Том с най-доброто от любовната лирика на Недялко Йорданов. Подборката е направена от самия автор и включва както класическите му любовни стихове, така и някои от най-новите му творби, посветени на съпругата му - актрисата Ивана Джеджева. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Том със събраните сатирични стихотворения и песни на Недялко Йорданов, в който ще намерите почти неизвестни творби от 60-те и 70-те, някои знакови пародии от 80-те, забележителните хумористични песни, изпълнявани от НЛО, култовите рими от спектаклите "Трендафил Акациев", незабравимите "Ванечка", "Гусин Иванов" и "Бог да пази България", както и всички най-нови сатирични стихотворения, в които на прицел са днешните политици и актуалните обществени скандали."Бях студент втори курс българска филология, когато ме поканиха да прочета свое стихотворение пред някои от моите богове в ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов. В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
|
Само, само Самуил е илюстрирана детска стихотворна поема на Недялко Йорданов. Тя разказва за приключенията на Самуил - пълен отличник в училище, който обаче има друга страст - футбола. Една случайност му дава шанса да играе в националния отбор и след поредица от премеждия и неочаквани обрати малкият талант носи слава и почести за родината. Ала това не го главозамайва. Той знае къде е скрита истинската сила на всеки спортист, затова открива новото си призвание... Всички тези приключения са разказани с майсторските рими и ритъм на най-обичания български поет и с неподражаемия му усет към детските сърца. ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
