Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
Човекът в творчеството на Далчев, Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други. "Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
Новият сборник с литературоведски изследвания на Божидар Кунчев фокусира вниманието върху автори като Атанас Далчев, Александър Вутимски, Иван Пейчев, Константин Павлов, Борис Христов, Ивайло Петров, Георги Марков, Албер Камю, Виктор Ерофеев и други, представяйки нови щрихи към неговите дългогодишни проучвания върху тяхното творчество. Проф. Божидар Кунчев е автор на книгите Един бял лист, едно перо (1981), Александър Вутимски (1984), Иван Пейчев (1986), Александър Геров (1987), Поглед върху поезията (1990), Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров (2003, 2014), ... |
|
|
Одобрен със заповед № РД 09-1695/25.06.2019 г. Учебникът е част от системата "Голямото приключение" на издателство "Просвета Плюс". ... Читанката за 4. клас на "Просвета Плюс" предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, разкази, стихотворения, басни, легенди, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани съобразно своята четивност, съдържателна достъпност и възможностите, които предоставят за овладяване на новите литературни понятия олицетворение, диалог и монолог. Текстовете запознават учениците с творчеството на български и чужди автори. ... |
|
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
|
Надя Попова е родена на 1 юни 1952 година в София. Завършила е Московския литературен институт Максим Горки. Работи дълги години в редакция Култура на програма Христо Ботев на Българското национално радио. била е редактор в отдел Поезия и драматургия на изд. Народна култура и в сп. Панорама. От 2004 до края на 2008 г. и от 2013 -та понастоящем е главен редактор на в. Словото днес, седмично издание на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките Линия на живота, НМ, 1981; Новолуние, БП, 1987; Къщи за събаряне, Къщи за събаряне, изд. Христо Ботев 1993; Безславни празници, изд. П. К. Яворов, 1996; Рисунки по ... |
|
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
