В книгата си Николай Тодоров разказва за генерал Николай Григориевич Столетов - войник, разузнавач, дипломат, изследовател, една ярка фигура в Голямата игра - противопоставянето между две империи за влияние в Азия. Изключителна личност, с живот, пълен с приключения и ярки събития, с неоценимо значение за освобождението на България от османско иго. Призован от тревожния повик на Родината в началото на Кримската война, скромният руски учен, високообразованият прогресивен интелигент, възпитан в родолюбивите традиции на родния си град и своето семейство, Н. Г. Столетов застава под бойните знамена на Русия, за да не ги ... |
|
|
Съставител: Росица Младенова. ... Заедно с безстрашните руски воини, един от тези, които спасяват българския народ от 500-годишното турско робство е Александър Александрович Пушкин, синът на великия поет Александър Сергеевич Пушкин."За заслугите на Александър Александрович Пушкин за Освобождението на България от османско иго любознателният читател ще открие в книгата, също така и слабо известни факти за решаващите битки в Руско-турската освободителна война. След успешното форсиране на Дунава при Свищов руската армия е разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд (45 000 души с 246 оръдия), ... |
|
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
През есента на 1912 г. кадрови военни, учители, гимназисти и студенти, селяни и свещеници се вляха насред Казанлъшкото поле в бойните редици на 23 -ти пехотен Шипченски полк, полкът наследил името и силата на защитниците на чутовния връх Свети Никола. И тръгнаха да превземат Одрин. И го превзеха "На нож!", защото не знаеха, че Одрин е непревземаем. "През 1912 - 1913 г. във войните ни с Турция, а после и в тая със съюзниците ни, на мен се падна честта да поведа славните Шипченци, достойни потомци на своите предци - великите бранници при Шипка, към полето на честта, в славната юнашка борба за свободата и ... |
|
|
В тази книга ще се срещнете с личността и делата на българския генерал Владимир Вазов, който през 1918 година разбива британския корпус и разнася славата на българското оръжие и войнство далеч зад пределите на България. Ще прочетете как при появата на българската представителна част на юбилейния парад на ветераните в Лондон прозвучава команда: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран." Книгата е част от поредицата Дълг и чест на Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Говорейки за Епопея на забравените, Вазов съобщава на проф. Иван Шишманов, че бил чел за шведския поет Рунеберг, който написал оди за шведски патриоти. Пряк повод за написване на стихотворенията обаче му дал Захарий Стоянов, който непосредствено след Освобождението описвал в един румелийски вестник как са загинали повече от главните дейци на Априлското въстание - Вазов отбелязва още, че патоса и формата на Епопея на забравените дължал на големия френски поет Виктор Юго, чиято сбирка La Légende des siècles чел с голямо внимание и възхищение. От революционните дейци, на които е посветил творбите си, Вазов не ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
Свобода или смърт! Книгата е пантеон на безсмъртните. ... "Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа." Иван Вазов "Ако има книга, която трябва да се чете всякога, която буди най-благородни пориви в съзнанието на младежи и възрастни, която завладява със своите живи поетични образи, това безспорно е "Епопея на забравените". Мария Бейнова "Това е една от най-хубавите книги на Вазов, защото тя ни връща към най-светлите страници на нашето минало - към една мъчителна, ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
|
Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от ... |
