"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... При теб драги читателю, е романът на Мопасан, за когото Емил Зола е казал: "Той беше от великото потомство, чиито предци бяха Рабле, Монтен, Молиер, Лафонтен - силата, разума и светлината на френската литература. Тези, които ще го познават само от неговите произведения, ще го обикнат заради неувяхващия любовен химн, който той изпя на живота."Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Чрез митовете и легендите, разказани от Николай А. Кун, читателите ще се запознаят с древногръцките богове и герои. Със смелите Тезей, Херакъл и Одисей, способни да извършат невероятни подвизи, както и с невиждани чудовища, побеждавани от човешката съобразителност. Увлекателните истории за произхода на света, за похода на аргонавтите и за Троянската война ще потопят читателите в един магичен и епичен свят. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... "Празни мисли на един празен човек" е първият сборник с шеговити есета на големия английски хуморист Джером К. Джером, който завинаги му отрежда място на картата на световната литература. Тонът на автора от край до край е закачлив и подкупващо непринуден, за което свидетелства и начинът, по който той сам представя собствената си творба. "Днешните читатели искат книги, които поучават, възпитават и въздигат. Тази книга не би могла да въздигне и крава и затова не мога да я препоръчам с чиста съвест като ... |
|
"Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани." Елин Рахнев "Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни." Димитър Стоянович "Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя ... |
|
Русия, лятото на 1856 година. Алексей, непокорният син на Мария Карповна, вдовица и още запазила хубостта си, се завръща от дълго отсъствие в семейното имение, което майката ръководи с неумолима власт. Мария е готова на всичко, за да държи Алексей в подчинение и да го ожени за Агата, грозноватата ѝ бивша компаньонка. Алексей отказва и в крайна сметка неговият брат, безволев лицемер, приема женитбата. Различни перипетии позволяват на Анри Троая да очертае характерите в хода на непрестанните семейни войни. Развръзката е неочаквана, но отговаря напълно на логиката на разказа и довежда до завършека на този неголям, но ... |