Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм - всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов. Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... "Мина Кръст. Разпни ме! - извиках. Защото я няма. Няма те навън. Няма те и вътре. Няма те! Няма те!!" Антоан Антонов ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Техники "стъпка по стъпка", които ви трябват за улавяне на спиращи дъха снимки като професионалисти. ... Някога мечтали ли сте да правите такива невероятни снимки на пейзажи, които да карат приятелите и семейството ви да казват "Чакай малко, това е твоя снимка?! Ти си го заснел?" Ами, имате късмет. Точно тук в тази книга, професионалният фотограф и награждаван автор Скот Келби ви учи как да снимате и редактирате пейзажи, от които ченетата увисват. Скот споделя всичките си тайни и изпробвани във времето техники, докато обяснява всичко от жизнено необходимото оборудване и на фотоапарата до техниките за ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Съставител Калин Михайлов. Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан, е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
|
Протестантското малцинство у нас има своята палитра на богословски идеи, литературно творчество и естетически критерии, които го отличават (но не и противопоставят!) на останалите християнски вероизповедания. То бележи близо двувековна история в България. Изградило е свои християнски традиции. Има специфичен аромат на духовните възприятия и богопоколение. Притежава особен афинитет към поезията и музиката. Не е за пренебрегване историческият факт, че при първия български превод на Библията, която е основата на протестантската вероизповед, взема активно участие възрожденският поет Петко Рачов Славейков, а за текстове на ... |
|
|
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
|
50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
|
|
"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я ... |
|
|
Париж беше като ябълката в Снежанка - едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата - отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт. Две години преди окупацията на Париж, преди ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
