store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Сиела  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Сиела    Когато бях армейски генерал - Михаил Вешим
Търсене
Книги

Когато бях армейски генерал


Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 13-12-2017 г. или
Четвъртък 14-12-2017 г.
Продукт#195739
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери14.30 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.237 kg
EAN9789542822592
ISBN9789542822592
  • Описание
  • Откъс от книгата
Илюстрации: Дамян Дамянов.
"Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.

Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще е единствен - друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма - кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години.

Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма. А днес все по-често се чуват гласове за връщането ѝ. Освен политиците, "професионални патриоти", и млади хора - момчета, пък и момичета, пишат по форумите, че искат задължителна военна служба. На такива бих казал задължително да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моя най-верен боен другар в казармата и в живота.

А четенето на "Когато бях армейски генерал" не е задължително, Ама може да е полезно, особено за онези, които не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат за това."
Михаил Вешим
"За приключенията си като морски капитан съм ви разказвал в друга книга. Ако сте я чели, вече знаете, че морски капитан не съм бил. Отсега си признавам - и армейски генерал не станах... Но съм воювал на различни фронтове в социалистическата казарма точно две години и три месеца - достатъчно време, за което един редник може да израсне до маршал, ако е носил в раницата си маршалски жезъл. Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната - два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.

Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно. Но най ме е яд за друго откраднато - тия две години и три месеца от живота ми. Който май ще е единствен и друг не се предвижда. Макар Уди Алън да казва: "Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна", аз резервно бельо за другия живот няма да нося - и там ли да ми го откраднат като в казармата? Късно е вече да се жалвам - за изгубените гащи и изгубеното време между 1983 и 1985 година. Социализмът взе от едни хора къщи и фабрики, на други - бъдещето, на трети им взе целия живот, не върви да се оплаквам за някакви две години и три месеца...

Вярно, че бяха от най-прекрасната ми възраст - младостта. Влязох точно на 23 години, излязох на 25 и 3 месеца. (Не съм дребнав, но и тия 3 месеца не мога да ги простя, винаги ще ги напомням - оттук до края на книгата.) Точно бях завършил университета, бяха ме назначили вече на работа в "Стършел", всеки ден пишех смешки и имах велики творчески планове. И изведнъж: край на личните планове! Тръбата свири сбор, държавата ме призовава да я браня! Първото, което се запитах: споменатият Уди Алън (също колега хуморист) ходил ли е в казармата, за да защитава американската си държава? Доколкото знаех, той свиреше на кларинет в един нюйоркски бар, а не гърмеше с автомат в някоя военна база на Пентагона - в Тексас или Аризона.

А аз съм длъжен - иначе съд! Добре, от мен да мине, ще защитя отечеството - но от кого? Не виждах чужда армия да ни превзема, нито вражески танк да атакува бащиното ми огнище. И аз ли като съветския боец Матросов (от деца ни възпитаваха с подобни героизми) да затискам с тяло амбразурата, или с връзка гранати да се хвърлям под натовски танкове? По онова време соцпропагандата ежедневно ни подгряваше, че сме на ръба на войната: натовците от Западна Европа и ястребите от Щатите искат да унищожат социализма. Военнолюбците империалисти са готови да запалят Трета световна война, трябва да ги спрем! Защитата на мира и социализма е върховен дълг на всеки българин! С оръжие в ръка да се борим за мир! Ако не друго, във Факултета по журналистика се бях научил да не вярвам на пропагандата и автоматично да си затварям ушите, когато ме наставлява Глас на рупор - от упор.

Сега Гласът на рупора ме призоваваше да воювам за мир - схващах тоя абсурд (война за мир) и никак не ми се воюваше. Но имах ли избор? Връстниците ми на Запад го имаха: на повечето места в цивилизования свят армиите бяха професионални, а военната служба не беше задължителна. Но разликата между тях - там, и нас - тук, си я знаехме. Те бяха свободни хора, можеха да пътуват по света, да живеят, където си поискат, да четат, каквото поискат, да слушат музиката, която им харесва, и да се обличат, както намерят за добре. НИЕ нямахме такива права, можехме най-много да идем на запад до ГДР, но само на екскурзия, организирана от "Балкантурист", да учим в чужбина - но само в Москва (децата на отговорните другари бяха с предимство), да четем - от "Как се каляваше стоманата" до "Син на работническата класа", да слушаме естрада от Емил Димитров до Муслим Магомаев и от Лили Иванова до Алла Пугачова. От малки ни пазеха от "западното влияние" - бяхме чавдарчета и пионери ("Рапорт даден, рапорт приет"), после задължително комсомолци ("Комсомол, Комсомол - ти летиш като сокол!")... В училище ни мереха косите на сантиметър и ни стрижеха с ножица, гонеха ни, ако сме с дънки, изключваха ни за слушане на упадъчната рок музика... В гимназията имахме задължителни часове по военно обучение, в които пенсионирани офицери ни учеха да разглобяваме автомат "Калашников" и пистолет "Макаров" - не само момчетата, но и момичетата. В десети клас лагерувахме една седмица на военен лагер в рилското село Говедарци - униформи, маршировки по плаца и стрелби - пак с "Калашников" - автоматът, обявен за върховно постижение на съветската индустрия.

Докато "Дженерал мотърс" произвеждаше линкълни и кадилаци в Щатите, а Федералната република Германия - мерцедеси, съветските (и български) военни заводи бълваха автомати. За автомобил у нас се чакаше по двайсет години, за апартамент - и повече, за цветен телевизор - по няколко седмици на денонощна опашка. Но виж: "Калашников" бе осигурен на всеки социалистически гражданин - да воюва за мир срещу силите на империализма. Когато завършеше гимназия, младият американец тръгваше да пътува до Стария континент - задължително да види Рим и останките на Древна Гърция. Щом завършеше гимназия, българският младеж трябваше да влезе в казармата и да получи своя автомат. Номерът на моя автомат го помнех доскоро - почти трийсет години. След като го издадох на старшината, номерът остана като щампован в паметта ми. Опитвах се да го забравя - напразно. Животът си течеше, годините минаваха, забравях любими книги и филми, лица на любими хора, вълнуващи срещи, драматични раздели... Но номера на моя "Калашников" не можех. Понякога той изплуваше в паметта ми на най-неочаквани места - казвах него, когато счетоводители ме питаха за ЕГН-то или в обувен магазин вместо номера на обувките си.

Преди седмица в един хубав ден установих, че вече не го помня... Нито една цифра от поредицата. Дали това не е първи знак от г-н Алцахаймер? Дали господинът не се е заиграл с гумичката, за да изтрие всяка информация от мозъчната ми кора, започвайки от военния раздел, раздел "Казарма"? Затова реших да побързам с тази книга - разказ за социалистическата казарма, преди Алцхаймер да се е разбързал с гумичката."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Когато бях армейски генерал", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Нашингтон - Михаил Вешим - книга

Нашингтон



Сиела
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ...
Смях в залата - Михаил Вешим - книга

Смях в залата



Сиела
Цена:  9.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Смях в залата... А коя е залата? Разбира се, България. Не оная камерната, а другата - по-голямата, дето е с площ 111 хиляди квадратни километра. В тая зала „България" вече близо двайсет години продължава концертът, наречен „мирен преход". Кой е диригентът, кои изпълнителите и кои са зрителите на безкрайната симфония? Не знаете?... Тогава четете „Смях в залата"... Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Една весела книга в три части. Започва със сицилиански роман епопея на незабравимите, с главен герой Кръстника и второстепенни изпълнители Дон Миле Кали Бали, Дженерале ди Джуро, ...
Възвишение - Милен Русков - книга

Възвишение



Жанет - 45
Цени:  17.00÷20.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Изданието се предлага с два дизайна на корицата. При поръчка ще получите дизайн на случаен принцип. ... "Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, ...
Ад - Дан Браун - книга

Ад



Бард
Цени:  19.99÷29.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от ...
Текила на разсъмване - Михаил Вешим - книга

Текила на разсъмване



Сиела
Цена:  10.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ...
Обърни се със смях назад - Михаил Вешим - книга

Обърни се със смях назад



Сиела
Цена:  13.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ...
Триумфът на кучките - Венета Райкова - книга

Триумфът на кучките



Ентусиаст
Цена:  15.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Първата книга таблоид. ... В тази книга ще разпознаете реални личности зад измислените герои. Венета Райкова описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите. Три силни жени със звездни съдби, белязани от редица изпитания, и една голяма любов. Властта, любовта, сексът, парите и славата са спойката, която свързва техните истории в този вълнуващ разказ за отношенията между мъжете и жените и за житейските избори, пред които се изправяме. Виктория е водещ и продуцент на вечерно предаване с висок рейтинг, Габриела е бивша мис, ...
Седемте смъртни гряха - Калина Паскалева - книга

Седемте смъртни гряха



Апостроф
Цена:  9.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
От автора на бестселъра "Дневниците на една курва" - Калина Паскалева. ... Добре дошли в Ада под небето. Моят живот... Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист, гордост - седемте смъртни гряха. Те са седем, но кръговете на Ада са девет. Има място за всички. Добре дошли в Ада под небето. Моят живот. Аз знам, че ако има нещо, което не мога да простя на себе си, то е да не греша. Мога да страдам и да предавам душата си, понякога на Дявола, понякога на някой ангел. Аз съм грешница. Но не съм сама. Всички ние сме грешници. Това ни е съдбата. Всички герои в тази книга са грешници. Не ги съдете. Преди да ги ...

Когато бях армейски генерал


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.00 лв.
Продукт#195739
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери14.30 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.237 kg
EAN9789542822592
ISBN9789542822592
Описание
Илюстрации: Дамян Дамянов.
"Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.

Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще е единствен - друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма - кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години.

Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма. А днес все по-често се чуват гласове за връщането ѝ. Освен политиците, "професионални патриоти", и млади хора - момчета, пък и момичета, пишат по форумите, че искат задължителна военна служба. На такива бих казал задължително да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моя най-верен боен другар в казармата и в живота.

А четенето на "Когато бях армейски генерал" не е задължително, Ама може да е полезно, особено за онези, които не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат за това."
Михаил Вешим
Откъс от книгата
"За приключенията си като морски капитан съм ви разказвал в друга книга. Ако сте я чели, вече знаете, че морски капитан не съм бил. Отсега си признавам - и армейски генерал не станах... Но съм воювал на различни фронтове в социалистическата казарма точно две години и три месеца - достатъчно време, за което един редник може да израсне до маршал, ако е носил в раницата си маршалски жезъл. Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната - два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.

Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно. Но най ме е яд за друго откраднато - тия две години и три месеца от живота ми. Който май ще е единствен и друг не се предвижда. Макар Уди Алън да казва: "Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна", аз резервно бельо за другия живот няма да нося - и там ли да ми го откраднат като в казармата? Късно е вече да се жалвам - за изгубените гащи и изгубеното време между 1983 и 1985 година. Социализмът взе от едни хора къщи и фабрики, на други - бъдещето, на трети им взе целия живот, не върви да се оплаквам за някакви две години и три месеца...

Вярно, че бяха от най-прекрасната ми възраст - младостта. Влязох точно на 23 години, излязох на 25 и 3 месеца. (Не съм дребнав, но и тия 3 месеца не мога да ги простя, винаги ще ги напомням - оттук до края на книгата.) Точно бях завършил университета, бяха ме назначили вече на работа в "Стършел", всеки ден пишех смешки и имах велики творчески планове. И изведнъж: край на личните планове! Тръбата свири сбор, държавата ме призовава да я браня! Първото, което се запитах: споменатият Уди Алън (също колега хуморист) ходил ли е в казармата, за да защитава американската си държава? Доколкото знаех, той свиреше на кларинет в един нюйоркски бар, а не гърмеше с автомат в някоя военна база на Пентагона - в Тексас или Аризона.

А аз съм длъжен - иначе съд! Добре, от мен да мине, ще защитя отечеството - но от кого? Не виждах чужда армия да ни превзема, нито вражески танк да атакува бащиното ми огнище. И аз ли като съветския боец Матросов (от деца ни възпитаваха с подобни героизми) да затискам с тяло амбразурата, или с връзка гранати да се хвърлям под натовски танкове? По онова време соцпропагандата ежедневно ни подгряваше, че сме на ръба на войната: натовците от Западна Европа и ястребите от Щатите искат да унищожат социализма. Военнолюбците империалисти са готови да запалят Трета световна война, трябва да ги спрем! Защитата на мира и социализма е върховен дълг на всеки българин! С оръжие в ръка да се борим за мир! Ако не друго, във Факултета по журналистика се бях научил да не вярвам на пропагандата и автоматично да си затварям ушите, когато ме наставлява Глас на рупор - от упор.

Сега Гласът на рупора ме призоваваше да воювам за мир - схващах тоя абсурд (война за мир) и никак не ми се воюваше. Но имах ли избор? Връстниците ми на Запад го имаха: на повечето места в цивилизования свят армиите бяха професионални, а военната служба не беше задължителна. Но разликата между тях - там, и нас - тук, си я знаехме. Те бяха свободни хора, можеха да пътуват по света, да живеят, където си поискат, да четат, каквото поискат, да слушат музиката, която им харесва, и да се обличат, както намерят за добре. НИЕ нямахме такива права, можехме най-много да идем на запад до ГДР, но само на екскурзия, организирана от "Балкантурист", да учим в чужбина - но само в Москва (децата на отговорните другари бяха с предимство), да четем - от "Как се каляваше стоманата" до "Син на работническата класа", да слушаме естрада от Емил Димитров до Муслим Магомаев и от Лили Иванова до Алла Пугачова. От малки ни пазеха от "западното влияние" - бяхме чавдарчета и пионери ("Рапорт даден, рапорт приет"), после задължително комсомолци ("Комсомол, Комсомол - ти летиш като сокол!")... В училище ни мереха косите на сантиметър и ни стрижеха с ножица, гонеха ни, ако сме с дънки, изключваха ни за слушане на упадъчната рок музика... В гимназията имахме задължителни часове по военно обучение, в които пенсионирани офицери ни учеха да разглобяваме автомат "Калашников" и пистолет "Макаров" - не само момчетата, но и момичетата. В десети клас лагерувахме една седмица на военен лагер в рилското село Говедарци - униформи, маршировки по плаца и стрелби - пак с "Калашников" - автоматът, обявен за върховно постижение на съветската индустрия.

Докато "Дженерал мотърс" произвеждаше линкълни и кадилаци в Щатите, а Федералната република Германия - мерцедеси, съветските (и български) военни заводи бълваха автомати. За автомобил у нас се чакаше по двайсет години, за апартамент - и повече, за цветен телевизор - по няколко седмици на денонощна опашка. Но виж: "Калашников" бе осигурен на всеки социалистически гражданин - да воюва за мир срещу силите на империализма. Когато завършеше гимназия, младият американец тръгваше да пътува до Стария континент - задължително да види Рим и останките на Древна Гърция. Щом завършеше гимназия, българският младеж трябваше да влезе в казармата и да получи своя автомат. Номерът на моя автомат го помнех доскоро - почти трийсет години. След като го издадох на старшината, номерът остана като щампован в паметта ми. Опитвах се да го забравя - напразно. Животът си течеше, годините минаваха, забравях любими книги и филми, лица на любими хора, вълнуващи срещи, драматични раздели... Но номера на моя "Калашников" не можех. Понякога той изплуваше в паметта ми на най-неочаквани места - казвах него, когато счетоводители ме питаха за ЕГН-то или в обувен магазин вместо номера на обувките си.

Преди седмица в един хубав ден установих, че вече не го помня... Нито една цифра от поредицата. Дали това не е първи знак от г-н Алцахаймер? Дали господинът не се е заиграл с гумичката, за да изтрие всяка информация от мозъчната ми кора, започвайки от военния раздел, раздел "Казарма"? Затова реших да побързам с тази книга - разказ за социалистическата казарма, преди Алцхаймер да се е разбързал с гумичката."
Из книгата
Страници от тази книга
Още книги от Михаил Вешим
Назад
Две и половина комедии - Михаил Вешим -
Две и половина комедии
Михаил Вешим
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се ...
Заведи ме вкъщи - Михаил Вешим -
Заведи ме вкъщи
Михаил Вешим
Книгата е с илюстрации от Дамян Дамянов. : Ян вдигна очи нагоре – ярко грееха звездите. А в прозорците ...
Зелени разкази - книга 3 - Албена Стамболова, Алек Попов, Владимир Левчев, Деян Енев, Е. Алексиева, И. Петрони, И. Гарелов, К. Терзийски, М. Вешим, М. Чобан, В. Василев -
Зелени разкази - книга 3
Албена Стамболова, Алек Попов, ...
"В природата съществуват много енергии, които изразяват различни процеси, участват в тях или го ...
Зелени разкази - книга 2 -
Зелени разкази - книга 2
Министерството на околната среда и водите отново покани изявени съвременни автори - Здравка Евтимова, ...
Смях в залата - Михаил Вешим -
Смях в залата
Михаил Вешим
Смях в залата... А коя е залата? Разбира се, България. Не оная камерната, а другата - по-голямата, ...
Дан Браун - Произход
Сенки в снега
Луиз Пени разказва за мистерия с вековна история - новият случай на инспектор Гамаш.
Мансардата на бляновете
Първият роман от великия писател Ерих Мария Ремарк вече е на книжния пазар.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!