Малта е малка страна, но със своите храмове от каменната ера и величествени крепости, тя е дом на някои от най-важните културни съкровища на Европа. От младостта си Агнес изпитва силна любов към този архипелаг в Средиземно море, където слънцето грее повече от 300 дни в годината и официалният език е английски, а мястото е рай не само за укриващите данъци. Авторката ни разхожда из гордата столица Валета, пътуваме заедно във времето по алеите на Мдина и изследваме мистичните легенди на Гозо. Откриваме как малтийците мирно съчетават южноевропейските и ориенталските влияния в своята кухня и как надхитряват дявола с ... |
|
30 пътеписа, в които магията на островите по света оживява. ... От ледената красота на Кинг Джордж в Антарктида до окъпания в слънце Корфу, от тайнствените Азори до екзотиката на Папуа Нова Гвинея и Галапагос, тази книга събира 29 вълнуващи истории, в които магията на островите по света оживява. Воден от стремежа си към непознатото, известният пътешественик Симеон Идакиев става част от пулсиращия островен живот, който се разкрива пред него в пълна хармония от цветове, вкусове и емоции. Всяко кътче поразява с красотата и богатата си история, с културата и традициите си. Впечатленията на автора са изкусно преплетени с ... |
|
Рицарството е блян, който вдъхновява Средновековието и го надживява. В продължение на векове той отново и отново разбужда човешкото въображение. Легендарните военно-духовни рицарски ордени, създадени в епохата на Кръстоносните походи, изразяват най-емблематичната идея за рицарския идеал. Орденът на хоспиталиерите, познат още като Суверенен орден на свети Иоан от Иерусалим (от Родос и от Малта), е най-древният сред тях, но вече хиляда години той все още съществува, за да пренесе през времето идеалите на рицарството. Рицарите хоспиталиерите откриват и утвърждават изключителната си същност, едва когато влизат във великото ... |
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, което му е дадено от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за тях... Това просто, вълшебно, нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би този живот няма да бъде това, за което е мечтал на младини; няма да е крилата мисъл, полет. А ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре... Предназначението ни е да върнем на хората това, което сме взели от тях." Апостол Карамитев Апостол ... |
|
Илюстрации: Либико Марайа. Книгата е част от поредицата Златни митове на издателство Миранда. ... |
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
Тайкотек Сити е дом на най-вълнуващите технологии, които някога сте виждали. Сега обаче с централния енергиен източник се случва нещо ужасно и между него и потъването на града в пълен мрак стои само една малка изобретателка... Джунипър Мей създава реактивни раници, чорапи, които запазват краката ви топли и сухи, левитиращи аквариуми и много други високотехнологични иновации. Но малък проблем с едно от последните ѝ изобретения я сваля в опасните гори около града, където открива цял нов свят на мистерии, храбри рицари и дори малък зелен тама-тама на име Алби, с когото се сприятелява. Завръщайки се в Тайкотек Сити, ... |
|
"Тази книга е различна. В нея се разказва за много музика, за една голяма любов и малко за Държавна сигурност. Но не това я отличава. Тази книга има душа! Нейка Кръстева описва с огромен респект не само диригента, музиковеда, неуморния просветител, основателя на Международния фестивал Мартенски музикални дни, основоположника на музикалнообразователните лектории в България, откривателя на млади таланти Илия Темков, но и Човека - възхваляван и критикуван, отстраняван от работа и изключван от Партията, обект на професионална завист и скалъпени доноси, вечно преследван от безпаричие. И всичко в името на Нейно Величество ... |
|
Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от 4 000). Неговото необятно творчество оказва влияние на няколко поколения от 19 в. насам чак до наши дни. Винсент Ван Гог казва за Гюстав Доре, че е "художникът на народа", защото той представя своето изкуство на масите чрез своите серии от гравюри по литературни творби. Илюстрациите на Доре са останали завинаги в колективното съзнание на ... |
|
"Кълна се да следвам своя боен път, ако се наложи да се изправя срещу волята на Бог, но да направя така, че Народът на прокълнатите да следва мисията си! Приемам тази мисия за своя! Обещавам да защитавам честта и паметта на нашите предци, да следвам добродетелите на рицарите, които са: дълг, чест, доблест, достойнство, братство! Кълна се да не изоставям в беда никого от братята, дори да се наложи за това да рискувам собствения си живот и спокойствие! Кълна се!" Из книгата ... |