"Рисувам рози. Лесни са цветовете, а трудни - листата."Шики "Лятна луна. Кой ли е човекът на другия бряг?"Чьора ... |
|
Превод от японски: Людмила Холодович и Александър Киров. ... "О, кукувице! Бездънна правиш тъгата ми!" Башьо "Аз и луната − сами останахме на прохладния мост." Кикуша "Отмина летния порой. Тук и там мравешки пътеки." Шики "Август. В класовете на просото вее есенният вятър." Кьорику В книгата ще откриете произведения на: Байшицу, Бакусуй, Башьо, Бончьо, Бусон, Гонсуй, Гочикубо, Джосьо, Ецуджин, Идзен, Исо, Исса, Ичику, Какей, Киин, Киицу, Кикаку, Кикушя, Кирей, Кито, Кьорай, Кьорику, Кьотай, Мичихико, Моичи, Мокудо, Моритаке, Оемару, Оницура, Оцуни, Райдзан, Ранко, Ранран, ... |
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |
|
"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко." Валентина Радинска "В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, ... |
|
Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат... Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта. Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди - цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга - от Колумбия, Марта - от Испания, Хавиер - от Аржентина, а Абнер и Тобиас - от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки ... |
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
Брой 5 / 2022 г. на литературното списание Текстил. ... |