Учебникът "Гостоприемство в туристическата индустрия" е написан съгласно учебната програма на МОН. Предназначен е за училищата с професионална насоченост в храненето, хотелиерството и туризма. Като допълнително учебно помагало е подходящ за студенти в колежи и университети по специалности, свързани с организираното хранене и туризма. Подходящ е за учебни центрове, школи и други звена, обучаващи кадри в областта на храненето и туризма. Може да се ползва от изпълнителските кадри и други специалисти в ресторантьорството и хотелиерството. ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Това издание - първо по рода си - е израз на преклонението пред артистичното дело на плеяда забележителни български музикални интерпретатори и педагози. Благодарение на тях българското музикално-изпълнителско изкуство е добре познато по целия свят. Разбира се, бе невъзможно всички да се съберат в една книга, дори тя да е в две части. Наложи се мъчителен подбор; за съжаление извън включените в двете части 121 имена останаха немалко равностойни на тях колеги. Не е изключено в бъдеще да се появи продължение на книгата. В първата част на книгата, която държите в ръцете си, са включени изтъкнати представители на гилдиите на ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Тракийските народни танци са съществен дял от националната ни танцова съкровищница. Те са изключително оригинални със своето звучене и неповторима красота и въздействие. Тракийските танци допринасят за националната обособеност на танцовото ни наследство, което е неразделна част от нашата традиционна духовна култура. Учебникът "Български народни танци от Тракия" е четвъртата част от поредицата "Български народни танци", предназначена за учениците от Хореографското училище. Тракийските народни танци, включени в учебника, са разгледани подробно и детайлно, с вникване в техния строеж, богатство на външни ... |
|
|
България среща Китай. ... "Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица, представяща основните термини, понятия и идеи на китайската мисловна култура, които са същностни за навлизането в света на китайската философия, хуманизъм, духовност и ценности. Всеки том включва 100 ключови понятия, подбрани и обяснени от над 80 видни китайски и чуждестранни учени. Целта на поредицата е да предложи на читателите автентични знания по китайска философия, история, литература, изкуство под формата на кратки академични статии върху възлови понятия от тези области. Към всяко разтълкувано понятие са дадени примери и ... |
