Социологията е наука, в която личността влага своето въображение и евристични възможности. Социологията е занаят, при практикуването на който резултатът зависи от овладяването на технически похвати и методики, от коректното спазване на правила и процедури. Социологията е бизнес, който изисква определени ресурси и може да ги възпроизвежда или увеличава. Социологията обаче е и нещо друго; тя е не само познание за обществото, но и самата е обществена дейност. Тя губи смисъла си извън обществената реализация или го променя, ако тази реализация не отговаря на научната достоверност. В книгата са актуализирани фундаменталните ... |
|
|
Съставители: Борис Попиванов, Румяна Бояджиева. ... Жанрът определя своеобразието на тази книга, нейния "двоен" характер - и удвоена стойност. Пред нас е едновременно анализ и документ. Текстовете могат да се четат като научна и експертна интерпретация на събития, ситуации и процеси от съвременната българска история. Заедно с това тези "политически тетрадки" са и регистрация на "Zeitgeist", духа на времето... Противопоставянето на догматизма е червена линия на цялата книга. Догматизмът е типичен за сталинистките и постсталинистките феномени, но не изчезва с техния крах, а се възпроизвежда и в ... |
|
|
Професор Иван Димитров Попов е български философ и социолог, доктор по философия. Той е един от пионерите на емпиричната социология в България. Роден е на 4 януари 1930 година в София. Завършва Философия в Софийския държавен университет. През 1962 година защитава дисертация за кандидат на философските науки (днес доктор по философия) и до 1967 година е научен сътрудник в БАН. От 1967 година е директор на издателство Народна Младеж, а от 1968 до 1972 година е отговорен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1973 - 2004 година е експерт в сферата на националната сигурност и преподавател във Висшия институт за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В книгата са преведени текстове по социология на господството на големия германски социолог и социален мислител Макс Вебер (1864 - 1920). Вебер разглежда господството от две основни гледни точки: във връзка с легитимността и като организация, т.е. институционна структура. За да бъде едно господство устойчиво, само психологическите мотиви за подчинение не са достатъчни, а подвластните трябва да са убедени в правото на властимащите да управляват, т.е. че господството им е легитимно. Концепцията за легитимността заляга в основата на Веберовата обща типология на господството с три основни типа: господство на закона ( ... |
|
|
Оценките за пазара като ценностно решение на проблема с производството и разпределението на благата се движат от "осанна" до "разпни го". От една страна, е налице не само разширение на географията на пазара, но и навлизането му като регулатор в извъникономически обществено значими дейности. Трудно би могло да се прогнозира докъде могат да се разширят дейностните граници на пазара. Теоретично в тях могат да попаднат всички обществено значими дейности и пазарните размени да се превърнат в основен механизъм за интеграция в обществото. Подобна голяма трансформация към настоящия момент изглежда утопична. ... |
|
|
В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред ... |
|
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
Социалните отношения генерират власт. Всяко политическо действие, което се стреми да установи или оспори общия ред, е политическо по своя характер. Властта би могла да присъства символично и пасивно чрез своите институции, но нейният потенциал придобива истинските си измерения само в контекста на политическото действие. Няма обаче универсална социологическа теория, която да обхваща едновременно цялото и детайла, институцията и личността в динамиката на общуването. Важно е да разбираме различните социологически перспективи, защото всяка от тях е изследвала част от реалността и в известен смисъл продължава да бъде валидна и ... |
|
|
Книгата представя основни идеи и виждания на съвременната социология. Тя отговаря на две изисквания - да покаже днешните постижения на социологическата наука и да ги адаптира, доколкото е възможно, към потребностите на начинаещите икономисти, политолози, социолози. Без да се пренебрегва интересът към класическото социологическо наследство с неговите ключови концептуални и методологични насоки, акцентът пада върху съвременния прочит на социалните явления и процеси. Книгата запознава читателите с характеристиките на социологическата перспектива и социологическото въображение, представя развитието на социалните науки и ... |
|
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
