Продължение на придобилата голяма популярност книга в два тома - Старогръцки митове и легенди - том 1 и Старогръцки митове и легенди - том 2. В изданието ще откриете: Произходът на боговете; Зевсовото семейство и неговото потомство; Хадес и Персефона; Хермафродит - синът на Хермес и Афродита; В царството на Хадес; Себелюбивият Нарцис; Ябълката на раздора; Тезей и амазонката Антиопа; Аполон и неговите деца; Отвличането на Хубавата Елена и още. ... |
|
|
"От дете мечтая за тази книга... Книга необикновена, своеобразна енциклопедия - и то не само митологична, а такава, която предлага знания от всички области на живота, от почти всички други науки. Защото след всеки преразказ на прочут старогръцки мит следват справки, в които се говори простичко за сложни неща. Първата част може да се нарече увлекателна - една приказка, която се възприема с лекота и възбужда интереса. Следва информационната, речниковата част, която допълва и дообяснява прочетеното. Данните са събрани от десетки източници, систематизирани, подредени. Краят на всяка част поднася обобщена информация по ... |
|
|
Съставител: Петър Кърджилов. ... Митовете на древните гърци са придобили популярност не само на Стария континент, а и в целия свят. Днес рядко се среща човек, който да не е чувал за красотата на Афродита, силата на Херкулес, войнствения Арес или приключенията на царя на Итака Одисей. Именно елинската митология е основополагащ сюжет за многобройни филми и книги, а митологичните персонажи, които тя ни завещава, са архетипни образи за героите на редица автори и до днес. След като описа произхода на боговете, олимпийското спокойствие, подземното царство на Хадес, хорът на музите, кутията на Пандора и подвизите на Херакъл, ... |
|
|
Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915). ... Няма нищо твърде закъсняло в нашето приобщаване към седмото изкуство. Няма нищо закъсняло в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на XIX век става и киното. И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината ... |
