Петрихор е роман за незавръщането и за дъжда - символ на тъгата, надеждата и времето, което отмива и запазва спомените. Това е история за романтичната обреченост на едно поколение, за сбъднатите и досънуваните пътувания на духа. Детството, обичта и младостта преминават като светли, но и леко замъглени от дъжда картини."Книга за незавръщането, книга за дъжда, за романтичната обреченост на поколението ни, книга за сбъднати и досънувани пребродености. Детството е пребродено - цветно (смутено единствено от дъжда), обичта и младостта са пребродени - светли (смутени единствено от дъжда), историите, пасажите, връщанията в ... |
|
|
"Полетът на пеперудата" е разказ за болката, тъгата и самотата. Но също и разказ за надеждата. Надеждата, че всеки един от нас заслужава втори шанс. Разказ за любовта, но най-вече разказ за самия живот. Живот, който винаги може да бъде прекършен. Живот, който се движи на границата между ужаса и лудостта. Ще успее ли една млада жена да се справи със своята коварна болест? Или ще се остави да изгори като пеперуда между живота и смъртта? Йордан Лозанов е роден през 1990 г. в София. Пише предимно разкази. Това е първата му книга. ... |
|
|
Хляб и надежда е книга за радостта, тъгата и надеждата в живота на едно семейство, обрекло се на ценности, които други удобно са загърбили. Тя е разказ за честния труд и трънливия му път в общество, което често заобикаля интелекта, талантите и старанието, и затова са популярни обиколните пътища към успеха. Книгата напомня за понятия като достойнство и вяра в красотата и доброто - тяхното тихо, но категорично проявление. Пред каквито изпитания да го поставя животът, ако човек има обичта и подкрепата на семейството, може да измине пътя си почтено. На работа, в училище, в делник и празник, героите носят грижата и ... |
|
|
"Скъпи читатели, Винаги съм мечтала да напиша книга, която да бъде интересна и интригуваща за децата и не само за тях. Всичко започна с един разказ, който написах в клас. Тогава бях в четвърти клас, навън беше мрачен есенен ден и бях малко тъжна. Написах първия си разказ, прочетох го на приятелките си Лора, Ирен и Рали. Тяхното мнение ме окуражи, след което го прочетох на Люба, Цвети и Ели. Без тяхната подкрепа нямаше да посмея да продължа. Благодаря им много. Учителката също го хареса и аз с голямо желание продължих да пиша. Така и до днес. Благодаря, че четете книгата ми!" Лина ... |
|
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
В третия том на изданията, посветени на мисълта и личността на Кристиан Таков, е извлечена есенцията от красивото му слово. Завършеният юрист и общественик от предходните два тома тук е представен фрагментарно, лапидарно и елегантно. Независимо дали събраните сентенции се отнасят до остър коментар по повод на наболял обществен проблем, или до фини разсъждения върху дадена етическа категория, изящността на езика на Кристиан Таков е константа. На едни места той е юридически прецизен, а на други - крайно емоционален или подхождащ с чувство за хумор. Неподправеният му стил на изразяване обаче събира богатите нюанси на ... |
|
|
Ива Йосифова Венкова е родена на 16.10.1980 г. Завършва специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" с магистърска степен и магистратура по международни изследвания и европеистика към Европейския институт I.E.H.E.I. в Ница. През 2007-2008 г. специализира в Токийския университет, Факултет за юридически и политически науки. През 2013 г. придобива степен доктор по научна специалност „Нова и най-нова обща история” в Историческия факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Владее английски, японски, френски и немски език. Преводач от японски език на антология " ... |
|
|
Сянката на времето е сборник от разкази, в който се четат следите на човешката душа - омагьосана от селския труд, болката от загубата, отзвука от несбъднатите мечти и една заплашителна, но несломима надежда. В тези истории разказвачът позволява на читателя да изпита увереността на изстрадал човек, който намира сили да продължи напред. Розински не търси утеха - той открива величието в човешката устойчивост и в тайните, които вятърът носи над напуканите ниви. Неговият стил - наситен, живописен, изпълнен с ритъм, но и с дълбоко човешки трепети - съчетава класическата българска проза с модерния импулс, език, в който ... |
|
|
Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Латиноамерикански сюжети. Венко Кънев завършва специалност Кубинска и испано-американска литература в Хаванския университет, Куба, специализира в Института по лингвистика и литература Каро и Куерво в Богота, Колумбия. Защитава докторат и се хабилитира в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1989 г. живее във Франция. Спечелва конкурс и е назначен в Нова Сорбона, Париж, в Катедрата по иберийски и латиноамерикански изследвания. Преподава латиноамериканска литература и цивилизация. Публикувал е множество студии, статии и т.н. Превел е на български език разкази и романи от латиноамериканска литература. Автор е ... |
