Славни военни тактики. ... Има исторически събития, за които вече е писано, но винаги може да се добави нещо непознато и вълнуващо. Такива са големите битки в историята, а когато темата е най-големите битки в над 1300-годишната история на България, то това е апотеоз на безпримерната храброст и безкористното родолюбие на българските воини (от Аспаруховата конница до авиаторите в орляците на Въздушни войски) - винаги по-малобройни от противника, но винаги с победоносен дух в битките за отстояване свободата и независимостта на България. Включвайки най-новите разкрития на историческата наука, особено за събитията от ХХ век, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
|
В детската книжка са събрани известни български приказки, които всеки от нас е чел в детските си години. С нея детето Ви, ще се забавлява часове наред, разглеждайки цветните страници, а защо не едновременно с това да научи и част от житейските уроци представени, в приказките. За цветните илюстрации се е погрижил художникът Стоян Кораков. ... |
|
|
През 2026 година се навършват 150 години от една от най-величавите, но и трагични страници в историята на българския народ – избухването и потушаването на Априлското въстание. „150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват“ от проф. Атанас Семов е уникален сборник, който събира в страниците си историите на участници от Търновския и Врачанския революционен окръг. Сред познатите имена – Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Баба Тонка, Стефан Стамболов, Бачо Киро и други – читателят ще открие и съдбите на дейци, чиито имена незаслужено са останали в периферията на народната памет. Написана в стила на ... |
|
|
Бъдещето вече е тук. Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме. Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме - какво следва? Къде остава човешкото в един свят на единици и нули? Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект? Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света? Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите... или обратното, да намерим края си като вид? Дигитални истории на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
