Елемента нова за македоно-българската история

Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой.

Наред с гореспоменатите указания, имаме и документ от 551 г., който може да ни убеди, че населението на славянските земи е имало свое писмо преди времето на Кирил и Методий. Този документ представлява сметка за извършена продажба, написана на латински в град Равена, но също така съдържаща няколко реда, написани на различен език с особена азбука. Преди да обсъдим този документ трябва да се отклоним малко, за да стесним границите на въпроса, който стои пред нас. Гетите, чиито език е научил Овид, са били траки. Били ли са също и славяни?

Хелиопол
София 1700
ул. Проф. Христо Вакарелски 11Б
heliopol@abv.bg

Увод
Орбини и Одисей в Огигия-Преслав
Мостът
Езикът на Константин Велики
Предкирилска писменост в славянските земи

• Въведение
• Светилището на Бакхус
• Гетските текстове на Овид
• Две значими свидетелства
• Гети и славяни
• Гета и Каракала
• Готският ръкопис от Равена
• Азбуката на Улфила
• Заключения
• Отклонения
• Възрастта на глаголицата
• За шарените пророчества и неясните панталони
• Светилището на Бакхус и Рилския манастир

Два въпроса
Имената на езическите божества
Приложение
Бележки по използваните източници

• Бележки към Орбини и Одисей
• Бележки към Езикът на Константин Велики
• Бележки към Предкирилска писменост в славянските земи