Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко. Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Съставители: проф. д-р Димитър Токушев и проф. д-р Малина Новкиришка. ... Настоящият сборник е посветен на 100-годишнината от рождението на видния български професор по римско право и история на българската държава и право проф. Михаил Андреев. Книгата е символичен дар на всички колеги на проф. Михаил Андреев - юбилеен сборник със статии в проблематиката, в която е работил професорът, представен на научната конференция на 1 декември 2011 г. в зала №1 на Ректората на Софийския университет. ... |
|
|
"Щастливци, не си купувайте тази книга! Вие и така сте добри бойци по айкидо. Не си струва да го правят и притежателите на "второто щастие" – нахалството. Тя е написана за болни от неврози и психосоматични заболявания (хипертония, язва на стомаха, инфаркт на миокарда, гастрит, колит, дерматит, бронхиална астма и т.н.), които страдат от тях поради неумението си да общуват. В нея има препоръки как да укротим прекалено властния началник, как да установим контакт с децата, свекървата или тъщата, как да победим в делови спор, без при това да разпилеем душевната си енергия. Приведената тук методика няма аналози, ... |
|
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
|
Според руската писателка Людмила Улицка "В известен смисъл всеки писател пише една и съща книга - книгата на своя живот". Булгаков започва романа на живота си през 1928 година и го завършва със смъртта си през 1940 година. Издаден на части в литературно списание през 1966 - 1967 година, пълният му текст излиза едва през 70-те. Майстора и Маргарита е многопластов роман в романа, в който реалност и фантастика са смесени в едно. Лирическа поема в проза, но и ярка сатира на своето време. Булгаков се фокусира върху глобални етически противоречия: доброто и злото, животът и смъртта, любовта, творчеството и ... |
|
|
Москва през 30 -те години на XX век: по улиците все още се движат файтони, гражданите не могат да търгуват с валута, жилищното пространство не достига, а примусът е най-ценната вещ за всяко семейство. Съюзи и различни институции с абсурдни абревиатури контролират всякакви сфери, включително литературната. Под натиска на номенклатурата един писател загубва ума си и свършва в лудница. Москва от 30 -те в навечерието на пролетното празнично пълнолуние - странни и необясними неща се случват из града. Професор по черна магия и тримата му помощници играят налудничаво представление в театър "Вариете", по време на ... |
|
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
