"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Гледна точка Ще ме откриеш легнала върху гърба на паднало божество - скали, които издишат последния дъх на юни. Лъчи издърпват сянката ми и я разливат в кръстовидни улеи. От камъните край мен отлитат пеперуди, родени от мараня и прах от туристически обувки. В шепата ми блещукат като последни капки дъжд неизлети куршуми - липсващите звезди от картата към тази древна обсерватория на страховете - моето сърце. Марина Арнаудова "Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което ... |
|
Книгата съдържа 93 лирико-сатирични стихотворения от д-р Николай Димитров Стойчев (1925 - 1983), създадени между 1960 и 1982 г., много от които останали непубликувани. Той работи като практикуващ лекар в противотуберкулозните диспансери в Кубрат и Велинград, а след средата на 60-те години като журналист - във вестник Здравен фронт. На работните си места е известен като д-р Николай Стойчев. С това име той подписва публицистичните и повечето от сатиричните си текстове. Своите книги и лирически творби публикува с името Николай Димитров. Тази книга представя лирическа личност, която излъчва магична симбиоза между доброта и ... |
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
"Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и импровизации. Джазът на езика. А когато музиката стихне, ставаме свидетели на разговори с вътрешните светове, из мъглите на които един Бог пише стихове." Радослав Чичев "Кратки разкази - някои свръхкратки, иронични и бързи, с щипка печал и гъвкав език. В книгата сънищата и явищата живеят заедно, преплетени, неотделими. Смесили са се смешното и тъжното, като меланхолията е надделяла, защото рано или късно идват работниците на съдбата." Силвия Чолева "След като прочетох Сънища и явища, си казах: отдавна не съм чел толкова интересни разкази. И ... |
|
Момичетата наистина го умеят. Катрин е възхитителна приключенска история за йога и древната мъдрост зад нея. Петък е младо момиче, което живее в малко номадско село, високо в хималайските равнини, хиляда години преди нашето време. Йога едва започва да достига до Тибет от Индия и е строго забранена за жени, както са били забранени и книгите - жени не са могли да се учат да четат, нито да пишат. Петък измисля смел план да стане първата жена, проникнала в това тайно общество на мъдростта и йога. Как би могло да се сбъдне? Дали ще успее? Впуснете се в приключението заедно с нея! Геше Майкъл Роуч е първият американец, ... |
|
Тайната мъдрост на скритите неща. ... "Истината е езикът на Боговете. С Древността са позволени само истински отношения. В Истината е скрито Древното разбиране на Бога. Истината е, която поразява хората, а не бедствията и катастрофите. Който е избрал Истината, ще се спаси от себе си. Истината превъзхожда всички свещени писания." Елеазар Хараш ... |
|
Когато животът те повали... поне да се посмеем заедно. Всички стигаме дъното в даден момент. Може би връзката ти току-що се е разпаднала. Може би мечтаната работа ти е пратила имейл за отказ - отново. Може би просто стоиш в кухнята, ядеш студени остатъци от хладилника и се чудиш как, по дяволите, стигна дотук. Добре дошъл в клуба. Но ето какво: дъното не е само отчаяние. Това е едно нелепо, абсурдно, черно комедийно кътче на живота, от което може да тръгнеш само нагоре - или поне да погледнеш всичко с доза хумор. И тази книга е тук, за да седне до теб, да разкаже някоя смешка и да ти подаде (реално или метафорично) нещо ... |
|
"Това са записки в дневници, водени в продължение на 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всички 22 рейса най-дългият ми е 291 дни, а най-краткият - 37, когато се наложи намеса на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, на котва или в пристанище, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми. Тук са описани стъпките ми по далечни земи, щрихи от историята на Български морски флот, но преди всичко това е събирателен портрет на моряка, който не се нуждае от идеализация или героизация." Нейко Дамянов ... |
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
"Кой знае къде в Родопите живее Хазър баба - Покровителят на пътешествениците? Какво кара светците да се усмихват? Къде растат ахатите? Помни ли някой как се измолва дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как се приготвя обреден кешкек? Кое цвете се нарича четиресета хубост? Или как се хваща дивата вода? Винаги сме обичали дивите места. Но също и случайните срещи по пътя. Харесваме обрасналите пътеки, които не е ясно къде ще ни изведат: до крепости, водопади, причудливи скали или пресъхнали реки. Но също и до махали, в които живеят двама-трима души, където понякога сме оставали с часове, за да говорим с хората. ... |