Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски. Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
Потопи се в магията на думите. В различните светове, сътворени от поезия, пулсираща в ритъма на сърцето, и разкази, преливащи от знаци, от смисли, метафори, преплитащо в себе си фантастичното и реалното. Завладяващо пътешествие - в книга, побрала в себе си емоциите на човешкия живот и мъдростта на уроците, които ни дава."И най-важното, на което ни учи е - че всеки сам избира кой да бъде, какъв да бъде и какво да даде... на света!" Дияна Никова ... |
|
Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа." Все ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
Двуезично издание на български и испански език, съдържащо стихове от Хуан Антонио Берниер. ... Съмва се в гората Доближавам вратата. Въздухът е студен като леден чаршаф върху празно легло; макар и замаян, поглъщам го спокойно. Пеят невидими птици, привличат вниманието към листака – това ѝ е нужно на гората. Ниско над земята се приплъзва мъглица без корени. Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря на познатия поглед, с който гората ни гледа. Взирам се дълго в безпаметната мъгла наоколо. Amanece en el bosoue Me acerco hasta la puerta. El aire es frío como el gélido lienzo de una cama vacía y, a& ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов, който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на Наградата ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
В книгата ще намерите подбрана стихосбирка на 19 журналисти-поети: Балчо Балчев Венелин Митев Венцислав Паскалев Димитър Дженев Евелина Гечева Иглика Горанова Иван Матанов Кръстю Пастухов Любен Лачански Мариана Кирова Михаил Григоров Надя Попова Оля Стоянова Силвия Бимбалова Силвия Стефанова Спасиана Кирилова Татяна Атанасова Татяна Явашева Христо Христовю "Похотливият вятър връхлетя над тополите и започна да ги съблича. Ето вижте ги - целите голи са и на леки жени ми приличат. Милиарди пухчета над града полетяха. Щях да кихам навън до припадък. Но зад моя прозорец и под моята стряха няма да ... |