Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи! Дзен, или изкуството да пуснеш корени, да поникнеш, да разцъфтиш... Един разказ за момчето, което трябва да намери своята плодородна почва, да пожелае да порасне. Повестта е последната от цикъла Кръговратът на незримото, в която Ерик-Еманюел Шмит продължава темата за независимостта на морала и човечността от религията. Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш. Ерик-Еманюел Шмит е един от най-успешните съвременни френски драматурзи, носител на Голямата награда за ... |
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва любовта му към красотата. След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална ... |
|
Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум? Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в ... |
|
Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. ... Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма... Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
"Когато боговете искат да погубят един народ, те първо го правят суетен. Какво ли не сме видели! На земята й е все едно за нашите дрязги. Реките попиват кръвта от кланетата. Полята възкръсват там, където жестокостта е опустошила всичко. И звездите продължават да блестят, равнодушни към нашите лъжливи идоли. – От какво се боиш? – Че този свят върви към катастрофа. Опитвам се да разбера историята на хората, а значи и нашата история. Не империите са вечни, а нуждата от империя." Из книгата Книга пета от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит и част от поредицата Безкрайна проза от издателство ... |
|
Е.Е. Шмит е един от най-четените и играни френскоезични автори и драматурзи в повече от 50 страни по света. Завършва престижния Екол Норал Сюперор, където защитава докторат по философия. Шмит става известен благодарение на театъра. В негови пиеси играят актьори, като Ален Делон, Фани Ардан, Ани Дюпере и др. На български език са излезли романите "Евангелие според Пилат", "Жената с огледалото", "Одисей от Багдад", повестите "Миларепа", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Оскар и розовата дама", "Синът на Ной", "Моят живот с Моцарт", ... |
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |