Младият римлянин Марк Валериян притежава всичко, което би пожелал един младеж - процъфтяващ бизнес, огромно наследство, уютен дом, грижовни родители, достъп до светските пиршества, приятели във властта, и разбира се - възхищението и любовта на жените. Изглежда е на път да осъществи мечтите си. Но точно тогава в дома на семейство Валериян се появява една скромна робиня, която смущава представите им за милосърдието, за смисъла на живота и за любовта. Коя е тя? Откъде идва? И какво я прави толкова различна от всички останали, които Марк познава, че той неусетно е запленен от нейната вътрешна красота? Книгата е част от ... |
|
|
Гроздана Олуич е една от най-изтъкнатите сръбски писателки днес. Тя е родена през 1934 г. в градчето Ердевик, Войводина. Още като гимназистка в гр. Бечей е започнала да публикува свои творби и през 1953 г. печели конкурс за най-хубав разказ на в. "Борба". Дипломира се и завършва магистърска степен по английска филология в Белградския университет. В 1957 г. още първият ѝ роман "Излет в небето" получава и първа награда всред 157 ръкописа и става много популярен: драматизиран е и представен в Белградския народен театър. Вторият ѝ роман "Гласувам за любовта" (1963) е спечелил конкурса ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
|
"Паметта на мига няма нужда от много думи. Ако изкуството на поезията е и съпротива срещу тленното, тъкмо в танца на мига, във внезапните ветрове из паметта, тържествуват стиховете-листа от агаровото дърво на Славка Зашева. Тези стихове са с аромата на смолата на дървото, която остава след раняването му. Прочетете ги!" Антон Баев Славка Зашева е родена през 1972 г. в Пловдив. Нейни творби са публикувани във в. "АзБуки", в електронните списания "Литературен свят" и "PlovdivLit", във в. "Литературен глас" и в. "Словото днес", влизат в сборниците на Националния ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
История за надеждата и силата на човешкия дух. Четирите вятъра е разтърсващ роман, описващ Голямата депресия и хората, които са я преживели. Суровата реалност, която разкрива сблъсъка между имащите и онези, загубили всичко. Тексас, 1921 година. Време на изобилие. Първата световна война е приключила и светът се намира на прага на нова и по-светла епоха. Но за Елса Уолкот, заклеймена от семейството си като неподходяща за брак, бъдещето изглежда пусто и мрачно. До нощта, в която среща Рейф Мартинели и животът ѝ се променя завинаги. За да спаси погубената си репутация, тя трябва да се омъжи за човек, когото почти не ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
Пътешествие. Мечтание. Емилия Милушева е истински пътешественик! Тя ни води с душата и сърцето си на непознати места и ни оставя с усещането, че сме били там и искаме да се завърнем отново!"Тази книга е втората ми среща с вас. Преди две години се хванахме за ръце и заедно бродихме по ледените степи на Антарктида и Южна Джорджия, запознахме се с великолепието на малкото кралство Бутан, влязохме в домовете на изключително екзотичните племена в долината Омо в Етиопия, поживяхме като истински колонизатори сред чаените плантации в Шри Ланка, брулиха ни ураганни ветрове в Патагония, насладихме се на изяществото и ... |
