Българските контрареволюции и краят на идеологиите

Контрареволюциите изграждат преди всичко пейзаж. В тяхната протяжност се разграждат и претопяват акцентите, които оформят революционната динамика. Издълбаните от революционните времена травматични граници върху тялото на българското културно пространство се размиват и обезличават. Революционните идеи, които са имали претенцията за универсалност, се локализират и приспособяват към българското усещане за неписана нравственост. Захвърлени на произвола на пространството, те губят своите начала и се банализират като символи на отминалото време. Те не биват демонтирани и унищожавани, а забравяни и обезсмисляни.

Контрареволюциите са компромис между центъра и периферията, между глобалното и локалното, между предреволюционното минало и постреволюционното бъдеще. Този компромис е едновременно неудовлетворяващ и удовлетворяващ всички страни. Затова пейзажът на контрареволюцията е пъстър, но не и естетически издържан. В него съжителстват останки от мъртви времена, революционни порядки и постреволюционни перспективи.

А И Т Пъблишинг ЕООД
София 1784
бул. Цариградско шосе, 7-ми к-м, Хай Тек Парк, офис 17
office@at-publishing.com

Предговор
Въведение
Българският цезаризъм

• Архитектура и литература
• Озападнена естетика и незападна дълбочина
• Закон и нравственост
• Краят на българските цезаризми

Траектория на умъртвените идеологии

• Будност и сън
• Православие и идеологии
• Идеологиите като утопии
• Симптоми на идеологическия упадък

Постидеологически перспективи

• Технологични вместо идеологически утопии
• Реакцията на ситуационния консерватизъм
• Геополитически перспективи на
• постидеологическия период
• Постоидеологическата памет
• и новият митичен фундамент