Романоид за мързеланковци. Ако се усмихнете поне веднъж, четейки тази книжка, това би била най-щедрата награда за нейния автор. Мерси! А ако нещо в тази книга, която държите, ви се стори не на място, молим ви, благородни дами и знатни господа, не бърчете недоволно очарователните си нослета и мъдрите си високи чела. Просто си спомнете, че според нашия стар приятел Платон, всичко в този материален свят е лошо копие на съвършения прототип, който съществува само в Света на идеите. Тоест, Съвършената книга съществува, но все още е само във вашите умни глави. И, ако не ви смързява, седнете пред монитора и я напишете... Аз ... |
|
Книгата е опит за творчески портрет на големия български пианист, прекрасен музикален педагог, талантлив музиколог и текстолог, виден културен деец – нашия забележителен съвременник проф. д-р Атанас Куртев. Тя обхваща различни периоди от неговата всеотдайна творческа и преподавателска дейност; интервюта с маестрото, статии и рецензии по повод концертните изяви, както и топли думи от ученици, приятели, колеги. Включени са и няколко кратки „импресионистични“ есета от самия Атанас Куртев. Използвани са материали от личния и семейния архив – част от кореспонденцията с родителите му, дневници и др. Създавайки портрет на ... |
|
Муза, музикантка, любима. Надали има в историята друга жена, вдъхновявала, любила, съпътствала живота на толкова гениални мъже, както Алма Шиндлер-Малер-Гропиус-Верфел. Густав Климт, Александер фон Цемлински, Макс Буркхарт, Густав Малер, Оскар Кокошка, Валтер Гропиус, Франц Верфел - художници, композитори, театрали, писатели, поети, архитекти - едни от най-великите творци на Виенския сецесион са били завладени от нейната красота, чар и интелект. Но дали това е донесло щастие в живота на тази необикновена жена, дали е удовлетворило копнежите на нейния неспокоен дух? Алма, 17-годишната заварена дъщеря на художника Карл ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
"В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни." Иво Сиромахов ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
Лиля Брик отмъква Маяковски от родната си сестра, довежда го в семейството си, и до смъртта на поета те така и живеят заедно: съпрузите Брик и Маяковски. В отношенията им има всичко: нежни признания, които Владимир пише на възлюбената си, и предателство от страна на Лиля, за да запази поета за себе си. Особен, магнетичен чар, остър ум, умение да открива талантите у другите хора и да ги подкрепя, удивителна способност да привлича мъжете, да поддържа изглеждащи невъзможни връзки, живот не според правилата, а според собствените си желания - Лиля Брик притежава всички тези качества. Наричат я съвременната разгулна мадам ... |
|
"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов ... |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |