"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си Другото време и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така възхитително и леко за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, каквато отдавна не сме ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
|
Цанко Серафимов ни поднася своята Лествица, която също се състои от 30 поетични стъпала по 12 стиха и звучи като откровение, а тъй като се появява след кончината на сродна душа, аз я чувствам и като реквием, трагичен и същевременно отвеждащ ни към духовните простори. Тръгналият по пътя на вярата не бива да обръща главата си назад - "с думи и мисли, с вяра дълбока в Светата троица / само добро ще твори и умът ти, и твойта десница." Струва си да извървите трънливия път, подет от поета - всъщност той ни поднася една от най-силно въздействащите изповеди в християнската поезия. Георги Цанков ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..." Екатерина Йосифова ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски, защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев. Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
