.). И не на последно място - тук могат да се прочетат отново и 18 от неговите интервюта, свидетелстващи за гражданския ... |
|
|
Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
|
Монографията Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит (1994 - 2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
Главният герой Симон Беблер, двадесет и двегодишен студент по сравнително литературознание и философия, е любител драматург и все още девствен. Той не живее живота си, а само го наблюдава - като филм или роман - от безопасно разстояние, от където го държи под (привиден) контрол. В този изкуствено създаден, измислен свят, в който е едновременно и главен изпълнител и режисьор на връх рождения си ден узнава вестта, че е неизлечимо болен и че - както на героя от собствената му пиеса, току-що поставена на аматьорска сцена - му остава не повече от една година живот. Така грубото нахлуване на фикцията в действителността напълно ... |
|
|
Енигми и парадигми при някои италиански писателки от XX век анализира въпроса за женското писане с фокус върху загадъчното присъствие/отсъствие на някои авторки в литературата. Книгата е с интердисциплинарен характер и предлага разрез на италианската действителност от първите десетилетия на посочения период до края му. Представени са емблематични за XX век авторки, които често не са включвани в антологиите и учебниците по литература. След проследяване на извън литературните фактори се акцентира върху различните обособени модуси на писането: на отсъствието в творчеството на Наталия Гинзбург, на тревожността чрез ... |
|
|
Модалност и индексичност в Битие и време."Това е една от най-елегантните книги върху Битие и време. Елегантността ѝ се дължи не на красивия слог или на изящната структура, а на непринудеността, с която превежда читателя през философския лабиринт на Хайдегер. И ако лекотата на движението разкрива философската структура, то скритият елемент в елегантната постройка на книгата е междувременно изтеклата огромна работа върху Битие и време, която Дарин Тенев неизменно има предвид, без да натрапва на читателя. Интерпретацията, която ни предлага авторът, е невъзможна без усилията на широк кръг мислители, но тук тяхната ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
