Почти във всички области на психологията може да се открие един сблъсък, едно противопоставяне на две различни изначални позиции: едната е, че особеностите на феномените на човешката познавателна система трябва да се търсят в особеностите на биологичното устройство на хората; другата поставя ударението върху нашата памет - знанията, вярванията и убежденията ни. В книгата се дискутира най-вече втората парадигма, т. нар. конструктивизъм, в областта на зрението, социалните взаимоотношения, емоциите, взимането на решения, езика. Хипотезата е, че конструктивистките феномени са свързани не толкова с отделните елементи, колкото ... |
|
"Исус обявява настъпването на Царството Божие и в края на Откровението св. Йоан го описва като град - новия Йерусалим, който той вижда да слиза от небето. Този нов Йерусалим очевидно е символичен: той е изражение на трансформациите, които хората трябва да осъществят в себе си, за да образуват заедно идеалното общество, в което всички ще живеят в братство и мир. Макар то все още да не е осъществено в света, всеки може още сега да вкуси от неговия благослов, като работи, за да се превърне той самият в такъв нов Йерусалим." Омраам Микаел Айванов ... |
|
За едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби. Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите ѝ не знаят причината, но уважават молбата ѝ. А вие ще знаете причината доста по-натам и тя никак няма да ви хареса. Един ден огледалото в стаята ѝ започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си - никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят. И... нищо повече не може да се каже, защото всичко ще е спойлер. Но не ... |
|
Трикове за намиране на истински приятели и любов и как да ги задържим. Най-вероятно познавате хора, които ви привличат като магнит - и не защото са изключително красиви, богати или интелигентни. Когато влязат в стая, пълна с непознати, всички им се усмихват. Отиват на важна среща и хората, с които ще преговарят, инстинктивно разбират, че човекът срещу тях е специален. Ако са необвързани, всички искат да излизат с тях. А ако са обвързани, партньорите им се чувстват късметлии. По-важното обаче е, че тези магнетични личности не притежават нищо, което вие нямате. Но как успяват да въздействат по този начин на околните? ... |
|
Граници на представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни. ... Книгата изследва историята на една идея - безспорно присъствала, видимо разпространена и употребена в множество литературни текстове между двете световни войни: идеята, какво означава да бъдеш жена, какви са предзададените стереотипи на популярните възгледи за жените, как се концептуализира и определя "женската същност". "Като Алиса, макар и в съвсем различен век, читателят на "Въображаемата жена" попада в един чуден свят, където уж всичко му е познато: среща се с Йордан Йовков, Елисавета Багряна, ... |
|
"Тази книга не се чете, тя се изживява! Тя е за всички жени, които някъде по пътя са изгубили себе си, както някога направих и аз. Поглеждаш се една сутрин в огледалото и виждаш непознати очи в собственото си отражение. Дните се нижат, но без значение дали имаш мечтана работа, прекрасен партньор, семейство, което те подкрепя, деца, избрани като от каталог за най-добрите деца на света..., или може би е точно обратното и се чувстваш самотна и изоставена, защото никой не те подкрепя и не те кара да гориш, сърцето ти знае, че нещо липсва. Липсват ти желанието и страстта за живот! Като че ли си заспала и си забравила да ... |
|
"Това, което вибрира, ученият нарича енергия, метафизикът - дух, а вярващият - Бог. Независимо какво име ще дадем на тази действителност, тя съществува и нейната честота на вибриране определя формата на проявлението, което в крайна сметка е израз на една сила, на едно единно съзнание, към което се връща земята с вибрациите на енергията на любовта." Из Закон за вибрациите ... |
|
Огромни сферични огледала, които изкривяват времето и пространството. Необичайни пирамидални конструкции, високи стотици метри. Непознати лазерни технологии, които ни отвеждат във времената на атлантите и паралелния свят на Шамбала... Това са част от сензационните факти, документирани от руската научна експедиция в поднебесния Град на боговете, разположен в сърцето на Тибет. Едно от местата, за които легендите твърдят, че прочистват аурата на Земята. ... |
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
В точни неопределено време през тази врата може през другата - не безпомощни сме на люлките изгаряхме от забрани и заповеди учехме се на почтеност сред пелин и тинтява тресяха се в основите въздушни замъци където огорчени събирахме къпини. Хана Кошкова ... |
|
Понякога животът ни се струва сив и монотонен, точно като на Далия и Ол Тули, собственици на хана "Козлиците" и на магазин в центъра на Дъбов дол. Те са работливи реалисти, които вярват в упорития труд и установените правила. Свикнали са да работят "от ранни зори до късни доби", дори са приели факта, че не могат да имат рожба. И тъкмо когато си мислим, че именно реализмът е стихията на романа "Сесил Лафе и адуареното огледало" от Джулия Сийланд, нещата се преобръщат. Господин Ол среща странник, който променя съдбата му, както и хода на повествованието. Непознатият му подарява необикновено ... |
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |