Удоволствието да се чете Тобаяс Улф е несравнимо, а с Нашата история започва и българският читател вече има възможност да се запознае с един от най-мощните гласове в американската литература. В тази изключителна компилация от ранни и по-нови разкази писателят се доказва като умел изследовател на житейските тресавища и на нечистоплътността на света в различните му проявления. Улф пише за обикновените хора - разведени родители, влюбени, учители, войници, работници, тийнейджъри и деца, с техните дребнави драми и мимолетни радости, невидими съпротиви и глупави безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценности, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Исак работи в социалните услуги в малко селище в Смоланд. Един ден получава обаждане от своя баща - международно известен художник, който напуснал Исак, когато бил още дете. Сега баща му е на смъртно легло и иска да се помири. Той иска също да остави цялото си състояние на Исак - но при определени условия. Исак и приятелката му Мадде пътуват, за да го посетят, и скоро се оказват въвлечени в психологическа игра, в която границата между реалност и кошмар започва да се размива - игра, в която залогът е животът им. Очаквайте скоро и българската корица на изданието. ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Тръгват четирима. Само един ще се върне жив. Уморена от напрегнатата си работа, младата адвокатка Ана очаква с нетърпение да разпусне по време на ежегодния планински излет в компанията на годеника си Хенрик и общата им приятелка Милена. Този път обаче Милена настоява да вземат и новото ѝ гадже - Якоб. Добър познавач на шведските планини, Якоб убеждава компанията да се отправят към Националния парк Сарек в Лапландия, отвъд Северния полярен кръг. Защото, твърди Якоб, който не е ходил в Сарек, въобще не е бил на планина. Речено-сторено. Четиримата се отправят към прочутия с красивата си природа Сарек. А той ги посреща ... |
|
|
Във вълшебните страници на тази книга е скътана необикновена гора, а в нея - чудно горско селце. Тук живеят джуджето Шишарко и магьосникът Мърморко, Розовата фея и Киселата вещица, катерички, лъвове, мецани и хипопотами, жирафи и мишлета... Всяка приказка ще ви разкаже за някого от тях, а накрая елфът Сънчо ще напръска клепачите ви с вълшебни капчици и ще ви пожелае лека нощ и сладки сънища! ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Скоро ще се пречупя. Сякаш завършването на академия за свръхестествени същества не е достатъчно стресиращо, но и любовният ми статус рязко се смени от "сложен" на "пълна катастрофа". А, да, и Кръвопускателката е решила да ни създаде неприятности в огромни размери... Така че кога в академия "Катмиър" е било спокойно? Проблемите продължават да прииждат. Джаксън се отдръпна от мен и е по-студен от камък. Кръгът се разедини заради предстоящата ми коронация. Сякаш нещата не можеха да се влошат повече, а сега има заповед за арест на Хъдсън и на предполагаемите ми престъпления, което очевидно ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
