Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
"Интересува ме само човешкият провал" - казва Самюъл Бекет на приятеля си Томас Макгрийби - "не успехът" и не за да изглежда интересен, а защото това е самата истина. Когато е на четиридесет години, животът му прилича на пълен провал. Роден със забележителни дарби и като спортист, и като интелект, и като поет, както става ясно от книгата на Габи Хартел и Карола Файт, той сякаш бързо ги пропилява. Категорично отказва да прави академична кариера, отчуждава се от семейството си в Дъблин и единственото, с което може да се похвали на зряла възраст, са много приятели бохеми, едно томче с ексцентрични разкази ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
Първата монография върху Самюъл Бекет в българската академична култура."Пътят ми минава през плаващите пясъци между чакъла и дюните летният дъжд вали върху живота ми от мен животът ми се мъчи да бяга към своето начало към своя край покоят ми е там - в отдалечаващата се мъгла когато ще спра да преминавам през дългите подвижни прагове и да живея в пространството на врата която се отваря и затваря." Самюъл Бекет Доц. д-р Антоанета Дончева е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите". ... |
|
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
|
Необикновени портрети от сценариста на култовото предаване Умно село - Антоанета Бачурова: Крикор Азарян, Наум Шопов, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Вера Мутафчиева, Георги Данаилов, Иван Кирков, Йосиф Сърчаджиев, Тодор Колев."Незабелязаното в забележителните личности. Умно село - авторско произведение на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, най-умното в ТВ ефира." Доц. Жана Попова, Площад Славейков "Един различен поглед, удържащ колективната памет в настоящето." Д-р Тони Николов, Портал Култура "В културната медийна ниша Умно село е най-доброто постижение ... |
|
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
|
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов, интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Има барове, в които по-добре да не влизаш, ако не си готов да се забъркаш в сбиване или да получиш някой удар с нож. Морис Хърн и Чарлз Редмънд са прекарали най-добрите - и най-лошите години от живота си в такива барове. А сега, на пристанището в Алхесирас, това чистилище за изтерзани души, портал към смирението, двамата попрехвърлили младостта гангстери стоят пред гишето с надпис Información, разменят мъдрости и спомени и отчаяно се опитват да намерят отговор на вечните въпроси. Докато чакат... Дили - дъщерята на Морис. Трагикомичен шедьовър от виртуоза Кевин Бари, Нощен ферибот за Танжер е малка нощна пиеса, ... |
