"Не спирам да се учудвам от необикновеното богатство на езотерични знания, които се намират в Библията. Всяка открита дума е, разбира се, е ключът: "Търсете и ще намерите" тя е главен лозунг; не очаквайте да намерите нищо, ако чакате да ви бъде показано. Докато растях, ме поразяваше това колко религиозното обучение идва винаги от втора ръка. Никой наистина не иска родители втора ръка; по същия начин не бива да се задоволяваме с нищо по-малко от истинска връзка с Този, който привлича въображението ни към истината, която търсим. Трябва да изпитаме истината в себе си; ако това е нашата истина. Като подарък, а ... |
|
|
Книгата на доц. Тодор Чобанов съдържа десет студии и статии, посветени на някои от най-важните аспекти от старата и най-старата българска история, без които не може да добием обективна представа за това кои са нашите предци и как са живели те. Кога е изработен Мадарският конник и какво символизира? Защо кучето е толкова важен символ в старобългарското езичество? Каква е тайната на шарапташите жертвеници и за какви ритуали се използват? Какво ни разкрива плочката Болгар, намерена в днешна Северна Македония? Материалите се базират на огромен обем от исторически извори, археологически находки, а освен тях са представени ... |
|
|
В конфликтите между България и Византия войната с мечовете се съпровожда от война със символите и за символите главно за правото на закрила от Бог Слово, която тук е проследена хронологично при царуването на Асеневци. Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, Възнесение на Словото в Година на Кириопасха през 1190 г., е ознаменувана с почетното означение на престолния град на цар Иван Асен І "богоспасния и богохраним Царевград Търнов" като обиталище на Царя на царете (Великия цар), на който великият цар на българите е Неговият земен наместник. ... |
|
|
"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството. За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски ... |
|
|
Прояви на неоезичество в България е задълбочено богословско и културологично изследване, което разглежда съвременните прояви на неоезичество в български контекст. Авторката Станислава Бачева проследява устойчивостта на езическите елементи в народната обредност и тяхното възраждане в нови форми на религиозност без вяра, характерни за постмодерната епоха. Проявите на неоезичество включват устойчивостта на езически елементи в народната обредност, възродили се нови форми на религиозност (често без ясно изразена вяра), обреден синкретизъм, специфични духовни практики, както и явления, свързани с кризата на религиозната ... |
|
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
Творчеството на Радичков като философска тема. ... Книгата извежда философските внушения на Радичков. Основата са текстовете: новелата „Козел“ пиесата „Опит за летене романът „Ноев ковчег“ разказът „Ние, духовата музика“ есето „Акустичното гърне“ и други Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан. Книгата е ... |
|
|
Независимо от немалкия брой автори и изследвания може да се каже, че липсва характеристика на българската култура от езическо време въз основа на всички групи източници. Тяхното обединяване позволява да се очертаят нейните основни дялове: материална, духовна, естетическа, обществена, стопанска. Това е основната задача на тази книга. Тя би могла да се нарече и етнография на българското езичество, ако тези дялове бяха представени с равностойни по количество и качество данни. ... |
|
|
Екранът все повече се отдалечава от предишната си роля на посредник между човека и света. В епохата на дигиталното преживяване реалното и симулираното се преплитат до неразличимост, а актът на виждане се превръща в акт на вяра. Светът на образите не отразява действителността, а я произвежда - самоподдържащ се, самопоясняващ се, самодостатъчен. В него духовното постепенно се пренася от невидимото към видимото, от смисъла към ефекта, от търсенето на истина към жаждата за присъствие. В Екранният катехизис Радослав Камбуров разглежда тази трансформация като нова форма на религиозност - естетизирана теология, в която вярата ... |
