store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Сиела  
store.bg - бързо, лесно и удобно
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Сиела    Когато бях армейски генерал - Михаил Вешим
Търсене
Книги

Когато бях армейски генерал


Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 03-05-2017 г. или
Четвъртък 04-05-2017 г.
Продукт#195739
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери14.30 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.237 kg
EAN9789542822592
ISBN9789542822592
  • Описание
  • Откъс от книгата
Илюстрации: Дамян Дамянов.
"Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.

Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще е единствен - друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма - кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години.

Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма. А днес все по-често се чуват гласове за връщането ѝ. Освен политиците, "професионални патриоти", и млади хора - момчета, пък и момичета, пишат по форумите, че искат задължителна военна служба. На такива бих казал задължително да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моя най-верен боен другар в казармата и в живота.

А четенето на "Когато бях армейски генерал" не е задължително, Ама може да е полезно, особено за онези, които не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат за това."
Михаил Вешим
"За приключенията си като морски капитан съм ви разказвал в друга книга. Ако сте я чели, вече знаете, че морски капитан не съм бил. Отсега си признавам - и армейски генерал не станах... Но съм воювал на различни фронтове в социалистическата казарма точно две години и три месеца - достатъчно време, за което един редник може да израсне до маршал, ако е носил в раницата си маршалски жезъл. Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната - два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.

Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно. Но най ме е яд за друго откраднато - тия две години и три месеца от живота ми. Който май ще е единствен и друг не се предвижда. Макар Уди Алън да казва: "Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна", аз резервно бельо за другия живот няма да нося - и там ли да ми го откраднат като в казармата? Късно е вече да се жалвам - за изгубените гащи и изгубеното време между 1983 и 1985 година. Социализмът взе от едни хора къщи и фабрики, на други - бъдещето, на трети им взе целия живот, не върви да се оплаквам за някакви две години и три месеца...

Вярно, че бяха от най-прекрасната ми възраст - младостта. Влязох точно на 23 години, излязох на 25 и 3 месеца. (Не съм дребнав, но и тия 3 месеца не мога да ги простя, винаги ще ги напомням - оттук до края на книгата.) Точно бях завършил университета, бяха ме назначили вече на работа в "Стършел", всеки ден пишех смешки и имах велики творчески планове. И изведнъж: край на личните планове! Тръбата свири сбор, държавата ме призовава да я браня! Първото, което се запитах: споменатият Уди Алън (също колега хуморист) ходил ли е в казармата, за да защитава американската си държава? Доколкото знаех, той свиреше на кларинет в един нюйоркски бар, а не гърмеше с автомат в някоя военна база на Пентагона - в Тексас или Аризона.

А аз съм длъжен - иначе съд! Добре, от мен да мине, ще защитя отечеството - но от кого? Не виждах чужда армия да ни превзема, нито вражески танк да атакува бащиното ми огнище. И аз ли като съветския боец Матросов (от деца ни възпитаваха с подобни героизми) да затискам с тяло амбразурата, или с връзка гранати да се хвърлям под натовски танкове? По онова време соцпропагандата ежедневно ни подгряваше, че сме на ръба на войната: натовците от Западна Европа и ястребите от Щатите искат да унищожат социализма. Военнолюбците империалисти са готови да запалят Трета световна война, трябва да ги спрем! Защитата на мира и социализма е върховен дълг на всеки българин! С оръжие в ръка да се борим за мир! Ако не друго, във Факултета по журналистика се бях научил да не вярвам на пропагандата и автоматично да си затварям ушите, когато ме наставлява Глас на рупор - от упор.

Сега Гласът на рупора ме призоваваше да воювам за мир - схващах тоя абсурд (война за мир) и никак не ми се воюваше. Но имах ли избор? Връстниците ми на Запад го имаха: на повечето места в цивилизования свят армиите бяха професионални, а военната служба не беше задължителна. Но разликата между тях - там, и нас - тук, си я знаехме. Те бяха свободни хора, можеха да пътуват по света, да живеят, където си поискат, да четат, каквото поискат, да слушат музиката, която им харесва, и да се обличат, както намерят за добре. НИЕ нямахме такива права, можехме най-много да идем на запад до ГДР, но само на екскурзия, организирана от "Балкантурист", да учим в чужбина - но само в Москва (децата на отговорните другари бяха с предимство), да четем - от "Как се каляваше стоманата" до "Син на работническата класа", да слушаме естрада от Емил Димитров до Муслим Магомаев и от Лили Иванова до Алла Пугачова. От малки ни пазеха от "западното влияние" - бяхме чавдарчета и пионери ("Рапорт даден, рапорт приет"), после задължително комсомолци ("Комсомол, Комсомол - ти летиш като сокол!")... В училище ни мереха косите на сантиметър и ни стрижеха с ножица, гонеха ни, ако сме с дънки, изключваха ни за слушане на упадъчната рок музика... В гимназията имахме задължителни часове по военно обучение, в които пенсионирани офицери ни учеха да разглобяваме автомат "Калашников" и пистолет "Макаров" - не само момчетата, но и момичетата. В десети клас лагерувахме една седмица на военен лагер в рилското село Говедарци - униформи, маршировки по плаца и стрелби - пак с "Калашников" - автоматът, обявен за върховно постижение на съветската индустрия.

Докато "Дженерал мотърс" произвеждаше линкълни и кадилаци в Щатите, а Федералната република Германия - мерцедеси, съветските (и български) военни заводи бълваха автомати. За автомобил у нас се чакаше по двайсет години, за апартамент - и повече, за цветен телевизор - по няколко седмици на денонощна опашка. Но виж: "Калашников" бе осигурен на всеки социалистически гражданин - да воюва за мир срещу силите на империализма. Когато завършеше гимназия, младият американец тръгваше да пътува до Стария континент - задължително да види Рим и останките на Древна Гърция. Щом завършеше гимназия, българският младеж трябваше да влезе в казармата и да получи своя автомат. Номерът на моя автомат го помнех доскоро - почти трийсет години. След като го издадох на старшината, номерът остана като щампован в паметта ми. Опитвах се да го забравя - напразно. Животът си течеше, годините минаваха, забравях любими книги и филми, лица на любими хора, вълнуващи срещи, драматични раздели... Но номера на моя "Калашников" не можех. Понякога той изплуваше в паметта ми на най-неочаквани места - казвах него, когато счетоводители ме питаха за ЕГН-то или в обувен магазин вместо номера на обувките си.

Преди седмица в един хубав ден установих, че вече не го помня... Нито една цифра от поредицата. Дали това не е първи знак от г-н Алцахаймер? Дали господинът не се е заиграл с гумичката, за да изтрие всяка информация от мозъчната ми кора, започвайки от военния раздел, раздел "Казарма"? Затова реших да побързам с тази книга - разказ за социалистическата казарма, преди Алцхаймер да се е разбързал с гумичката."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Когато бях армейски генерал", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Нашингтон - Михаил Вешим - книга

Нашингтон



Сиела
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ...
Ад - Дан Браун - книга

Ад



Бард
Цени:  19.99÷29.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от няколко стиха от ...
Български хроники - том III - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том III



Труд
Цени:  14.99÷24.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и ...
Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни - книга

Ловецът на хвърчила



Обсидиан
Цена:  16.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Тази история, случваща се в Кабул и Калифорния, е класически разказ за вината, предателството и изкуплението, за взаимоотношенията между двама братя, обременени от греховете на баща им и собственото им минало. Дванадесетгодишният Амир отчаяно копнее за одобрението на своя баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното победено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и негов най-верен приятел. В деня на турнира, той му помага, но никой не подозира ...
Български хроники - том I - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том I



Труд
Цена:  14.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Том първи от подедицата "Български хроники" ... Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата ...
Български хроники - том II - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том II



Труд
Цени:  14.99÷24.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на въпроса защо Бенковски ...
Български хроники – том IV - Стефан Цанев - книга

Български хроники – том IV



Труд
Цени:  14.99÷24.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да ...
Игрите на глада - книга 3: Сойка-присмехулка - Сюзан Колинс - книга

Игрите на глада - книга 3: Сойка-присмехулка



Екслибрис
Цена:  14.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Трета книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва... Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря. Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и ...

Когато бях армейски генерал


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.00 лв.
Продукт#195739
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери14.30 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.237 kg
EAN9789542822592
ISBN9789542822592
Описание
Илюстрации: Дамян Дамянов.
"Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.

Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще е единствен - друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма - кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години.

Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма. А днес все по-често се чуват гласове за връщането ѝ. Освен политиците, "професионални патриоти", и млади хора - момчета, пък и момичета, пишат по форумите, че искат задължителна военна служба. На такива бих казал задължително да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моя най-верен боен другар в казармата и в живота.

А четенето на "Когато бях армейски генерал" не е задължително, Ама може да е полезно, особено за онези, които не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат за това."
Михаил Вешим
Откъс от книгата
"За приключенията си като морски капитан съм ви разказвал в друга книга. Ако сте я чели, вече знаете, че морски капитан не съм бил. Отсега си признавам - и армейски генерал не станах... Но съм воювал на различни фронтове в социалистическата казарма точно две години и три месеца - достатъчно време, за което един редник може да израсне до маршал, ако е носил в раницата си маршалски жезъл. Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната - два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.

Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно. Но най ме е яд за друго откраднато - тия две години и три месеца от живота ми. Който май ще е единствен и друг не се предвижда. Макар Уди Алън да казва: "Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна", аз резервно бельо за другия живот няма да нося - и там ли да ми го откраднат като в казармата? Късно е вече да се жалвам - за изгубените гащи и изгубеното време между 1983 и 1985 година. Социализмът взе от едни хора къщи и фабрики, на други - бъдещето, на трети им взе целия живот, не върви да се оплаквам за някакви две години и три месеца...

Вярно, че бяха от най-прекрасната ми възраст - младостта. Влязох точно на 23 години, излязох на 25 и 3 месеца. (Не съм дребнав, но и тия 3 месеца не мога да ги простя, винаги ще ги напомням - оттук до края на книгата.) Точно бях завършил университета, бяха ме назначили вече на работа в "Стършел", всеки ден пишех смешки и имах велики творчески планове. И изведнъж: край на личните планове! Тръбата свири сбор, държавата ме призовава да я браня! Първото, което се запитах: споменатият Уди Алън (също колега хуморист) ходил ли е в казармата, за да защитава американската си държава? Доколкото знаех, той свиреше на кларинет в един нюйоркски бар, а не гърмеше с автомат в някоя военна база на Пентагона - в Тексас или Аризона.

А аз съм длъжен - иначе съд! Добре, от мен да мине, ще защитя отечеството - но от кого? Не виждах чужда армия да ни превзема, нито вражески танк да атакува бащиното ми огнище. И аз ли като съветския боец Матросов (от деца ни възпитаваха с подобни героизми) да затискам с тяло амбразурата, или с връзка гранати да се хвърлям под натовски танкове? По онова време соцпропагандата ежедневно ни подгряваше, че сме на ръба на войната: натовците от Западна Европа и ястребите от Щатите искат да унищожат социализма. Военнолюбците империалисти са готови да запалят Трета световна война, трябва да ги спрем! Защитата на мира и социализма е върховен дълг на всеки българин! С оръжие в ръка да се борим за мир! Ако не друго, във Факултета по журналистика се бях научил да не вярвам на пропагандата и автоматично да си затварям ушите, когато ме наставлява Глас на рупор - от упор.

Сега Гласът на рупора ме призоваваше да воювам за мир - схващах тоя абсурд (война за мир) и никак не ми се воюваше. Но имах ли избор? Връстниците ми на Запад го имаха: на повечето места в цивилизования свят армиите бяха професионални, а военната служба не беше задължителна. Но разликата между тях - там, и нас - тук, си я знаехме. Те бяха свободни хора, можеха да пътуват по света, да живеят, където си поискат, да четат, каквото поискат, да слушат музиката, която им харесва, и да се обличат, както намерят за добре. НИЕ нямахме такива права, можехме най-много да идем на запад до ГДР, но само на екскурзия, организирана от "Балкантурист", да учим в чужбина - но само в Москва (децата на отговорните другари бяха с предимство), да четем - от "Как се каляваше стоманата" до "Син на работническата класа", да слушаме естрада от Емил Димитров до Муслим Магомаев и от Лили Иванова до Алла Пугачова. От малки ни пазеха от "западното влияние" - бяхме чавдарчета и пионери ("Рапорт даден, рапорт приет"), после задължително комсомолци ("Комсомол, Комсомол - ти летиш като сокол!")... В училище ни мереха косите на сантиметър и ни стрижеха с ножица, гонеха ни, ако сме с дънки, изключваха ни за слушане на упадъчната рок музика... В гимназията имахме задължителни часове по военно обучение, в които пенсионирани офицери ни учеха да разглобяваме автомат "Калашников" и пистолет "Макаров" - не само момчетата, но и момичетата. В десети клас лагерувахме една седмица на военен лагер в рилското село Говедарци - униформи, маршировки по плаца и стрелби - пак с "Калашников" - автоматът, обявен за върховно постижение на съветската индустрия.

Докато "Дженерал мотърс" произвеждаше линкълни и кадилаци в Щатите, а Федералната република Германия - мерцедеси, съветските (и български) военни заводи бълваха автомати. За автомобил у нас се чакаше по двайсет години, за апартамент - и повече, за цветен телевизор - по няколко седмици на денонощна опашка. Но виж: "Калашников" бе осигурен на всеки социалистически гражданин - да воюва за мир срещу силите на империализма. Когато завършеше гимназия, младият американец тръгваше да пътува до Стария континент - задължително да види Рим и останките на Древна Гърция. Щом завършеше гимназия, българският младеж трябваше да влезе в казармата и да получи своя автомат. Номерът на моя автомат го помнех доскоро - почти трийсет години. След като го издадох на старшината, номерът остана като щампован в паметта ми. Опитвах се да го забравя - напразно. Животът си течеше, годините минаваха, забравях любими книги и филми, лица на любими хора, вълнуващи срещи, драматични раздели... Но номера на моя "Калашников" не можех. Понякога той изплуваше в паметта ми на най-неочаквани места - казвах него, когато счетоводители ме питаха за ЕГН-то или в обувен магазин вместо номера на обувките си.

Преди седмица в един хубав ден установих, че вече не го помня... Нито една цифра от поредицата. Дали това не е първи знак от г-н Алцахаймер? Дали господинът не се е заиграл с гумичката, за да изтрие всяка информация от мозъчната ми кора, започвайки от военния раздел, раздел "Казарма"? Затова реших да побързам с тази книга - разказ за социалистическата казарма, преди Алцхаймер да се е разбързал с гумичката."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Михаил Вешим
Още книги от Михаил Вешим
Назад
Обърни се със смях назад - Михаил Вешим -
Обърни се със смях назад
Михаил Вешим
Илюстрации: Иван Газдов. : "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, ...
The English Neighbour - Mikhail Veshim -
The English Neighbour
Mikhail Veshim
"The English Neighbour" is a resourceful, vivid, and tirelessly funny story about the clash ...
Текила на разсъмване - Михаил Вешим -
Текила на разсъмване
Михаил Вешим
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с ...
Руският съсед - Михаил Вешим -
Руският съсед
Михаил Вешим
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че ...
Игри на късмета - Михаил Вешим, Весела Георгиева -
Игри на късмета
Михаил Вешим, Весела Георгиева
Фейлетони : Настоящата книга включва отличените 30 от общо 292 творби, участвали в конкурса за ...
Повелителят на осите - Михаил Вешим -
Повелителят на осите
Михаил Вешим
За Михаил Вешим колегите му от "Стършел" казват, че е най-звучно смеещият се редактор в ...
Нашингтон - Михаил Вешим -
Нашингтон
Михаил Вешим
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и ...
Стари хипари - Михаил Вешим -
Стари хипари
Михаил Вешим
Тези двайсет разказа, къмпингуващи и хипарливи са писани в продължение на двайсет години. През това ...
Смях в залата - Михаил Вешим -
Смях в залата
Михаил Вешим
Смях в залата... А коя е залата? Разбира се, България. Не оная камерната, а другата - по-голямата, ...
Английският съсед - Михаил Вешим -
Английският съсед
Михаил Вешим
Село Плодородно, някъде в България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им ...
Тери Пратчет
Днес фентъзи писателят щеше да отбележи 69-тия си рожден ден.
Дървото на лъжите
Прочетете увлекателната история за момиче, на което е забранено да прави това, което го вълнува.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!