Социология на литературата

В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на социопола и расата, на професиите, на медиите, на издателската дейност, на превода и на глобализацията, от друга.

Жизел Сапиро (1965) е изтъкната френска социоложка, чиито изследователски интереси са съсредоточени основно в интелектуалната област и международната циркулация на литературните творби и идеите, свързани с писателите и изящната словесност. Носителка на бакалавърска и магистърска степен по изкуства от Университета в Тел Авив, Сапиро защитава докторат във Висшето училище за социални науки в Париж под научното ръководство на Пиер Бурдийо, където по-късно става професор. Автор е на монографиите Войната на писателите, 1940 - 1953 (1999), Интелектуалното пространство в Европа: от формирането на държавите-нации до глобализацията (XIX - XXI век) (2009), Може ли да се отдели творбата от автора (2020) и други.

ЕТ Веселин Праматаров - Сонм
София, 1326
жк. Обеля, бл.245, вх. А
sonm@abv.bg

Увод
Социологически теории и подходи към литературата

• Литературният факт като социален факт
• Социалните ефекти на литературата
• Законите на литературната история
• Законите на литературната история според Гюстав Лансон
• От светогледа към социологията на литературния вкус
• Литературата като комуникативен акт
• Литературата като комуникативен акт
• Надмогване на теорията на отражението: генетичен структурализъм срещу cultural studies
• Функционализъм, интеракционизъм и релационен подход
• Теорията на полетата
• Литературната институция
• Теорията на полисистемата
• Поле, литературна институция и полисистема
• Символният интеракционизъм
• Мрежите

Обществените условия на производство на творбите

• Ситуация на литературата в обществото
• Идеологическият контрол на литературата
• Социалната роля на писателя
• Социална диференциация и разделение на интелектуалния труд
• Пазарната логика
• Промените в книгоиздаването в САЩ и Обединеното кралство
• Светът на литературата и неговите институции
• Социалното набиране на писателите
• Професионално развитие на писателския занаят
• Институциите на литературния живот
• Структура на литературното поле и анализ на множествените съответствия
• Структура на отношенията и измерване на репутациите: мрежовият анализ
• Структура на литературното поле в Кьолн: анализ на мрежите и анализ на множествените съответствия

Социологията на творбите

• От репрезентациите към похватите
• Литература и социална/и репрезентация/и
• Обществените отношения, свързани с пола, в Към фара на Вирджиния Улф
• Литературата като вид практическо познание
• Работата на оформяне
• Школи, течения, жанрове
• Ортодоксия и хетеродоксия
• Рутинизацията на харизмата: случаят с школата Парнас
• Литература и идентичност
• Литература и нация
• Постколониалната перспектива
• Естетическата сингуларност като социологически обект
• Биографичният подход в литературата
• Символните революции
• Кафка като етнолог на господството
• Стратегии на писането и стратегии на автора
• Авторови пози и сценографии

Социология на рецепцията

• Инстанциите на опосредяване
• Етапи и предизвикателства на рецепцията
• Литературните съдебни процеси
• Рецепцията на критиката
• Ефектите на рецепцията върху творбата
• Транснационалната циркулация на литературните творби
• Нов обект за социологията на литературата: фестивалите
• Социология на четенето
• От изследванията на четенето към траекториите на читателите
• Ролята на училището при формирането на литературния вкус
• Употреби на печатното издание и еволюция на читателските практики
• От теорията на идентификацията към ползите от четенето

Заключение
Биография