Принципът на вътрешното убеждение в българския наказателен процес е разгледан като принцип, установяващ метод за оценка на доказателствата и доказателствените средства. Той е изяснен не през призмата на убеждението, какъвто е до сега подходът в теорията, а през призмата на оценката на доказателствените материали - нейните основни характеристики и съдържание. Акцентът е поставен върху това коя част от оценката се прави по вътрешно убеждение от компетентния орган, без той да прилага законови правила, и коя част се състои в прилагане на закона, т.е. в решаването на правни въпроси, което не става по вътрешно убеждение, а въз ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Помагалото обхваща почти цялата материя, която традиционно се изучава по учебната дисциплина Наказателно-процесуално право в юридическите факултети - от основните принципи до възобновяването на наказателни дела. Всеки въпрос е ясно структуриран в точки и подточки, при това по сходни въпроси е използвана сходна структура (сходни точки и подточки). Това позволява на студентите лесно да обхванат цялата структура на въпроса и да са сигурни, че при подготовката си по него не пропускат нещо важно. Повтарянето на структурата (в последователни въпроси) прави по-лесно запомнянето ѝ. ... |
|
Книгата е посветена на Европейската заповед за арест и производството по предаване на лица в изпълнение на тази заповед, така както са уредени в Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. и в българския Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Сравнителният анализ е в две посоки: разпоредбите на българското законодателство са сравнени с тези на рамковото решение, за да се отговори на въпроса доколко пълно и точно то е въведено във вътрешното ни право; от друга страна, производството по предаване в изпълнение на Европейска заповед за арест е сравнено с екстрадиционното производство, за да бъдат ... |
|
Въздействия върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета преди 70 години, след края на Втората световна война. ЕКПЧ установява индивидуални субективни права, замислени като универсални човешки права, които се считат за естествено присъщи на всеки човек и заслужаващи всеобхватна защита. Освен че установява международен механизъм за защита на основните права в Европа, Конвенцията служи и като един от стожерите на европейския демократичен модел на общество, който има за цел да организира обществения порядък и ... |
|
Съгласно чл. 325 от НК, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство. Но какво отличава хулиганството от всички други престъпни състави? Нима има престъпление по българския Наказателен кодекс, което да не нарушава грубо обществения ред и което да изразява явно уважение към обществото? Настоящото изследване представлява опит за всестранен анализ на темата за хулиганството и хулиганските подбуди в българското наказателно право. Книгата разглежда някои актуални въпроси като: Превърнало ли се е хулиганството по чл. 325 от НК в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Прегледът на нормативната регламентация и значение на самопризнанието в наказателния процес в исторически ракурс показва неговата противоречива природа и функции. Така например, в обвинителния наказателен процес обвиняемият е основен субект в производството, поради което са налице легални гаранции, които препятстват предприемането на действия с цел принудително снемане на неговите самопризнания. В противовес на това, една от основните характерни черти на следствения (инквизиционен) тип наказателна процедура е приложението на теорията на формалните доказателства, според която самопризнанието е главно и най-силно ... |
|
"С оглед на новите икономически, политически и социални отношения, в края на деведесетте години на миналия век в наказателнопроцесуалната ни наука се оформиха, според мен, две научни школи, които условно ще нарека "Школата на Стефан Павлов" и "Еклектичната школа", което за науката е нещо нормално. Коя от двете школи дава по-добри граници за кохерентност на наказателнопроцесуалната система, за разкриване на обективната истина и за защита на правата и законните интереси на гражданите, за хомеостазиса на обществото и в крайна сметка за справедлив наказателен процес, както вече отбелязах, ще покаже ... |
|
Сборникът е актуализиран към 01.12.2024 г. Съставител: Проф. д-р Маргарита Чинова. ... Сборникът съдържа: Наказателно-процесуален кодекс Закон за специалните разузнавателни средства Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест Закон за Европейската заповед за защита Закон за Европейската заповед за разследване Закон за правната помощ Закон за отговорността на държавата и общините за вреди "Текстовете са анотирани, чрез посочване и на отменената или изменена редакция на съответните разпоредби, при това не под линия, а непосредствено под съответния текст, със забележка - предишна редакция. ... |
|
Учебното пособие Наказателен процес: Схеми, таблици, определения, литература е съобразено с тематичния план по дисциплината Наказателнопроцесуално право, изучавана в юридическите факултети, Академията на МВР и други висши училища. То съдържа схеми, таблици и определения по основните теми на учебния курс и се основава върху разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Нагледността и лаконичността на схематично изложения материал ще помогнат на студентите по-лесно да се ориентират в наказателнопроцесуалната материя, както и да се подготвят по-добре за семинарните занятия и за изпитите. С помощта на учебното пособие ... |
|
Съкратеното съдебно следствие в първа инстанция е въведено с действащия НПК, приет през 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. За недългия период на действието му, правната му уредба претърпя значителни изменения и допълнения. Книгата се фокусира върху целите и същността на института, проследено е историческото му развитие и е направено разграничение на съкратения процес от останалите производства, отклоняващия се от общия ред за разглеждане и решаване на наказателни дела в наказателно-процесуалния кодекс. Детайлно е разгледана процедурата по предварително изслушване и развитието на производството по всяка от формите му, като ... |
|
Институтът на повереника е класически за наказателнопроцесуалното право и съществува отдавна в българския наказателен процес. Същевременно той е един от най-дискусионните в наказателнопроцесуалната теория. В сравнителноправен аспект е получил различни разрешения в чуждестранните законодателства и правна теория. Значимостта на това издание се обуславя от липсата на актуално теоретично изследване по темата. Развитието на института претърпя съществени законодателни промени в периода след началото на реформата на наказателнопроцесуалната система на Република България и приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс. ... |
|
Изследването е посветено на фигурата на защитника в българския наказателен процес. Защитникът встъпва в процеса по пълномощие или по назначение, за да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът е длъжен да осъществява дейността си в полза на своя подзащитен, като съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негов интерес. Той формира свое вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона и освен като представител на обвиняемия, действа и като самостоятелен субект и страна в наказателния процес. Това предопределя някои особености във взаимоотношенията ... |