Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински, или единствен по рода си - за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В момента проблемът за разпределението на благата е сред най-обсъжданите. Мненията се свеждат до две коренно противоположни. Според едното неравенствата ще продължават да нарастват в един все по-несправедлив свят. Според другото ще станем свидетели на спонтанно намаляване на неравенствата, така че всяка намеса би донесла само рискове за хармонизиращата тенденция. Какво обаче наистина знаем за измененията на неравенствата в дългосрочен план? Икономическите анализи, за които се предполага, че трябва да решат спора, почиват по-често върху теоретични спекулации, отколкото върху сигурно установени факти. Тази книга е плод на ... |
|
|
Тома Пикети предлага нов поглед над историята на равенството, като проследява дългогодишното развитие на обществените различия между социалните класи. В изследванията си се опира на силното убеждение: пътят към равенството е битка, започнала отдавна, и трябва да продължи през XXI в., при условие че се включат всички."Икономическите въпроси са твърде важни, за да бъдат оставени само на ограничена група специалисти и управленци. Общественото усвояване на това познание е съществено условие за промяна на властовите отношения." Тома Пикети Тома Пикети е икономист, спечелил си известност с изследванията върху ... |
|
|
Богато илюстрираната книжка Слънчогледова къща на Тома Бинчев включва стихове и гатанки за най-малките читатели."Юли е. На клона с люлка се люлей сред дюли Юлка. – Дюлите кога ще брули през април или през юли? – През април не брули дюли Юлка, а бере зюмбюли! Ще бере наесен дюли, но с ръце, без да ги брули." Из книгата Тома Бинчев е учил българска филология, а след това и философия със специализация социология в СУ Св. Климент Охридски. Автор на поезия за възрастни, той е написал над двайсет книги за деца. Сред тях са: Кокошка с брошка, Кит немит, Гъбки без зъбки, Жадни рибки, Пеперудо чудо, Книга за буквите, ... |
|
|
Поместените стихотворения-скоропоговорки са за ученици от предучилищна и начална училищна възраст и са подходящи за упражняване на правилния изговор на по-сложни звукосъчетания и думи. ... |
|
|
Четири драматични миниатюри, които авторът е нарекъл поеми: "Брехт", "Vat’69", "Майка", "Макаронов". "Животът продължава, а човешкият опит се разпада. Днес всеки идиот може да снима с фотоапарат. Механизирането води до това, че вече никога не можем да погледнем нищо през собствените си очи. Туристическото снимане изтрива паметта. Който не може да си спомня, той вече няма опит. Сетивата ни са колонизирани от машините. Защото наркотикът означава печелене на време на субекта. Машите означават загуба на това време. А всяко желание иска вечност. Всяко желание е съпротива срещу ... |
|
|
Мелстокският хор: Пасторална картина в стила на холандската школа. ... Когато образованата и изискана госпожица Фанси Дей и пастор Мейболд се установяват в идиличното общество на градчето Мелсток, промяната в пасторална Англия е неизбежна. С идването на пролетта разцъфва и любовта между съвсем обикновения Дик Дюи и необикновената учителка и органистка Фанси. Но за разлика от чисто синьото небе на лятото, бъдещето на тази първа невинна любов съвсем не е безоблачно, защото се оказва, че кандидатът за сърцето на госпожица Дей не е само един. Четирите сезона преливат един в друг, за да изрисуват многопластовата картина на ... |
|
|
|
|
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
|
С Истории от Константинопол читателят навлиза неусетно в един друг и наистина прелюбопитен свят, изпълнен с поврати и интриги, но и мъдрост и поучения. Пред очите му главните герои сякаш оживяват от изразителния глас на разказвача. Някои от историите са измислени, други пък са почерпани от оригинални текстове и са преразказани. Тома Томов е византолог и отличен познавач на Константинопол и неговата топография. Грижливо и педантично той го изследва над трийсет години и представя в книгата правдива картина на живота във византийската столица в цялата му пълнота: с прецизност при боравене с изворите и увлекателен стил на ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
|
Контрареволюциите изграждат преди всичко пейзаж. В тяхната протяжност се разграждат и претопяват акцентите, които оформят революционната динамика. Издълбаните от революционните времена травматични граници върху тялото на българското културно пространство се размиват и обезличават. Революционните идеи, които са имали претенцията за универсалност, се локализират и приспособяват към българското усещане за неписана нравственост. Захвърлени на произвола на пространството, те губят своите начала и се банализират като символи на отминалото време. Те не биват демонтирани и унищожавани, а забравяни и обезсмисляни. ... |
